Обществото иска конкретни действия от управляващите

ГЕРБ губи 3% от гласовете в сравнение с ноември, но запазва първо място (21.3%). С 10.4% БСП поддържа двойната дистанция от него. Това сочат данни от последното проучване на "Алфа рисърч".

Боряна Димитрова: Вие споменахте вече за електоралната подкрепа, с която се ползват ГЕРБ и Българската социалистическа партия, от там нататък имаме две интересни съперничества бих казала – от една страна Реформаторският блок 5,9 %, с подобни позиции е и ДПС. Трябва да кажем, че и двете партии губят малко от подкрепата си, макар и не драматично, поради съвсем различни причини. Реформаторският блок знаем, че в периода, предшестващ проучването, претърпя няколко сътресения – оставката на Христо Иванов като правосъден министър, непосредствено преди това беше оставката на образователния министър Тодор Танев, това изостри напрежението вътре, но като цяло продължава да удържа една електорална подкрепа, макар и с малко по-ниски стойности. Любопитна е ситуацията в ДПС. Ние с вас неведнъж сме коментирали и с вас, че по принцип в проучванията ДПС показва малко по-ниски стойности отколкото успява да мобилизира в рамките на едни изборни кампании, но дори и на база проучване партията губи около 1,5 – 2 процента, което отразява много ясно разколебаването, неизвестността пред избирателите на тази партия след, да ги наречем декемврийските събития, отстраняването на Местан, новата заявка за нова роля на движението. Между впрочем, нито един от потенциалните лидери на движението не се очертава като категоричен фаворит сред избирателите на тази партия. Трябва да кажа, че е добре известна доста по-предпазливата позиция на българските турци, изчакване, ориентиране в събитията и тогава заставане зад категорична подкрепа. Още Патриотичният фронт, който при едни евентуални, въпреки че нямаме предизборна ситуация, също би бил вътре в парламента. На границата, АБВ също е така, макар и малко по-ниско, но смятаме, че при едни евентуални избори също би била вътре в парламента, остават на чертата на прага за влизане в парламента. Атака са с лек ръст нагоре, макар и също около чертата, с доста подкрепа е движение „21” на Татяна Дончева – това е електоралната картина към момента.

На мене ми се иска да кажа две думи за нещо, което беше изключително интересно по време на провеждане на изследването, а и предизвиква едни от най-широките дискусии. Ако сте забелязали в самото начало – това е технологичен и много интересен въпрос. Ние си проведохме регулярното национално проучване през периода 18 – 25 февруари, което открои като един от топ проблемите  в България корупцията по високите етажи на властта, непримиримостта на хората с корупцията, желанието да се започнат промени отвътре както в областта на съдебната система, така и по отношение на правителството. В момента, в който проучвахме нашето проучване започна един от най-коментираните в обществен план процеси – това беше спирането на обществени поръчки от страна премиера, от страна на редица общински управи доста бързо разпространило се, което ни постави в двойната ситуация – от една страна, за нас бих казала много важна и симптоматична затова, че изследването е открило един важен проблем, за който дри не бяхме излезли да популяризираме изследването, а вече имаше определени реакции, затова ние направихме и това, което сме отбелязали в пресрелийза едно експресно изследване, за да видим след като има толкова висока степен на невралгичност към проблема корупция, как се посрещат стъпките, които бяха вече предприети. Нека да спомена и тези две важни числа, които са много значими – над 60 % одобряват започналото спиране на обществени поръчки, тогава когато има съмнения за корупция. Значително по-скептичен е българинът за дългосрочния ефект – тук имаме поляризация на мненията.

Около 40 % смятат, че това да изразява политическа воля за борба с корупцията, 52 – 53 % смятат, че трябва да се изчакат резултати. На този етап не може да сме убедени, че това наистина е последователна политическа воля. В този ред на мисли смятам, че е изключително важно как ще бъдат продължени тези действия през следващите месеци, защото хората смятат, че проблема с корупцията е важен от община, през малки селища, до големи селища, хората се убедени, че ако има равноправие, ако има върховенство на закона, ако има по-малко изсмукване на обществени средства те самите биха живели по-добре и в този смисъл много знаково през следващите месеци ще бъде как ще бъдат продължени тези стъпки, които бяха започнати от правителството. Ние сме отбелязали, че от средата на 90-те години корупцията е сред топ проблемите на българското общество. Имаме три проблема, които периодически сменят местата си – това е икономика и финанси, ключов въпрос за българите от години наред, вторият проблем това е престъпността с различни акценти – битова престъпност, организирана престъпност и третият проблем – това е корупцията. Тези три проблема през този дълъг период на прехода, който наричаме, непрекъснато сменят местата си. Хората не искат вече просто думи, не искат поредните стратегии, не искат поредните планове – искат да има ясни действия и да има отговорни за резултатите, които се постигат или пък за бездействието, което има. Ако има нещо ново в това изследване това е, че има настояване за конкретни действия и има очакване вътре самите системи, там, където харата са специалисти, там, където хората познават отвътре проблемите отвътре да започне промяна в редица сфери, която хората са склонни да подкрепят.

Р. П.: Г-жо Димитрова, най-тежката реформа, която предстои да направим със съдебната власт – какво казват хората, къде я откриват?

Б. Д.: Първо да кажем един факт, който не е нов – доверието към съдебната власт, към съд, следствие, прокуратура е трайно вече закотвено към дъното – между 6 и 8 % е доверието към различните органи, да речем не само към съдебната власт, но и прокуратурата, която е отделно, но много често хората въприемат като едно цяло. Години наред трупано недоверие не се преодолява лесно. Имаме един траен обществен скептицизъм, който обаче е много опасен, защото ако съдебната власт не е на мястото си се рушат и всички останали основания на хората да вярват в устоите на държавата. Ако няма правосъдие всичко останало в държавата може да бъде поставено под въпрос. Затова и от тук съдебната реформа е ключова за разбирането на хората, включително и, че те биха могли да живеят по-добре ако нямаше едно безраборно и пилеене на средства, и нарушаване на законите. Но ето, видяхте обществено внимание, дебата, страстите, които възбуди започналото събаряне на една емблематична града в Пловдив. Това е също въпрос – въпрос затова къде е съдебната система, дали няма някакъв чадър, дали няма корупция, какво изобщо се случва и видяхте колко много страсти бяха съсредоточени именно върху законовата страна на това действие и дали не се приватизира една обществена сграда за частен интерес. Самите тези нормални обществени реакции ни показват вече, че имаме доста събудено обществено мнение.

Къде са очакванията, вие ме попитахте, на хората. Очакванията на хората са реалните проблеми, реформата да започне от върховете, защото убежденията на хората са, че по върховете на съдебната власт се прикрива голямата корупция. Укрепът не е толкова и даже бих казала 63 към 32 % не е към редовите съдии, не е към съдилищата в страната, упрекът е към начина на организация и независимостта на съдебната власт по високите етажи на властта. Над 60 % от хората очакват реформата да разтърси преди всичко високите етажи на съдебната власт, които да осигурят независимост и наистина едно правосъдие, което да е според морала и професионализма на съдиите, а не под политическо покровителство.

Р. П.: Г-жо Димитров, казахте шест партии – така отчитате електоралните нагласи на българите. Кажете ни кой е най-одобряваният политик?

Б. Д.:  В момента, първо, да отбележа, че има лек спад в подкрепата и в одобрението за абсолютно всички политици, което в някаква степен отразява и очакването на хората за по-бързи промени, за преодоляване на проблемите в редица сфери. Изобщо отминалият политически период от декември месец, ако си спомняме бурните събития през декември и януари, беше доста наситен с конфронтация, обикновено този тип конфронтации завършват с едно понижаване на общественото одобрение към абсолютно всички политически фигури. Въпреки този спад най-одобряваните политици остават премиерът Борисов, който е с 33 % одобрение, положителен рейтинг, трима членове на кабинета са също изключително одобрявани – говорим за Лиляна Павлова, която традиционно се смята за най-успешен министър, за министъра по евро фондовете Томислав Дончев и за вицепремиера по социалната част Ивайло Калфин, също така и българският еврокомисар Кристалина Георгиева. Това са хората, които оформят петорката, ако мога  да кажа, на най-одобряваните политици. Нека да направя и това уточнение, че в рамките на националните проучвания ние регистрираме одобрението единствено и само на националните фигури - на министри, на еврокомисар, не измерваме одобрение към отделни кметове, които  може да са много популярни, но все пак са свързани с отделни населени места в страната. Така че измерваме одобрението единствено към фигурите, които са представители на националните институции.