Шокиран съм от озлоблението в Пловдив за Тютюневия град

В петък утро търсим още от точките, с които ще стартира широк дебат за развитието на града като културна столица.
Има ли място за хотел в Тютюневия град?

Л. Фратев: Аз съм, право да ви кажа, шокиран, изненадан от едно такова озлобление, което се получи, което е крайно неприятно за един град, който под девиза „Заедно” тръгва да печели сърцата, симпатиите на европейците, защо не и на туристите от цял свят. Не мога да си обясня тази истерия, явно не е само политизирането, явно има някаква, да не кажа, пропаст, но някаква разделителна линия между част от гражданите или да кажа от група граждани и властта или хората, които се занимават с работата по това Пловдив да се представи като една действително привлекателна туристическа дестинация, едно културно средище. Да, случи се беда. Падна сграда, сграда, интересна, но вместо това да ни обедини в търсене не само на причините, а и на решенията, за да се избегнат подобни неща или поне да се разбере защо се случват такива неща ние тръгнахме да се противопоставяме, да строим едни такива символични барикади, което действително много лошо говори за нас.

Р. П.: Г-н Фратев, как си обяснявате дебата, който тече между институциите, много императивно  звучат разпорежданията от Министерството на културата за възстановяване, от друга страна е общината, която казва, че всичко това ще бъде проследено и че по никакъв начин няма да бъдат ощетени интересите на Пловдив? Как си обяснявате това?

Л. Ф.: Аз отдавна съм разбрал и не само аз, че действията на т. н. съд за съхраняване на културното наследство, няма да му казвам абревиатурата, тъй като тя се мени непрекъснато, пък и в края на краищата нищо няма да даде на вашите слушатели, това заведение, този институт е изключително муден, изключително бавен, без доказателства, но аз съм склонен да приема това, което твърди Божидар Димитров, но фактът, че много бавно, мудно, че разнопосочни са неговите решения, навярно и документи, това което в момента се показва, това в годините само нанася пакости на българското културно наследство.Не се съмнявам, че там има специалисти, дали са достатъчно или не не мога да кажа, но явно резултатът от тяхната работа е с отрицателен знак.

Р. П.: Един вид искате да кажете, че кашата с тютюневите складове е забъркана в института?

Л. Ф.: Тя е институционализирана главно от тях, а това дали би могла да спре нещо или някой формално придвижва нещата, това е друг въпрос. Аз смятам, че трябва спокойно, интелигентно да изчакаме проверките, които ще направят спецализираните органи, за да се види кой е сбъркал, да му се потърси отговорност и да се оправят нещата.

Р. П.: Видяхте ли, аз ви помолих, г-н Фратев, да видите снимките, които изпратиха, първо беше „Хилтън”, сега е нещо друго, така ли?

Л. Ф.: Да, винаги може да се направи един красив проект. Виждам, че част от фасадата е оставена там. Защо пък след като те разрушиха част от източната фасада, сега говорят, че част от източната фасада ще остане. Сега всеки в едно такова положение ще търси начин да спасява кожата или да обяснява нещата. Неща спокойно и разсъдително да оставим да си свършат работата хората и да видим кои чиновници какво са направили. Явно има беда, но не трябва тази беда да ни разделя.

Р. П.: Още повече, че днес има един такъв дебат, насрочен от протестиращите. Г-н Фратев, аз ви поканих и по темата, свързана с индустрията, с туристическата индустрия, изобщо с туризма, има ли наистина място за хотел в Тютюневия град и още повече от нов хотел в Пловдив?

Л. Ф.: Аз само искам да направя един коментар за дебата – трябва като гражданин да следя публикациите покрай тези неща колкото и да ми са нелицеприятни, в някой се твърди, че няма диалог, че нещата не вървят, че никой не иска да ги слуша, че никой не оценява труда на творците и т. н., ето, вие самите казвате има диалог, ще се проведе разговор, аз не виждам кой на кого е отказал разговор. Нека някой да назове с имената си хората, кога, защо. Аз не виждам някой да е отказал разговор и да отказва диалог, когато е за доброто на Пловдив. Не може неудовлетворението на няколко души да се изсипва върху града и виждате как се злоупотреби с това нещо, което определено вреди на името на Пловдив.

Р. П.: По един или друг начин може да се търси и такава  следа.

Л.Ф.: Определено ние станахме дъвка в устата на цяла България. Защо трябва да се противопоставяме вместо да седнем спокойно, хладнокръвно да видим защо, кой е виновен и какво трябва да се направи.

Р. П.: А за туризма?

Л.Ф.: Трябват ли хотели на Пловдив ме попитахте. Аз в момента работя по една моя инициатива за Дом за пловдивската опера и търсейки документи намерих постановлението на Министерския съвет от 1975 г., за ускорено развитие на Пловдив, където е записано, че до края на седмата петилетка леглата в Пловдив трябва да 4000, а до 1990 г. – с още 5000 места, за да се удовлетворят потребностите на туризма в Пловдив. В момента в Пловдив статистиката показва 4400 легла, което означава, че ние сме далеч, далеч от онези неща, които през 1975 г. са виждали, че трябва да ги направим. Разбира се, сега сме в друга обществено-икономическа ситуация – пазарът определя, така че съвсем нормално е да оставим инвеститорите – тогава е била държавата, а сега е частният сектор на базата на своите прогнози, на базата на своите бизнес планове да решат въпроса  дали да строят фабрика, дали да строят хотел и т. н. Но общо взето Пловдив се очертава като един туристически център в страната, четирисезонен туризъм – това го доказват непрекъснато хората, които работят в туристическата индустрия. Ето, миналата година имаме спад 3 % в приходите, да не говоря колко процента на туристите, докато в Пловдив непрекъснато всяка година, поне в последните три години, бележим ръст непрекъснато на туристите, на брой на нощувките и на приходите. Само едно изследване, което направи една специализирана фирма „Византия”, която прави стратегията на Пловдив, едно изследване в края на миналата година доказа, че приходите в града са от порядъка на 67 почти 68 милиона. Това са индиректните приходи, това е за туристическата индустрия. Не говоря за приходите от  нощувки, които, разбира се, са 10 пъти по-малко. Така че има място за туризъм. Друг е въпросът дали трябва да  е 17-етажен хотел, дали трябва да бъде в Тютюневия град точно или някъде другаде. Това ще каже бизнес планът на инвеститора и разбира се градоустройственият план, който трябва да е съобразен както с нашето културно наследство, така и с общата визия на града.

Р. П.: А Пловдив трябва да се развива, казвате вие, като туристически град през четирите сезона със съответно фестивална насоченост, нали така, г-н Фратев?

Л. Ф.:  И във фестивална насоченост, да, без да правя реклама, само виненият туризъм миналата година доведе 20 000 гости в Стария град  - това е дефилето на младото вино и „Вино и гурме”. Тази година тези резултати ще се увеличат поне с 50 %, не говорим на Панаир на занаятите, не говорим за фолклорния фестивал, за Сцена на кръстопът...

Р. П.: Една прогноза, г-н Фратев, ще моля да бъде кратка, как ще завърши сагата с Тютюневия град? На останалите складове каква съдба им предричате, на вас какво ви се иска?

Л. Ф.:  Грабителската приватизация, не мога да кажа доколко е справедлива реституцията, доведе до промяна на собствеността на тези складове. В момента те са частна собственост и са защитени от Конституцията. Въпрос на диалог, въпрос на разбиране, разбира се и на нормативни документи кое върху тях може да се пипа и как, ще реши нещата. Иначе декларативно колкото и да викаме, и да направим културна революция нещата няма да се променят в добра посока.

Р. П.:  Благодаря ви. Председателят на Съвета по туризъм в Пловдив Любозар Фратев, който е член и на управителния съвет на общинската фондация „Пловдив 2019”.