Нямаме готовност да се справим с потенциална заплаха

След атентатите в Брюксел – война на два свята, в която жертви са невинните. Има ли опция „полезен ход“ пред ЕС и България?

Р. П.: Каква е вашата оценка за това, което се случи в София вчера?

Димо Гяуров: Струва ми се, че не би трябвало да правим генерални изводи от един такъв конкретен гаф, защото безспорно това беше провал на отговорните фактори в държавата, на които им е работа да се занимават с проверка на сигналите. Не толкова, защото беше допусната някаква битова лична драма да доведе до създаването на паника, колкото до неспособността за бърза и адекватна реакция, защото и това, което вие споменахте преди малко – получаването на конкретни отговори се случи едва към обяд. Всъщност цяла сутрин гражданите не знаеха за какво става дума и разни хора мънкаха пред микрофоните на вашите колеги. Но въпросът има и една друга, много важна страна. И тя е свързана с коментарите на всички, които го правят пред медиите и на самите медии. За съжаление вчера аз наблюдавах целенасочен опит от ваши колеги, от журналисти, от медии да раздухват проблема и като че ли групово да създават допълнителна паника. Това не бива да се допуска особено в такъв сериозен момент, когато със сигурност ще се получат подобни инциденти, със сигурност недобронамерени хора ще си позволят да подават фалшиви сигнали, а всеки един сигнал е важно да бъде проверяван, дори и най-глупавия.

Р. П.: Така е. Донякъде сте прав. Обаче ако нямаше това мрънкане на институциите, колегите едва ли щяха да преекспонират този случай.

Димо Гяуров: Да, така е. Аз затова казвам, че вчера се издъниха тези хора. Надявам се това да е било инцидент, но надявам се да не се повтаря и надявам се това да не създаде в хората допълнително чувство за страх. Страхът е лош съветник, след него идва задължително паника, а в настоящия момент това е категорично излишно.

Р. П.: А как ще коментирате самото съобщение на страницата във фейсбук на Американското посолство? Сега българските служби твърдят, че то е било преекспонирано, но замисляте ли се всъщност откъде американското посолство има този сигнал, който е подаден на тел. 112?

Димо Гяуров: Не искам да гадая по това. Има два варианта – или американското посолство е получило официално от нас тази информация, американските дипломатически структури имат този навик в чужбина да се грижат за своите граждани чрез подобен тип съобщения и информиране, другият вариант е да са си го прихванали по собствени начини. Отново казвам – не това е най-важното, нека не задълбаваме толкова в един конкретен казус – да, неприятен е, но по-важно е друго – кай каквото забележи да съобщава своевременно, всички да проявят максимална бдителност и максимален разум в тази ситуация.

Р. П.: Да поговорим сега и за готовността на страната ни да предотвратява евентуални терористични атаки. Станахме свидетели преди два дни на едно учение в центъра на столицата...Учение, което беше провокирано не толкова от атаките в Брюксел, колкото според службите в планов порядък, но за жалост столичани се оказаха потърпевши от цялата тази акция. Допустимо ли е това според вас?

Димо Гяуров: Аз не знам какво всъщност се е случило по време на това учение, но информацията, която прочетох, онова, което чух от софиянци, преживели тези събития през предишната нощ ме навежда на мисълта, че отново трябва да си говорим за гаф, отново трябва да си говорим за несправяне. Дори не знам това доколко е било планирано учение или всъщност някой е решил да провери как сработват, инцидентно как сработват плановете за реакция в подобна ситуация и ако това е така нещата са още по-страшни, защото по моя скромна оценка, отново повтарям не знам детайлите, та по моя скромна оценка това учение е пълен провал. Защото не може в рамките на три или четири часа едни нещастни хора по разни поляни, да им записваш имената на хвърчащи листчета и да допуснеш пък част от тези хора да не бъдат записани. Въобще, доколкото разбирам, там се е случил хаос, едни хора по-скоро са позирали пред камери и микрофони отколкото да вършат работа, това не върши работа, това не ни носи нищо хубаво.

Р. П.:  Добре, казвате в рамките на два – три дни -  два гафа. Това за какво говори?

Димо Гяуров: Това за съжаление е индикация, че нямаме готовност да се справим с потенциална заплаха. Слава Богу, ние към момента не можем да говорим за заплаха и тук е много важно да разграничим потенциалния риск от пряката заплаха. За момента пред България съществуват рискове, свързани с онова, което се случва в Европа, в Брюксел, по-рано в Париж, можем съвсем логично да предполагаме активизация на терористичните клетки в Европа в резултат на развитието на обстановката в Близкия изток, в Сирия, но отново повтарям, слава Богу, ние до момента нямаме никакви данни за пряка заплаха, за нещо конкретно.

Р. П.: От тук нататък какъв е полезният ход на европейските лидери, има ли такъв изобщо?

Димо Гяуров: Да, има разбира се и това е нещо, което трябваше да се случи много по-рано. Разбиха се за пореден път митове, за пореде път рухнаха тези, които твърдяха, че е възможно особено второ и трето поколение, мигрирали в Европа да бъдат адекватно интегрирани чрез на европейските ценности, на европейската социална система. Видяхте, че това няма как да стане и всъщност лъсна истината за сериозната неадекватност на европейските лидери в много отношения. Защото аз съм категорично убеден, че информация за най-малкото по принцип за опасностите, които дебнат Европа, е подавана още преди година и повече,  но някак европейските лидери отказваха да приемат истината, някак си продължи да се насажда едно прекомерно либерално разбиране на нещата и продължихме всички да си заравяме главите в пясъка – като че ли не виждаме огромния проблем, който се задава. Сега решението е всичко това да бъде преодоляно и да бъде наложена, включително и нормативно регламентирана необходимостта от плътно взаимодействие между европейските държави и между службите на отделните държави.