За шегите и лъжите между обществото и политиците...И за бутафорията в държавата - на 1 април разговаряме с легендарния режисьор професор Анри Кулев.
Анри Кулев: Благодаря. Приемам го като празник наистина, защото лъжата тъй като е и национален спорт трябва да е и национален празник, само че струва ми се е доста интернационален – той не е чак толкова български колкото си въобразяваме.
Р. П.: Да, оказва се, че и в ред други държави, включително и европейски, днешният ден се празнува...Къде като ден на глупостта, къде като...
Анри Кулев: Има и други европейски държави – нека и те да лъжат като хората. Каква е разликата между европейския и българския политик, или художник, или мислител, или каквото искате – работник, все е тая.
Р. П.: Интересното е, че в някои европейски държави днешният ден не е точно ден на лъжата, а ден на глупостта. Всъщност ние в България какво трябва да празнуваме на този ден?
Анри Кулев: Ние трябва откровено да си празнуваме ден на лъжата, а пък те да си измислят каквото искат, защото те са малко по-напред и то интелигентно са скрили зад думички същността на проблема, но предизборните обещания са еднакви навсякъде по света, защото заговорихте за политици, иначе ми се струва, че не бива този светъл празник на лъжата да се бърка тясно с политиката. Лъжата започва от най-ранното ни детство и завършва с гроба, не ми е ясно, сигурно са правени великолепни трактати върху лъжата, разбира се, но ясно е, че тя е една от малките патерици, от малките помощници в живота на хората, въобще на земята, защото всичко като се замислиш и го обърнеш, и го обърнеш обратно изречението се получава една кратка дума „лъжа” – дали е благородна, дали е мила, дали е отвратителна, дали е принудена, дали е непринудена лъжа, дали ти става професия, дали ти става навик, но общо взета лъжата ни е обгърнала отвсякъде. И малко преди разговора, когато ме предупредихте, че ще говорим, се размислих върху темата и се сетих, че ние започваме един много мил анимационен филм отново след „ПУК”, отново по Валери Петров, следващата приказка „Меко казано”. А големият български писател, и човек, и мислител, и хуманист Валери е мислил по този повод и е написал едно великолепно стихче. И трябва вашите слушатели да го знаят - "Когато кучето сан бернар предупреждава малкия внимателно, той му казва, „защото пакости, приятелю млад, извират отвсякъде и избор богат – лъжи и лъжички, и малки измени, които ние всички вършим засмени”. Валери гениално го е написал, затова според мен трябва да бъде мотото въобще на празника на лъжата.
Р. П.: Лично вас коя лъжа между обществото и политиците ви възмущава?
Анри Кулев: Не мога да отделя една от всичките. Нали ви казах, тясното центриране върху политиката ми се струва пагубно. Ние непрекъснато мотаем из мозъците си тези дребни кошмари, а те са толкова наивни, че ако човек се дистанцира малко може да умре от смях на деня на лъжата. По-малка лъжа ли е да не знаеш какво ядеш? Малка лъжа ли е да не знаеш на какво прилича сандвичът ти, или кренвиршът ти, или доматът ти, кой е генномодифициран и защо. Всичките тези неща са натрупани, а ние сме се вторачили в политиците. Ами, да, тяхна работа е да лъжат, иначе няма как да стане цялата работа. Как в днешно време може да наречете едно предизборно обещание? Ами разбира се, защото обещанието не се сбъдва и никой не го нарича лъжа. Така че навсякъде е едно и също.
Р. П.: Всъщност акцентът за политиците и лъжите, които сипят по време на предизборни кампании и след това, избрахме именно заради това, защото те всъщност определят и диктуват живота, който живеем, правилата, по които го живеем.
Анри Кулев: За огромно съжаление, за огромно съжаление. Защото изведнъж концентрацията на пари от известно време, последните десетилетия изведнъж се струпа рязко в политиката и това наклони и се счупи клонът накрая и виждам, че всички се занимават единствено с политика, защото тя носи реалните пари, тя преразпределя. Като няма работеща стабилна икономика, като няма едно общество, което да контролира нещата какво да говорим? Приказваме едни и същи приказки и дойдохме до гуша сигурно и на слушатели, и на читатели, и на зрители драги.
Р. П.: Напротив. Аз мисля, че 1 април е повод малко да се събудим от лъжите, които ежедневно сме принудени да слушаме.
Анри Кулев: Не е лоша идея това, което предлагате да го превърнем 1 април в ден на народните будители, също е хубава идея.
Р. П.: Не, не будители, просто да се събудим малко, тъй като си имаме прекрасен празник Деня на будителите.
Анри Кулев: Да опитаме да се събудим, съгласен съм с вас. Знаете ли? Всичко е завързано и постоянно стигаме до един и същи разговор – ще се посъбудим ако мислим. Ще мислим, ако четем. Ще четем, ако имаме някакви житейски основи – нещо важно, сложено в семейството. Всичко е в един кюп и една змия, захапала опашката си и ние се тревожим защо не се случва нещо, защо не се случва друго, те са предопределени събитията.
Р. П.: Стигаме съответно и до културата, защото и там лъжите не са по-малко, нали така?
Анри Кулев: Със сигурност. Вчера прочетох една отвратителна статия със „за” и „против”, "да" или "не". Или в която се оказа, че отдавна нямаме нужда от култура, че сме народ със затихващи функции – цялата тази работа е за богатите, така че натискайте си парцалите вие. А между другото, връзката е много видима. Да сте забелязали някой от политиците напоследък да работи, да се снима с човек от културата, художник, режисьор? Нищо подобно. Колкото по-малка е тежестта в обществото на това съсловие, толкова по-далече са политиците. Те се интересуват от успяващи хора, които могат да привлекат електорат, които могат да направят нещо.
Р. П.: Публиката паралелно с това расте, тоест - политиците се отдръпват от изкуството, не ги виждаме на сцени, на изложби, но публиката се увеличава...
Анри Кулев.: Публиката не ми е ясно в каква посока расте, защото ръста аз не го приемам в количество, а и там има някаква демографска бомба, аз го приемам в качество този ръст и никак не съм сигурен. Просто се промени по някакъв начин гледната точка, промени се погледът към културата. Дойде едно младо и съвсем различно поколение, което има друг възглед и нещата са много силно разклатени.
Р. П.: И накрая нека да ви попитам на какво се смеете днес, на 1 април?
Анри Кулев: На какво се смее човек? В смисъла на този тъжен разговор, който водим, човек трябва да се смее на акъла си, на това, че често пъти, виждайки какви са нещата се хващаш на въдицата и почваш да нервничиш и животът те завърта по друг начин. Няма начин. Забранено е да се смееш на другите. Ти си субектът на цялата тази работа, ти си човекът, който носи иронията и самоиронията, така че първо да почнем от себе си.
Р. П.: Благодаря ви за това участие. Чухте проф. Анри Кулев, който готви и нов филм.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма "Точно днес" коментира темата за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..
"Коледа за мен е съчетание между духовното и земното. Съчетание между самото Рождество, което е един от основните камъни в християнството и земното, защото е имения ми ден. Преди всичко обаче Коледа за мен е миризма на горящ пън, студ навън и щастието, че сме всички заедно". Така описа своите усещания на 25 декември именика Христо Коликов,..
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..