Около 60 % от българите споделят, че изпитват сериозни страхове от мигрантската криза, съобщи пред Радио Пловдив Любомир Кючуков директор на Института за икономика и международни отношения. Страховете често се експонират, понякога дори преекспонират в публичното пространство, добави той.
Данните са от национално социологическо проучване за обществените нагласи към бежанците у нас, което ще бъде представено официално днес от Института за икономика и международни отношения и Фондация "Фридрих Еберт". Целта на самото проучване е да се търси отговор на въпросите дали страховете прерастват в ксенофобия и национализъм.
Първо, бих казал, че това е едно национално и представително социологическо проучване за пълнолетното население на България, проведено е по поръчка на Института по икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт” и е осъществено от социологическата агенция „Сова Харис”. Това, което може да се каже веднага е, че има много сериозни страхове в българското общество от емигрантската криза, страхове, които бих добавил, че са по-скоро латентни, а не толкова опредметени, колкото са те например в Западна Европа, страхове по принцип. И разликата е свързана с това, че България е преди всичко транзитна страна, при това встрани от основния транзитен маршрут и България решава и други задачи в сравнение със западноевропейските общества. Западна Европа търси решение на въпроса за приема и последващото интегриране, докато балканските страни търсят решение за ограничаване на притока. 60 % от българското население като цяло декларира, че са притеснени от бежанската криза.
Той коментира и политическите реакции в Европа, които като обществените нагласи в България до голяма степен отразяват, макар и в по-мека форма, общите настроения в Европейския съюз. За разлика от Европа обаче, където има сериозно размиване между официалното, политически коректното публично говорене, от една страна, и по-широките обществени нагласи, от друга, в България страховете по-често се експонират, аз бих казал на моменти дори преекспонират, в публичното пространство, включително и от институциите и от тази гледна точка настроенията на населението са по-близо до публичната вербализация.
Аз бих казал, че за пръв път преди около месец Европа се опита да оформи една малко по-цялостна, малко по-консистентна позиция за решаване на проблема, говоря конкретно за постигнатите договорености с Турция, защото тук трябва да се отбележат няколко елемента – първо, контекста, става дума затова, че това споразумение беше подписано в състояние, когато вече имахме примирие в Сирия, т. е. беше направен опит да се решава проблема там, където той се генерира, а не да се борим със следствието от проблема. Второто беше, че подходът беше включващ т. е. той не изключваше Гърция, а обхващаше всички страни-членки на ЕС, което за България е много важно, защото изключването на Гърция поставяше България като основна преграда за бежанците пред Европа.
Кючуков заяви още, че изграждането на гранична стена няма да реши въпроса , а за Споразумението между ЕС и Турция коментира, че България трябва да настоява за равнопостовеност с Гърция за връщането на нелегални мигранти. Българя не е указана изрично, както Гърция, само съществува принципна възможност.
Споразумението беше под диктат и натиск на проблема и Европа плати цената, която беше висока, спрямо Турция, разбира се има много рискове и проблеми, свързани с това споразумение и то нееднозначно, но то освен всичко друго, още един важен елемент, който искам да кажа в негов плюс, а след това ще кажа и минусите, то за пръв път третира проблема и на самите бежанци – то не ги оставя просто в лагера, без да казва какво се случва с тях, а залага на прехвърлянето на проблема в полето на правото т. е. в Европа да влизат вече само легални бежанци. Турция буквално осребряваше своето значение за Европа, дори не толкова във финансов, колкото в политически план, за да си затваря Европа очите за плъзгането към авторитаризъм в Турция, от една страна, и друга, Турция се опитва да си осигури възможност за евентуално действие в Северна Сирия срещу кюрдите там, защото пък кюрдският проблем е кошмарът на Турция.
Ситуацията в България бих казал, че е напрегнато очакване – ще сработи ли договора между Европейския съюз и Турция.
Цялото интервю с Любомир Кючуков е в звуковия файл.
Т
„ В радиото ти не можеш да остарееш, не можеш да бъдеш възрастен. Ти не можеш да изведеш на показ годините си. Никога не съм била суетна за възрастта си. Имам пълното съзнание какво означават за мен годините – те са моето богатство. Благословена съм с тази работа, с тази професия, която съм имала, и с тези възможности, които ми е давала тя. Но..
На 20 декември за шеста поредна година компанията отличи със специални грамоти работниците, изпълнили през 2024 година благотворителни инициативи по програмата КЦМ Благодетел, в направления "Социална интеграция и приобщаване на деца и възрастни хора в тежко социално положение/настанени в институции", "Подкрепа на обществено значими каузи в..
Агенция "Алфа рисърч" публикува последното си за годината проучване, о заглавено "2024 и 2025 – равносметка и очаквания". То е проведено от 1 до 10 декември и предсатвително за страната, финансирано е със собствени средства на агенцията. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи...
В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма "Точно днес" коментира темата за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..