За църковния човек, неговите транформации и рефлексията на вярата от Сътворението до дигиталния свят. Кога религията изкривява опасно вярата и защо обществените устойчиви модели днес пораждат повече страх и несигурност, отколкото съзидателност и спокойствие? И защо развитието на технологиите бе съпроводено от нравствен разлом и разпад на култури, разбирания, поведенчески отклонения и издигане на нови кумири и митологии. Доц. д-р Димо Чешмеджиев преди гостуването му в инициативата на клуб „Петното на Роршах“ „Пловдивско историческо общество“ по темата за Средновековна България от Цар Петър до Асеневци.
Времето на Средновековна България и днешният ден си приличат по много неща, но и се различават. Различното е, че тогава обществото е религиозно, а днешното – гражданско. Виждаме, че сега се появяват различни религиозни групи, които дават заявка за религиозност на самото общество, но те са доста изолирани. Тогава цялото общество е религиозно и нещата се развиват по различен начин, в информационен план обществото също е различно. Това заяви историкът Димо Чешмеджиев.
По думите му човекът не се е променил твърде много, но просто вярва в различни неща. Средата общо взето не е толкова променена, но човекът не се променя и вярата остава почти една и съща, независимо от информационната среда. Дори и да има много информация, информацията все пак е нещо рационално, докато вярата е нерационално. Изглежда, че човекът не се променя, но средата се променя, подчерта доц. Чешмеджиев. .Ако човек е религиозен, информацията не му влияе. Той намира това, което го интересува и тази информация го захранва. Ако е рационално настроен, той търси рационалната информация. Човекът изглежда, че е най-бавно променящото се нещо на този свят. Или поне масовият човек.
Човекът вярва в доктрини, но избира различни доктрини. Някога е вярвал в Бог, в система от догми, които са били задължителни, сега може да си избере различни обекти на вярата – извънземните, в Бог, в каквото си искаме. Съвременното общество не е така рамкирано, то е по-свободно в избора на вяра.. Дали обаче вярваш в Иисус, в Аллах или в извънземнит, механизмът е същият, заяви историкът. В Средновековието религията е обществено организираща сила, която е в основата на обществото. Сега не е точно така и затова има разнобой във верите – всеки вярва в каквото и доколкото си иска. Цивилизационен сблъсък няма, има опит за овладяване на властови ресурси
Европейската културна традиция обаче, независимо от лошата организация, е достатъчно дълбока и устойчива във времето, за да може да бъде лесно разклатена, както им се иска на някои лоши пророци в днешно време. В това вярвам на 100 процента, подчерта доц. Димо Чешмеджиев.
Повече чуйте от звуковия файл.
„ В радиото ти не можеш да остарееш, не можеш да бъдеш възрастен. Ти не можеш да изведеш на показ годините си. Никога не съм била суетна за възрастта си. Имам пълното съзнание какво означават за мен годините – те са моето богатство. Благословена съм с тази работа, с тази професия, която съм имала, и с тези възможности, които ми е давала тя. Но..
На 20 декември за шеста поредна година компанията отличи със специални грамоти работниците, изпълнили през 2024 година благотворителни инициативи по програмата КЦМ Благодетел, в направления "Социална интеграция и приобщаване на деца и възрастни хора в тежко социално положение/настанени в институции", "Подкрепа на обществено значими каузи в..
Агенция "Алфа рисърч" публикува последното си за годината проучване, о заглавено "2024 и 2025 – равносметка и очаквания". То е проведено от 1 до 10 декември и предсатвително за страната, финансирано е със собствени средства на агенцията. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи...
В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма "Точно днес" коментира темата за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..