За забулването като традиция и опасна подмяна

За магнетичната сила на символите и опасната им подмяна  - от царския скиптър до бурката -културологично и исторически.  Тема на разговора с арабиста и преподавател в СУ "Св.Климент Охридски" д-р Галина  Евстатитева  автор на книгата "Ислямът и забулването на жените в арабския свят".

ЕВСТАТИЕВА: Булото е наистина едно много знаково явление в арабо-мюсюлманската цивилизация, тъй като в книгата аз съм разгледала най-вече  забулването на арабските жени, но разбира се, в първата част на своето изследване се спирам върху нормативната база за налагането на забулването, така че ние не може да го третираме като патриархална традиция. То си има своите религиозни нормативни основания и по този начин се приема от мюсюлманските жени. Всяка една, избрала да се забулва следва всъщност не някаква местна традиция, а начина, по който булото бива интерпретирано в ислямската религия.

Р. П.: Разбирам ви, но точно завръщането към тази толкова видима ритуална изразителност на вярата – поставянето на бурката, в контекста на случващото се днес в България, в Пазарджик  както виждаме с делото срещу 13-те имами и всичко онова, което идват на това дело - забулените жени, които виждаме, се оказва един много сложен феномен, който изисква тълкуване в такъв контекст точно – културен, религиозен.

Г. Е.: Може би трябва да направим следното уточнение – забулването може да бъде частично или пълно и това зависи от начина, по който се интерпретират коранични текстове, едни текстове от т. н. пророческа сунна в ислямската религия. По българските земи се следва най-вече ханифитската  правна школа в исляма, при което се предписва покриване най-вече на главата и гърдите на жените, но не и пълното забулване, когато лицето е напълно скрито. От една страна тази традиция не е много позната по нашите земи. От друга страна вече в съвременен контекст в светските общества, каквото е и българското общество, наистина е доста предизвикателно да бъде закрита напълно идентичността на човека в публичното пространство още повече, че всъщност, когато се издават забрани в европейски контекст, винаги се говори, че те сезират не толкова конкретна религия и не толкова представители на конкретна религия, а по-скоро осигуряване на сигурността на обществото и съответно осигуряване на правата и свободите на останалите граждани, на мнозинството от обществото.

И в този смисъл доколкото слушах вчерашните изявления на представители на Пазарджишката община при тях аргументите са същите – най-вече превенция на обществото и осигуряване на неговата сигурност чрез възможността всеки един човек в публичното пространство идентефицируем.

Р. П.: Очевидно е, че забулването на жените се превръща в елемент на едно политическо действие, политическо и правно действие, което предизвиква дебати. Такъв е случаят и с 16-годишното момиче, което предизвика съдебен процес заради наложена забрана да носи бурка.

Г. Е.: Аз не мисля, че случая с 15-годишната Емине, ако я визирате нея, става въпрос за бурки. Бурката е пълното покриване на лицето, на тялото на една жена, докато при това 16-годишно момиче става въпрос за носене на хиджаб  - за покриване на косата, на главата на момичето. Това са различни степени на покриване. Но така или иначе ако говорим за разнопосочни мнения в публичността, в обществото, от една страна, хората, изповядващи исляма искат да защитят своите религиозни права, своята свобода на вероизповедание, от друга страна, наистина се поражда едно напрежение в публичното пространство на една светска държава, тъй като то в една светска държава трябва да бъде неутрално. Тук всъщност с ислямското було, особено при бурките, се цели налагането на един начин на интерпретация на публичния морал, който  трябва да бъде изявяван от страна на мюсюлманските жени и съответно той е свързан с доколко добродетелна е една жена. Мисля, че жителките на кв. „Изток”, които са възприели този начин на забулване, независимо дали им се плаща или не, както твърдят някои хора, тъй като тези обвинения между другото не се касаят само за жени напълно забулили се в европейското пространство. Още през 80-те години в египетското общество някои египетски актриси започват да се забулват и в Египет се говори за т. н. салафизация на обществото, саудизация на обществото, че им се плаща от страна на Саудитска Арабия да налагат някакви норми на публичен морал, които не са характерни на светската египетска държава. Така че както виждате дори в арабския свят са минали вече по този път.

Р. П.: Кажете в какво се изразяват настъпилите през последните десетина или петнайсетина години промени в характера на забулването. В кой момент точно изповядващите исляма подложиха на нов прочит идеята за забулването до степен на свещенодействие, каквото виждаме?

Г. Е.: Голямата ислямска традиция, ислямските учени, правоведи и съответно улеми не са разгледали в подробности какви точно трябва да бъдат елементите на облеклото на мюсюлманската жена. Това се случва вече през 30-те години на 20-ти век, когато под влияние на протичащите под влияние на модернизацията процеси вече жените започват да търсят различни начини за изява на своята религиозна и културна идентичност. С изграждането на светски националистически държави в арабския свят всъщност се предприема до голяма степен от много арабски режими т. н. държавна феминизация, държавна феминистка ориентация да разбули жените, да махне кърпите от главите им, тъй като няма строги предписания в ислямската  нормативна традиция какви точно трябва да бъдат елементите на религиозното облекло. Съгласно ханифистката правна школа, която функционира по Балканите и е била водеща в османската империя, тя изключва закриването на лицето. Дори закриването на лицето не е задължително  и според хамбалистката правна школа в Саудитска Арабия. Големият спор е дали това пълно забулване е задължително, препоръчително или допустимо. И съгласно някои следващи тази хамбалистко-уахибистка интерпретация всъщност колкото по-забулена, прикрита е една жена толкова по-вярваща е тя, толкова по-морална е тя. И затова слушаме понякога жените от кв. „Изток”, които са забулени напълно, че един вид искат да изявят в обществото своя висок морал и се отнасят дори пренебрежително към онези мюсюлманки, които се покриват едва ли не формално.

Р. П.: Този труд, който вие предлагате, действително е всеобемащ е много задълбочен, но на мене ми се иска да отделите ключовите понятия в разбирането на феномена на забулването, на които трябва да обърнем внимание, за да разберем случващото се днес с мюсюлманките.

Г. Е.: Ключовите понятия като елемент на облеклото?

Р. П.: В разбирането на този феномен от гледна точка на политическата действителност, т. е. не в исторически и културологичен контекст, а вписваме в политическата конюктура този ваш анализ.

Г. Е.: Общо взето отново забулването на мюсюлманските жени се проявява в светските или опитващите се да изграждат някакви светски режими арабски страни някъде от 80-те години на 20-ти век и ако в началото това явление не е толкова масово и то се извършва от страна на образовани жени – от студентски и преподавателки в университетски кампуси, които заявяват – ние започваме да се забулваме, защото това е един наш начин на протест срещу провалилите се светски и диктаторски режими. Това е начин на изява на нашата религиозна идентичност, защото само следвайки исляма нашите общества могат да просперират. Това е един вид наша алтернативна модерност на западните секуларни общества. Постепенно те биват последвани от реакцията на наистина много мюсюлмански жени не само в арабския свят, навсякъде другаде, дори и в Турция, както виждате, се наблюдава завръщане към ислямското було. Ислямското було е един много видим маркер за налагане в публичното пространство на ислямската религиозна идентичност. Искам да кажа, че ако това се случва в общества с преобладаващо мюсюлманско население, този видим маркер показва в каква посока поема това общество. Но големият проблем настъпва в светските европейски общества, когато от една страна тези общества предписват неутрална публична сфера и едва ли не хората да изповядват религията в своя личен живот и в същото време става въпрос за изповядване на ислямската вяра в това публично пространство. И от тук вече при пораждането на това напрежение големият въпрос е как местните власти и съответно националното законодателство решава противоречието – да не бъдат накърнени религиозните права и свободи на част от своето население и в същото време да се запази светският характер на обществото и държавата.

Р. П.: Благодаря ви за този коментар. Необходимо уточнение направихте на финала за рефлексията в светския и християнски свят на исляма и забулването на жените в арабския свят, всъщност, едноименно заглавие на книгата на д-р Галина Евстатиева, която представлява едно аналитично и обемно проучване. 

Цялото интервю с д-р Галина Евстатиева е в звуковия файл.