Остана ли плам да се протестира? Кой се отказва от правото да избира, как първо се прие, а сега депутатите са на път да отменят задължителното гласуване? Падна ли жертва на малките партньори ГЕРБ?
Р. П. Доц. Алексей Пампоров, кажете ни очаквате ли протести и вълнения във връзка с гласуването на Изборния кодекс. Знаете, днес, утре и в другиден депутатите трябва да решат как ще гласуваме всички ние?
Алексей Пампоров: То няма какво да очаквам. Протестът е обявен за днес в София, със сигурност ще има протест, така че да, ще има протести.
Р. П.: Това сериозна вълна ли е на гражданско недоволство, доц. Пампоров?
А. П.: В момента изглежда по-скоро като една политическа инициатива на "Протестна мрежа", но в някакъв смисъл започва да се надига недоволство срещу това, че се подменя волята на избирателите и нещо повече, хората все пак бяха ентусиазирани от този референдум, беше им любопитно дали Слави Трифонов ще постигне нещо. А и с тези промени всъщност в Изборния кодекс партиите се опитват да нулират това, което беше питал Слави, да обезсмислят референдума. Те вече обезсмислиха един референдум за енергетиката. По същия начин с тези промени се опитват да изпреварят това, за което референдума ще пита като промяна.
Р. П.: За другите точки, които вас ви безпокоят, да не акцентираме много силно върху социологическите изследвания, въпреки че сте социолог. Чухте какво каза вчера министър-председателят – защо да няма социологически проучвания, например, какво ни пречи, аз не ги чета?
А. П.: Той много отдавна има такава позиция. Още преди десетина години беше казал – мен социология не ми трябва, щото като вървя по улиците това е моята социология. Това е един от неговите много характерни лафове – това пренебрежение към социологическите изследвания. Ами щом не им пречат социологическите изследвания защо искат да ги забраняват. Всъщност, важното е тук да се каже – те не ги забраняват, те ще ги финансират, всяка партия ще може да си поръчва, въпросът е, че социолозите не трябва да ги обявяват, така че хората да не знаят, което вече е абсурд, защото да кажем, че изследването нарушава някакви демократични права или нещо пречи на хората да го забранят. Но те всъщност не забраняват изследванията, а забраняват това социолозите да информират какви са нагласите, какво се случва и т. н., което само по себе си изглежда абсурдно като решение, като промяна на Изборния кодекс.
Р. П.: Доц. Пампоров, нека да ви върна към това, с което започнахте, свързано с референдума – какво ще последва от този референдум ако той предхожда изборите и ще стане ли наистина?
А. П.: Това, което се опитват сега да направят е да не се случи реално референдумът. Защо той ще се случи, т. е. ще се похарчат реално пари, но ако трябва да се раздели във времето, да не съвпадне със следващите избори това означава, че референдум ще се провежда юли – август. Изборната активност юли – август е толкова ниска, че референдума просто няма да събере необходимите гласове, така че решенията от него да станат задължителни за парламента, т. е. искат да пуснат един референдум, когато хората са на море, на село, в чужбина и си имат по-важни неща, така да се каже от гледна точка на личния си живот и искат по този начин реално да провалят референдума.
Р. П.: Изобщо нямаме култура, така да се каже, в провеждането на този вид допитвания до гражданите и не можем да я въведем, защото явно няма воля затова да се случи, не мислите ли?
А. П.: Те просто саботират. За референдума – част от точките в него са доста важни, а и свързани с гласуването в чужбина, свързани с електронното гласуване...
Р. П.: С намаляването броя на депутатите също.
А. П.: Да, да. Те се опитват в момента да вземат решения по темите, които касаят референдума. То е неморално от тази гледна точка. Досега седяха и дремаха и сега понеже им се налага вече и влизат в един режим, в който се вижда, че всички играят заедно без изключение. Не можем да кажем от парламентарна гледна точка, че има опозиция и властващи в момента. Просто има очевидни договорки, и който каквото предложи колкото и да е тъпо другите го гласуват и го приемат, за да може пък и на тях да им се гласуват, и приемат нещата. Ние в момента нямаме разграничение между партиите в парламента.
Р. П.: Добре, защо някои от тях не играе ва банк и по някакъв начин да бъдат конструктивни част от тези предложения, които приемат? Ето, сега казват било конструктивно българите в чужбина да гласуват само и единствено в посолствата и в консулствата. Това достатъчен мотив ли е?
А. П.: За българите в чужбина въпросът стои много философски. Трябва да се реши първо какво искаме от ситуацията там и какво може да се случи. Факт е, че на предните избори имаше големи извращения. Аз много симпатизирам на хората, които бяха ентусиасти и организираха толкова много секции, но е факт, че не може бръснарят Гошо да гарантира, че там няма подмяна на вота в секцията, която е в неговата бръснарница. От друга страна, консулствата са абсолютно недостатъчни и така се ограничава възможността за гласуване също на доста хора, защото ако трябва да пътуваш 500 км, да чакаш 4 – 5 ч на опашка, това в някакъв момент демотивира хората, отказва ги просто и може би това е ефектът, който се опитват да постигнат. Но трябва да признаем, че вариантът в магазини и кафенета секции е наистина абсурден. Може би трябва да се помисли ако не само в българските консулства то в някакви други представителства, може би в някакви партньорски държави – просто да се потърси решение със съответните местни власти.
Р. П.: В тази връзка кои партии ще пострадат ако това остане така?
А. П.: Кои партии ще пострадат? Ако гледаме резултатите от последните избори най-много ще пострадат ГЕРБ и Реформаторският блок. Големият стремеж на Патриотичния фронт е уж да пострада ДПС, но истината е, че с автобус от Турция до Хасково, Харманли и Кърджали е по-близко отколкото примерно от Шотландия до Лондон, за да гласувате. Така че това тук е абсолютно непремислено. Освен това цялата идея – ние ще направим така, че дадена партия да пострада е дълбоко неморална сама по себе си, това е абсурдно въобще като допустимост от закона.
Р. П.: А това, че ще съкратят кампанията и ще агитират 21 дни нас, избирателите, вижда ли ви се целесъобразно?
А. П.: Това са глупости, които се случват, защото кампанията реално тече вече. Значи ако някой смята, че кампанията е само един месец преди изборите това са пълни глупости. 21 дена не е проблем в някакъв смисъл, защото ще бъде по-интензивна, ще има по-малко клипове, на хората няма да им писне толкова много. От друга страна, ако мислим от гледна точка на предстоящите президентски избори – някак как президентът за 21 дни да посети 28 области. За местни избори три седмици са повече от достатъчно, хората си се познават. Значи това мислене на едро това ще се прави, така ще се прави, ами за европейски избори има нужда от два месеца кампания, за да стане ясно кой каква програма има, за да може тези евродепутати да посетят тези области, да разкажат какво мислят, каква им е политиката, каква им е програмата. По същия начин за президентските избори 21 дни са абсолютно малко. Но кампанията за президентските избори дефакто вече тече. Има двама – трима души, които правят такива движения в публичното пространство с идеята, че трупат точки в момента. Така че тук трябва да разграничим активна кампания от една перманентна такава, която се случва.
Просто не може така ангро както вземат решенията в парламента – много непрофесионално. Това, което мога да кажа резюмирано, обобщено е – всичките промени се правят изключително, изключително непремислено, изключително непрофесионално. Това са все едно си взел аматьори от селската кръчма и си ги пуснал да играят във висшата лига. Това е, което се случва.
В тези изборни промени има промени, които се бият помежду си. Нали разбирате? Хем задължително всички ще гласуваме, хем ако веднъж не гласуваме, защото сме болни или сме в чужбина излизаме от списъка и после въобще никой няма да ни търси да гласуваме т. е. няма да сме задължени да гласуваме. Идеята на цялото това нещо е единственото, което ще се случи, че те много се надяват да останат само твърдите електорати, тези твърди електорати да гласуват и съответните депутати да векуват така да се каже в парламента, просто да съсипят всякаква демократичност на избора и всякакво желание в хората да гласуват. Просто искат да отвратят хората от изборите.
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..
"Коледа за мен е съчетание между духовното и земното. Съчетание между самото Рождество, което е един от основните камъни в християнството и земното, защото е имения ми ден. Преди всичко обаче Коледа за мен е миризма на горящ пън, студ навън и щастието, че сме всички заедно". Така описа своите усещания на 25 декември именика Христо Коликов,..
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..
Тази година е като продължение на предишната, а предишната на предходната и това е лошата тенденция на инерция от Ковид кризата насам, определи доцентът по социология Алексей Пампоров. В глобален план има тенденция на преподреждане, в която за съжаление и "добрите" също показват липса на морален интегритет. Видя се, че светът не е черено - бял. За..