Пловдив върна безработицата на нива отпреди кризата

Как изглежда лято 2016-та на терена на пазара на труда? Какво е различното тази година, има ли раздвижване освен в търсенето и предлагането на сезонна работа- по темата разговаряме с директора на РСЗ- Пловдив Мария Георгиева:

Мария Георгиева: Пазарът на труда е много интересен тази година. Той е сведен до такова състояние на търсенето и предлагането на пазара на труда, че работните места, които се предлагат на пазара на труда са много повече от търсенето. Тази година има изключителна активност от страна на работодателите, които предлагат не само сезонна работа, както казахте и вие, но имаме голямо предлагане и на постоянни работни места и то във всички сфери.

Р. П.: А на какво се дължи това?

М. Г.: Може да се каже, че равнищата на пазара на труда чисто статистически, равнището на безработица, на търсенето и на предлагането се връща на нивата  от преди 2009 г.  Ние не сме имали такова ниско ниво на безработицата от 2008 г. насам. Това означава съживяване на пазара на труда, изключителна активност от страна на работодателите и ще ви кажа даже ние какви по-нови форми предлагаме на регистрираните безработни, а и на тези, които не са регистрирани в Бюрото по труда.

Р. П.: На територията на района, който наблюдавате какво е равнището на безработицата?

М. Г.: Аз ще ви кажа равнището на безработицата през месец май -  за Пловдивска област е 6,6 %, само за гр. Пловдив е 4,2 %. Виждате колко ниско равнище на безработицата имаме през месец май, в край на май.

Р. П.: Казвате, че има съживяване на икономиката. Кои браншове се поразмърдват  и казвате доближават нивата си на търсене от преди кризата през 2008 г. и съответно какви кадри се търсят – по-образовани или хора за по-черна работа, грубо казано+

М. Г.: Само през май месец има обявени в бюрата по труда от Пловдивска област 1600 работни места, а от началото на годината обявените работни места до край на май, т. е. само за пет месеца са 9830 – близо 10 хиляди работни места. Какви работници се търсят? Търсят се както квалифицирани така и ниско квалифицирани, имаме места за хора с висше образование, но имаме много работни места и се повечето, за хора с професионално, средно общо и дори основно образование.

Говоря само за Пловдив момента – търсят се зидари, много камериерки, машинни оператори, монтажник електронни елементи, монтажник производство на слаботокови предпазители, настройчик на металообработващи машини, обслужващ работник в промишлено производство, носач-товарачи, работник за почистване на плувни басейни, работник за сглобяване на детайли, хигиенисти, шофьори.

Р. П.: Доколкото схващам от това, което поне до тук чух – строителният бранш, производствата, машиностроенето и транспорта са браншовете, които са в най-добра позиция, търсещи кадри. Тези специалности ли формират и онзи абсурд, до който се стига – да има такова предлагане, а пък да няма търсене към тези работни места, онзи вопъл и безпокойство на работодателите, че няма квалифицирана работна ръка и че тя въобще не се интересува от работа тук.

М. Г.: Пазарът е сложен механизъм. Има квалифицирани работници, които късат точно определени работни места, някои от тях ги намират в чужбина, както знаете това е една тенденция, а имаме квалифицирани работници и специалисти, които по някаква причина са демотивирани, липсват им трудови навици и не желаят да започнат каквато и да е работа и търсят точно конкретна работа. Точно затова ние в момента организираме представяне на работодателите пред търсещите работа лица. Правим изнесено представяне на работодатели, каним търсещи работа лица, водим ги с транспорт до самото предприятие, за да се запознаят с условията, за да им хареса и ги мотивира и част от тях започват работа. За други правим ателиета за търсене на работа, т. е. ние ги викаме и им представяме по няколко работодатели, по няколко професии, от които те да изберат и да започнат работа. Тъй като е ясно, че никой, който сега започва работа не е запознат изцяло с дадена професия или дадена манипулация и трябва да бъде обучаван, да бъде подготвен.

Р. П.: А каква е успеваемостта в проценти, имате ли данни на тези упражнения, които показват активност на посредниците във ваше лице в случая?

М. Г.: Да, имаме цифри, които показват, ще се възползвам пак от статистиката, че броят на постъпилите на работа е нараснал два пъти в сравнение с миналата година, което говори за една голяма активност както на работодателите, така и на търсещите работа лица, разбира се, така и на трудовите посредници, които работят в бюрата по труда. И нещо повече, ще допълня това, което казах, че ние се обръщаме в момента, говоря ние като част от Министерството на труда и социалната политика, с много проекти се обръщаме към неактивните лица т. е. тези, които са без работа, нямат доходи от труд и не са регистрирани в бюрата по труда и по някакъв начин живеят при мама, при татко, при съпруга си...

Р. П.: При социалните си помощи?

М. Г.: Не, за социалните помощи тук не става въпрос. Говорим за онези, които са неактивни, изцяло навън от посредническата система на държавата, каквато е Агенцията по заетостта. Има много проекти, които издирват такива и младежи, и хора на средна възраст, за да ги включат в проекти, да им предложат обучение, да им предложат работа, за да излязат от това състояние на неактивност, тъй като в периода на стагнация на пазара на труда част от хората се оттеглиха от този пазар. Те загубиха освен трудовите си навици, те загубиха и мотивацията да търсят работа и имат страхове да започнат работа. И сега процесът е обратен – ние ги търсим, за да можем да им предложим, да им харесат условията на труд и да направят усилия да започнат работа.

И още една нова тенденция бих казала, ние сме се насочили целево към отделни групи на пазара – това са младежите разбира се, имаме изключително много места за младежи до 29-годишна възраст, до голяма степен са намалели тази категория от младежи, които са се регистрирали в бюрата по труда, изключително бързо намалява тази група и това е много хубаво – това са програми по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, там осигуряваме работа при наставник и след това субсидирана заетост като работодателят има задължението и възможността да го остави на работа и след тази субсидирана заетост. А повярвайте ми, работодателите търсят млади хора да ги обучават и да ги оставят на работа. Това е едната голяма група, към която сме се насочили.

Р. П.: Според вас адекватни ли са работодателите в своето отношение към заплащането, към заплатата, която са склонни да дадат, включително и на млади специалисти?

М. Т.: Това е взаимно напасване. От една страна работодателите постепенно променят изискванията, претенциите спрямо работната сила такава, каквато е, завишават някои социални придобивки, завишават заплащане, но след като обаче работника докаже, че може да я върши тази работа. Работодателят също е предпазлив, по моя преценка, да дава изведнъж много високи заплати и да обещава преди да е видял, че работника ще се справи с неговите изисквания и с работата, която ще извършва.