Гърция не прави случайни сделки, не и без подкрепата на ЕС

Гръцката визита и договореностите, които бяха постигнати на срещата на Алексис Ципрас с премиера Бойко Борисов и членове на кабинета, с президента Плевнелиев, постигнатите договорености и изразени намерения за общи инвестиции - анализараме с финасовия анализатор Светозар Гледачев. Правим го  в контекста на процесите в ЕС, кризата на политики в общността и въпросите за общата и регионална сигурност.

Светлозар Гледачев: По принцип много събития, виждате, че тази година е много динамична, БРЕКЗИТ дали ще има, дали ще няма, гръцката криза вече няколко години, турски преврати и т. н.,  вече се поставиха на дневен ред точно за това нещо – Източна Европа и нейното местоположение, изобщо нейното влияние. Преди ние бяхме в тоталната периферия, ако си спомняте трябваше да се прави Европа на две скорости като ние бяхме в третата скорост, съответно България и Румъния бяхме съвсем още по-назад, но сега, понеже светът се променя, тотално се променя, Европейският съюз много ще се промени и затова може би той, може би още не е съвсем ясно, ще тръгне към държава, федерация тип Съединени американски щати европейски съединени щати, каквато е била между другото и първоначалната идея, т. е. засилване на военната, политическата, икономическата връзка между отделни страни и  затова Източна Европа става все по-важна, защото колкото е по-слаба една страна от друга гледна точка важно е, защото колкото е по-слаба една страна, от друга гледна точка, толкова по-лесно може да бъде разклатена, т. е. от там да се дестаблизира и цяла Европа. И газовите, и нефтените и другите доставки са предизвикали от друга гледна точка в света  повече войни отколкото може да си представите. Така, че в момента, когато Гърция не е много сигурна още, тя е постоянно клатушкаща се лодка, която може да потъне, много е важно да минават нови газопроводи през нея, защото това ще й даде тотална икономическа сигурност. Ако тя има газопроводи вече отговорността за тези газопроводи поема държавата и от там нататък за състоянието на страната. Такава беше, ако си спомнят нашите по-възрастни слушатели, беше стратегията на България. Ако имаме АЕЦ, както беше Козлодуй, защитата на АЕЦ – Козлодуй е вече защита на Съветския съюз, тогава той ще брани държавата АЕЦ – Козлодуй. Така че  тези визити са много по-важни и ще дадат огромни резултати и ще ги разберем след време, за подписването на Бургас – Александруполис толкова колкото се бавеше. Гърция целенасочено бавеше, или както адвокатите му казват шиканиране преговорите и не го прокарваше този тръбопровод, защото това даваше икономическа и газова самостоятелност на България и т. н., а тя беше тотално обвързана.

Но сега дойде времето, в което тя да е заинтересована и то много заинтересована. Също така тя бавеше пътя Смолян – Рудозем – Ксанти, сега е заинтересована. Преди бавеше всички връзки между България и Гърция, защото Северна Гърция щеше да купува български стоки и сега ги купува, но кризата я принуди, за да може да живне Северна Гърция и това се дължи на българските туристи и така виждате как са обвързани нещата. И така виждате как са обвързани нещата, т. е. искам да обобщя, че кризата от 2008 г., на която все още чувстваме нейните следствия, води до това, че Гърция е много по-сговорчива и съвременните промени водят до това, че България вече става интересна страна за Европа. Това е, това е в съвременния свят. Това не значи, че ние няма да имаме някакви сътресения, просто имаме малко по-голяма тежест от преди.

Радио Пловдив: А може ли да се тълкува тази среща освен като двустранни договорки, които тепърва ще се конкретизират и може би ще се случа, и може би не, наистина като мисия на Европейския съюз за създаване на някаква източна сигурност, точно избягваща оста Турция – Русия, която като че ли става все по-плътна, все по-натоварена с взаимно доверие на двете страни?

Светлозар Гледачев: Естествено, че точно така може да се тълкува. Разберете, че Гърция, че въпреки е своенравен член на ЕС не прави нищо без ЕС, без стратегията на ЕС, първо. Второ, тази стратегия за газови коридори и за връзка между България, Гърция и Румъния...

Радио Пловдив: И железопътни коридори.

Светлозар Гледачев: Да, това е много отдавна, а  Гърция досега я бавеше, т. е. колкото повече връзки има – газови, транспортни и други, толкова  страните става по-обединени и стават една обща държава., т. е. така повече може да станем ЕС ако искаме да стане такава страна същевременно. Така че Гърция нищо не прави, тя прави всичко, което беше заложено в докладите на ЕС, първо, и второ,  нищо според собствения си интерес, а напротив, много голям икономически интерес.

Независимо, че Русия и Турция са много добре т. е. отношенията им много се подобриха преди атентата още, преврата, не атентата. Разберете, че откъдето и да дойде новия "Турски поток", той ще дойде до турската граница и от там трябва да избира – или Гърция, или България. Тогава решението трябва да вземе ЕС, т. е. то вече е може би взето на много високо ниво, но тези неща не се  казват на обикновените министър-председатели, та камо ли на нас, ние не ги знаем. Но ще видим накъде ще задуха вятъра и ще видите, че нещо ще се реши по този въпрос. Нека да се опитаме да прогнозираме, не се знае дали Великобритания ще излезе, тя още не подала и до Нова година най-вероятно няма да подаде по прословутия чл. 50 от Лисабонския договор заявление за излизане, но ако излезе то тогава ще натежат другите страни – това са Германия и Франция, които са за връзки с Русия и тогава може би ще бъдат разрешени или Южен поток, или Турски поток, т. е. връзката с Русия ще стане по-тясна. Така че всичките тези неща се виждат като в един калейдоскоп, как  ще се наредят в един пъзел в един определен момент. Големите стратези на световната политика, които даже не ги знаем кои са, вече са решили този пъзел, въпросът е какво е сведено за нас.