Бойко Борисов едва ли ще се кандидатира за президент

"Мъжките времена", които настъпват в предстоящата кампания на изборите за президент коментираме със социолога Боряна Димитрова, управляващ партньор в "Алфа Рисърч".

Боряна Димитрова: Първо нека да кажем, че след като пролетния политически сезон не завърши с кандидатури за президент очевидно е, че през горещото лято ще бъдат определени кандидатурите. Неведнъж и с вас сме говорили, че доста късно започва периодът на представяне на кандидатурите. Доста късно и за запознаване на избирателите, което аз лично смятам за най-важно, с позициите, с възможностите, с идеите на всеки един от кандидат-президентите, включително и какво представляват като личности, защото част от кандидатите, които сега излизат на преден план са непознати за широката общественост. Очевидно е настанало време за определяне на кандидатурите след като вече са определени и датите на президентските избори – 6 ноември първи тур, евентуален втори – 13-ти, няма за къде повече да се отлага.

Знаем, че вляво се търси от доста време насам една по-широка политическа формула, която да може да обедини с обща кандидатура БСП, АБВ, евентуално и други политически сили вляво, но основните съперници, които би трябвало да влязат под едно крило, това не е тайна, е БСП и АБВ и се търсят компромисни фигури, които да могат да бъдат приемливи и за една, и за другата партия. Не едно и две имена бяха отделени, бяха счетени за неприемливи, очевидно сега е ред на името на генерал Радев, което като че ли все повече и повече се очертава като един възможен компромисен вариант. А лично на мене ми направи впечатление, че и двамата лидери на партии се ангажираха по своеобразен начин с него. Какво имам предвид? Г-жа Корнелия Нинова каза, че лично тя е издигнала генерал Радев в столичния район „Оборище” ако не се лъжа, където каза, че членува, че това е лична нейна номинация. Президентът Първанов пък каза, че той е направил генерал Радев генерал.

Радио Пловдив: Да, и каза, че е генерал на духа и че Бойко Борисов е уплашен от такъв тип кандидатури.

Затова говорим, че  България, в такава трудна ситуация трябва много точно, много бързо, ако щете и светкавично в някои моменти да определя своя национален интерес и да заема една или друга позиция било на важни международни форуми, било, когато се обсъжда в рамките на Европейския съюз или в други формати регионални много точно да дефинира своята позиция.

Позиция се дефинира не на базата на тупане в гърдите, тя се дефинира на базата на познания и на базата на това какви са възможните развития. Затова ми се струва, че много повече ние всички трябва да гледаме в това доколко подготвен, говоря като познания, като позиции, като възможности да разчете сложните международни възли би бил кандидатът за български президент. Знаем много добре, и не само в България, а и навсякъде по света, генералите са тези, които изпълняват определена политическа визия и тук е важната симбиоза между политиците, и съответните хора, които са не само в армия, полиция и т. н. Това изместване на акцента лично мене в някаква степен ме тревожи – изместването на акцента от политиката към генералите не мисля, че е продуктивно в българския политически живот.

Радио Пловдив: Г-жо Димитрова, избрахте да започнем от БСП, защото там в момента текат много сериозните разговори, включително и с шестимата номинирани,  в управляващата партия и там да видим каква е ситуацията. ГЕРБ как виждате ще реши въпроса с номинациите?

Боряна Димитрова: И тук сме в полето на догадките, тъй че нямаме окончателен отговор. ГЕРБ заяви, че едва някъде към средата на септември ще определи своята кандидатура. Затова и тук бих направила няколко кратки разсъждения какви са възможните варианти. На първо място по отношение на политическа или неполитическа фигура – лично аз съм убедена, че кандидатът на ГЕРБ ще бъде политическа фигура – силна, разпознаваема, ярка политическа фигура. Това е традицията да кажем на ГЕРБ при явяването на избори – те винаги избират кандидат, който да е непосредствено свързан с партията, зад който партията застава, който да се идентифицира с ГЕРБ, а не да бъде взет назаем от някое друго поле. Убедена съм, че и този път ще става дума за политическа фигура, която да бъде излъчена от тях. Разбира се, когато се излъчва тази фигура безспорно се гледа дали тя има само тяснопартийна подкрепа или би могла да привлече подкрепата и на по-широки слоеве. Вторият въпрос, естествено, е дали тази фигура ще бъде премиера Борисов или ще бъде някоя друга фигура в рамките на управляващата партия. Личното ми мнение, ще кажа защо, естествено не мога да гадая, е че Борисов не би се впуснал в президентската битка тази година.  Ако участието на Борисов решава едни въпроси, въпросите затова, че партията ГЕРБ излиза с най-силната си фигура, с това, че той безспорно е разпознаваем, че е човек, който е показал, че може да събира гласове от различни политически спектри, че може включително да балансира между различни политически интереси, т. е. има редица аргументи, когато се говори за профила на президента Борисов да влезе в рамките на този профил. Това, което на мене лично ми се струва е, че  проблемите, които се решават с една такава кандидатура, т. е. електоралните проблеми, съвсем не са достатъчни, не са толкова силни, че да потушат проблемите, които се отварят, които възникват  при преместването, да го кажем, на властовата фигура от премиера към президента. Само два кръга ще очертая – нека да си представим физически какво става в момента, в който, да речем на 7 или на 14 ноември Борисов става президент. Това означава автоматически да напусне премиерското място, президентът да възложи на нови лидер вече, защото ГЕРБ ще трябва да си избере нов лидер, защото не може президентът да бъде и лидер на партия, президентът да възложи на новия лидер на най-голямата партия в настоящия парламент, който и да е новият лидер, да състави правителство, т. е. се отваря рулетката през ноември месец за ново съставяне на правителство с всички неизвестности в сложната коалиционна конфигурация, която е в момента. Накратко, това означава отваряне на една спирала на политическа нестабилност, на политическа несигурност, на нови преговори веднага след една ситуация доста бих казала напрегната президентска кампания. И именно отварянето на тази опция за политическа нестабилност, ми се струва един много сериозен рисков фактор, който не би потушил успехите или решенията, които биха могли да се открият със спечелването евентуално на президентски избори от страна на Борисов. Това е първият момент, който ми се струва важен, и вторият  е, че все пак фигурата на българския президент по Конституция, по правомощия е с доста по-ограничен статут. Когато говорим за формиране на външна политика, това, с което започнах, когато говорим за формиране на политика на сигурност, на политика на взаимоотношения с останалите страни на Балканите, водеща по българската Конституция това е фигурата на премиера и на правителството, България е парламентарна република. Президентът има своите правомощия като обединител на нацията, като изразяващ базисните или принципните позиции на страната, но оперативната политика в много по-голяма степен е в правомощията на премиера. В някаква степен българският президент напомня на фигурата на германския президент, на италианския, само че там се избират от парламентите точно, защото имат много по-малки правомощия. Струва си, че този тип разпределение на властта в България предполага активната политика да бъде в рамките на правителството, което е под парламентарен контрол, докато за президент да търси тази фигура, обединяваща, с познания в света, която може да формира позиции, но която не се намесва толкова в оперативната политика. Това са моите разсъждения, което по никакъв начин не означава, че това ще бъде и начинът на разсъждения вътре в партията ГЕРБ, но лично аз мисля, че това не е добър сценарий и това би отпушило точно тази спирала на една в близко време нестабилност,  от която България толкова се стреми да избяга и която поне до момента е избегнала.