Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Великите европейци - Нилс Бор

| обновено на 17.08.16 в 14:22

Помните ли знаменитата фраза на Айнщайн – „Бог не играе на зарове”. Тя всъщност е част от един разгорещен спор, започнал през 1927 година между най-великите физици на времето. 

Айнщайн се позовава на нехазартния божествен характер в защита на тезата си, че новата наука, наречена квантова механика, трябва да запази принципите на детерминизма от класическата нютонова физика, включително - че резултатите от изследванията не са свързани с намесата на наблюдателя. „Наистина ли мислите, че Луната съществува, само като я погледнете?” – иронично пита Айнщайн противниците си. Всъщност така той спекулира с философията на крайния субективизъм, която, разбираемо, няма много почитатели в научния свят, особено сред физиците. 

Истината обаче е, че противниците на Айнщайн казват друго – не, че Луната съществува, само щом човек я погледне, а че ако Луната е квантова частица, намесата на наблюдателя непременно променя нейните характеристики. Айнщайн смята, че наблюдаваните в подобни случаи отклонения се дължат на някакви скрити в частиците променливи, а не на този зъл и смущаващ нормалната логика