Дебатите за номинацията на БСП са залог за оцеляването на партията

 Когато бегачите на дълги партийни  разстояния сами напускат състезателните писти, за да останат най-сигурните състезатели, а хронометърът на времето до старта трескаво съотнася величината на партийните амбиции към достойнствата на вероятните участници, големите очаквания и цената на залаганията, задачата изглежда трудна за решение и  - с  много неизвестни. За  възможните решения на политическото уравнение за бъдещия президент и  може ли да има знак за равенство  в решението между „сила“, „професионализъм“ и  „разпознаваемост, ще разговаряме с председателя на Българската социологическа асоциация проф. Михаил Мирчев. 

Проф. М. Мирчев: Напрежението е очевидно, защото номинацията на ген. Радев някак си изникна от нищото. Знаете, че бяха правени номинации, това се случи около 10 юли, т. е. преди повече от месец и тогава бяха номинирани над 100 човека, ген. Радев се оказа на 12-та позиция и изведнъж стана първи. Самата Корнелия Нинова като лидерка каза, че това е нейна лична номинация т. е. от една страна колективна демократична номинация, от друга страна сблъсък с лична номинация и от тук възникна проблемът, доста жесток публичен сблъсък има между няколко крила вътре в БСП. Знаете за ролята на Стефан Данаилов, който някак си обяви разцепление дори в изпълнителното бюро, много жестоки изказвания на Румен Овчаров и срещу Сергей Станишев, и срещу всички несъгласни с номинацията на ген. Радев и т. н., така че много е проблематична тази номинация и днес ще видим какъв всъщност диалог. За мен дори не е толкова интересно какво решение ще вземат, тъй като все пак силата на централните власти в БСП ще надделее и генералът ще бъде номиниран. По-интересното е самият диалог в националния съвет – дали ще има реален диалог, дали ще има контрааргументи, имаше малко послъгване по терена.

Радио Пловдив: Според вас е предрешено състезанието ма номинация?

Проф. М. Мирчев: Не е предрешено в елементарния смисъл на думата, но знаете силата на централната власт винаги е силна и опозицията така или иначе като правило се подчинява, така че обсъждането като съдържание и като дух по-скоро интересен за мен. Да видим дали ще оцелява тази партия като демократична или отново ще се централизира и ще стане лидерска партия като всички останали. Това е залогът днес.

Радио Пловдив: Какви прогнози давате обаче вие затова кой от двата лагера на лявото ще надделее – дали това на призоваващите към партньорство с ГЕРБ или на опонентите? Възможно ли е все пак консолидиране на силите да има?

Проф. М. Мирчев: Дано, те все пак имат интерес да минат през тази скандалност и да се получи консолидация. Въпросът е дали ще успеят. Искам само да уточня – няма два лагера – има един  лагер, който е много мощен, много добре организиран, от едната страна, той се ръководи от Корнелия Нинова, и от друга страна има несъгласни, задаващи неудобни въпроси, но те не са лагер, не са организирани, в това е проблемът.  Там има някаква насипна маса опозиционери, дори дали да ги наричаме опозиционери е много ласкаво за тях, това са просто несъгласни, иначе мислещи, но те не са организирани по никакъв начин. И това може би ще предопредели днес крайния резултат.

Радио Пловдив: А  АБВ и БСП единно цяло ли са в този ракурс?

Проф. М. Мирчев: АБВ и БСП не са единно цяло, то това е ядката на раздора, защото уж БСП нямаше да се подчинява на АБВ, пък сегашната формула май натам клони, защото ген. Радев по-скоро е кандидатура, която пълзи по линия на АБВ нагоре, а не по линия на БСП, просто това е чисто декоративна бесепарска кандидатура, но вижте, вчера нали той даде пресконференция, той една дума не каза за ляво, за своята идентичност – идеологически, политически, дори геостратегическата му ориентация е много мъглява – хем против НАТО, хем е за НАТО, неща, към които  левите хора, специално бесепарите са много чувствителни, хем премълчава Русия като враг, хем казва, че ще поддържа евроатлантическата източна политика, която в момента е войнстваща спрямо Русия, много са, на тази вълна са много чувстивелни  левите  и бесепарите.

Радио Пловдив: А не се ли оказва точно тази  странност на неговото политическо поведение най-големият му плюс, че той може да бъде разпознаваем от различни среди и това да се превърне в негово достойнство, че той се идентифицира с проевропейска ориентация?

Проф. М. Мирчев: Ама проевропейската ориентация отдавна вече е катастрофирала в България. В момента надделява рязко евроскептицизмът спрямо еврооптимизма. После хората разбраха, че едно е по принцип да си харесваме Европа и Европейския съюз, друго е да харесваме г-н Юнкер като господар на Европа и Европейската комисия. Има много големи разлики между тези неща, т. е.  за харесване на коя Европа и на каква Европа говорим. Така, че точно това е голямата надежда, че най-различни среди, включително не идеологизирани, не леви, не идеологизирани биха припознали един такъв кандидат за президент. Но вижте, той трябва да излезе от технократския си образ на летец, на инженер и на летец. Той дали ще бъде разпознат като политик, като компетентен в сферата на политиката. Едно е да си свръх интелигентен генерал-летец и друго е да си абсолютно невежествен в политическата сфера. И хората вече се нагледаха на невежествени президенти, примерно сегашният президент е ярък пример. На тези избори предполагам достатъчно много българи, гласувайки ще искат  политическа компетентност. И точно това е голямата въпросителна пред генерала и неговия успех.

Радио Пловдив: Да, защото пък професионалната му компетентност, както казвате ви, доказва, че той е пригоден за евроатлантическите партньори, въпреки че има особено отношение и към Русия, с което се харесва също.

Проф. М. Мирчев: Това е негов плюс на първо четене, но дали няма да се обърнат нещата? В рамките на една предизборна  доста пъти нещата се преобръщат – плюсовете се преобръщат в минуси, минусите могат да бъдат превърнати в плюсове.

Радио Пловдив: А може ли оттеглянето на омбудсмана Мая Манолова може да бъде тълкувано като жест на лоялност към партията, към която тя принадлежи?

Проф. М. Мирчев: Първо е жест на лоялност, защото се видя, че ако тя продължи по този път вече сблъсъкът ще стане толкова неразрешим, че самата партия ще се разцепи три месеца преди изборите. Второ, Мая Манолова прояви, кака да кажа, прагматизъм. Нали много харесват политиците да се кълнат, че са прагматици. Тя видя, че не може да успее, колкото и да й се иска и на време се оттегли от пътя. Трето, тя си запазва изключителната позиция на омбудсман, където виждаме, ме е доста активна, при това активна не просто като шумотевица телевизионна и медийна, а активна в защита на широки граждански интереси спрямо корпоративни структури, които просто ядат много семейства ежедневно и им съсипват бюджетите и ги тероризират. Така че Мая Манолова съхрани себе си и съхрани позицията си. 

Радио Пловдив: И ако все пак приемем, че президентските избори са знакови затова какви са политическите процеси в държавата, какви послания дават на българските избиратели те?

Проф. М. Мирчев: В момента сме в състояние на пълен разпад. Проблемите на БСП не са само проблеми на БСП. Вие споменахте Реформаторския блок и там има 4 – 5 номинации и то са такива скандалите и при тях, че те май ще номинират Корман Исмаилов, който е официално антибългарски, от гледна точка на българския суверинитет и национална идентичност, антибългарски политик. Ще дойде работата до там, че тъй като всички се карат, останалите, уж патриоти българи, ще номинират Корман Исмаилов като техен кандидат за президент и защото ще бъде много неудобно за номинират кандидат за президент Корман Исмаилов за президент накрая няма да имат никого и ще подкрепят кого – кандидата на ГЕРБ. И така, ГЕРБ общо-взето отново са в монополна позиция. Другите като не са добро опозиция превръщат отново ГЕРБ в монополисти в българската политика. Това е за съжаление.

Радио Пловдив: Отношението към експулсирането на бизнесмена Абдулах Бююк и действията на българските служби могат ли да се окажат крайъгълен камък в развитието на процеса на изборите във времето напред?

Проф. М. Мирчев: Сам по себе си този скандал е много дребен. Големият проблем е какво е взаимоотношението между българския премиер и турските официални власти, в случая турския президент. Дали ще бъдем суверенна държава в тези много драматични взаимоотношения или те ще ни подчинят т. е. нашият премиер ще предаде България. Тук става дума за бежанци, тук става дума за ограда, тук става дума за концесия за летище София, т. е. за продължаваща брутална икономическа инвазия на турския капитал в България и т. н. Много е по-широка призмата.

Радио Пловдив: Възможните решения на политическото уравнение за бъдещия президент и гласа, който днес трябва да издигне БСП чрез своята кандидатпрезидентска номинация обсъдихме с професор Михаил Мирчев – социолог и председател на Българската асоциация на социолозите.