Олимпиадата е проекция на геополитиката

Германия се нарежда на пето място, но тук има едно продължение на геополитическия паралел – представете си какъв отново виртуален актив биха могли да имат германците ако имаше и спортната супер сила ГДР, която до преди четвърт век водеше битка с гигантите САЩ и Съветския съюз в леката атлетика, в плуването и в още много дисциплини.

Класирането продължаваме още по-надолу нашата разходка спортна историко-политическа. Представете си какъв актив щяха да имат нашите комшии от бивша Югославия, която в момента е раздробена на няколко държави. Тук е много интересно да подчертая, че е изключително представянето на Сърбия в колективните спортове. Сърбите и хърватите проектират своите национални амбиции и претенции за доказване национално чрез спортните игри, които имат най-голям социален и политически заряд и популярност. Това е много важен извод на фона на разрухата на българския спорт.

За българското участие, какво да ви кажа – има една приказка – за мъртвия или добро или нищо. Разбира се, не искам да стигам чак до такива тъжни обобщения. Първо, да отдадем заслуженото и уважението към българските медалисти – трите медала, които България спечели, но като цяло България се представи трагично на тази Олимпиада, както и на предишните. Аз смятам, че независимо от всичките ни беди през изминалия преход, за който вие споменахте, че съм написал една книга „Проклятието на прехода”, независимо от всичко, което ни се случва от четвърт век и повече насам, все пак България не е чак такова геополитическо джудже каквото изглежда на спортното поле, защото при нас е особено болезнено сравнението от една страна с комшиите – Сърбия, Хърватска, Румъния, Гърция, Турция, които всичките имат златни медали и в отделни случаи ярко присъствие, споменах и много болезнено сравнение със самите себе си. Само да си спомним, че на последната така да се каже „комунистическа” Олимпиада, защото спортът колкото и да е идеологизиран е национален, а не партиен,  на Олимпиадата в Сеул през 1988 г. малка България беше на седмо място в класирането по нации.

Българската политическа класа след 10 ноември 1989 г. сред многото престъпления в своя негативен актив трябва да запише и съсипването на българския спорт.

Ццялото интервю с Георги Атанасов е в звуковия файл.