Германците чакаха 100 г. да се обединят, ние сме по-нетърпеливи

Спомням  си годините преди 1989 г., когато денят на Съединението не беше почитан поначина, по който е празнуван и почитан сега. Обичайно журналистите задаваха въпрос на случайно преминаващи граждани: „Какво означава за вас датата 6-и септември“ и обичайно хората не знаеха, че това е деня на нашето съединение, но ние, пловдивчани, още от ученици знаехме.

Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ и "Точно днес" по Радио Пловдив Петър Стоянов – президент на България от 1997 до 2002 г.

За всички българи това е много голям празник. Най-напред, защото България се уголемява двойно. Две български територии или две територии, населени предимно, преимуществено с българи се обединяват. Второ, да не забряваме, Съединението е началото на реализиране на българския национален идеал. Така са го виждали нашите възрожденци тогава. След Сан-Стефанския договор, България е разкъсана. Северна България - независимо княжество, Южна България, така наречената Източна Румелия и Македония, която изцяло остава в рамките на Османската империя. За нас е важно да се отбележи, че съединението е продължение на тази невероятна национална енергия, която българският народ излъчва от времето на своето Възраждане, през Освободителната война…

Съединението е станало в Пловдив, защото това е бил възрожденския център на България, където по  невероятно стечение на обстоятелствата са се съсредоточили всички наши видни общественици, коментира  Стоянов, който припомни думите на Бисмарк, че германците са чакали 100-години, за да се обединят, а българите са толкова нетърпеливи..:

Истината е, че ние тогава имаме национален идеал, много ясно обособен, много ясно артикулиран – обединението на България. В името на този национален идеал се обединяват усилията на всички български правителства, може да са от различен спектър, но нито един не може да си помисли дори да застане срещу този национален идеал. За съжаление, пак в името на този национален идеал, след проливането на реки от кръв, България преживя и няколко национални катастрофи.

Стоянов припомни, че очакванията на обществото тогава са били Русия да подкрепи съединението, а Турция да нападне страната, но се е случило обратното. Той е на мнение, че в момента ситуацията е аналогична:

Независимо, че много хора по света – и в Европа и в България гледат на ЕС в известна степен дори снизходително, смятайки че трудно се справя с предизвикателствата пред себе си, аз смея да твърдя, че ЕС продължава да бъде най-сигурното пристанище за България и без ЕС ние щяхме да бъдем много по-разколебани, много по- объркани, в много по-тежка ситуация.