Много малко хора знаят, че след Санстефанския договор, за няколко месеца, управлението на Санстефанска България е от Пловдив. Тук започват да се формират първите структури до Берлинския конгрес. По обективни причини, чисто исторически, Пловдив е щял да бъде столица, ако е останал този първи акт. Това не се е случило.
Пловдив след това изживява едни много богати 7 години – много интелектуалци мигрират към Пловдив, тъй като е доста по-свободно за инакомислещи. Това са били много богати и спокойни години. Но въпреки този комфорт, в който са живели тогава, се взема решение да се направи този акт, който е в разрез с тогавашната геополитика.
Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ и "Точно днес" по Радио Пловдив кметът на града Иван Тотев, който изтъкна, че е важно какъв е градът в очите на неговите жители.
Много ми се иска да вярвам, че промяната, която виждаме в Пловдив в последните 5-6-7 години, ще бъде устойчива във времето. Естествено, аз, като кмет, имам различни гледни точки и искам да предвидя, да прогнозирам как ще се развива градът. Мисля, че вече е дошъл моментът в България малко да се промени законодателството от гледна точка на общините, тъй като ние развиваме нашите общини, но имаме една рамка, един таван, който няма да можем да надскочим в следващите години. Говоря и за паметниците на културата, и за самостоятелното артикулиране с бизнеса, с инвестициите. Доста централизирана ни е страната и тази централизация може да доведе до едно развитие на общините в следващите десет години, но след това ще трябва да се вземат решения. Преди малко тук говорихме за местното правителство на Брюксел, което си има права, задължения, отговорности. В случая не говорим точно за такива неща, но ние още работим по този модел - на много централизирана държава във всяко едно отношение.
Кметът изрази надежда Тютюневите складове да бъдат възстановени в срок и изтъкна:
Неприятното в ситуацията е, че тези няколко случая хвърлиха едно петно на града, въпреки че няма град, който да отделя повече средства в България, включително София, от местния бюджет за културно-историческото наследство. Отделяме милиони левове на година. Втората неприятна теза беше, че това ще повлияе кардинално на Пловдив, на развитието на Пловдив, на културно-историческото наследство, което също не кореспондира с истината. Имаме два много ярки примера в Пловдив – изгаряне на кв. „Капана“ – в момента една прекрасна зона, имаме редица пожари в Стария град, имаме изцяло несъществуващ Стар град през 50-те и 60-те години, а в момента виждате, че той е едно прекрасно място. Така че тук, тази зона, със сигурност ще стане една прекрасна зона и тя неслучайно е фокус на платформата „Пловдив 2019“.
Складовете винаги са били държавна или частна собственост, никога общинска, подчерта кметът. Общината е давала много предписания заради падащите мазилки, но те са били изпълнявани.
Първата награда в тазгодишното издание на конкурса "Млад предприемач" на Пловдив спечели Любомир Владимиров с авторската си разработка за автомобилен симулатор. "Това е един проект, в който истински коли са трансформирани в много реалистични симулатори. Качвате се в истинска кола и имате възможност да усетите физиките, които бихте усетили на..
В края на месец март разказахме за млад мъж от първомайското село Бяла река, който събира и след това дарява инвалидни колички и столове на хора с увреждания в нужда. 9 месеца по-късно той вече е учредил благотворителна фондация и в началото на следващата година възнамерява да открие склад, в който да се събират помощните средства, които..
В последната ни рубрика за успешните образователни практики ще Ви разкажем за Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“ в Пловдив. Учебното заведение участва в проект „Модернизиране на професионалното образование и обучение“. Той се изпълнява от Министерството на образованието и науката и се..
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..