Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Великите европейци - Шарл де Гол, трета част

През Втората световна война генерал Шарл де Гол постепенно започва да се превръща от военен в политик. Той идва в Лондон със съмишленици, които се бунтуват срещу Петен и сътрудничеството с германците и създават Свободните френски сили, което среща силна подкрепа от съюзниците.

Създава се и Свободният френски национален съвет, правителство в изгнание, начело с де Гол. В него се включват от консервативни католици до комунисти. Разбира се, хората на Морис Торез са верни на Сталин, до лятото на 41-ва те са съюзници с германците и кротуват, влизат в Съпротивата, чак след като Хитлер атакува Русия. В този период речите на де Гол звучат по ВВС и призивите му срещат нарастваща поддръжка във Франция. Въпреки това, за левицата един военен от кариерата и практикуващ католик не е приемлив политически лидер. Десницата пък не го харесва, защото е против националния герой маршал Петен. Де Гол трудно се налага и сред съюзниците. Доказва го историята със Сенегал. През 1940-та Чърчил обсъжда с де Гол възможността да се отнеме от режима във Виши контрола над Сенегал - столицата Дакар е важно пристанище. Британците откарват с кораби до брега френските части, но никой не ще да се бие, губернаторът на Сенегал пък отказва да се присъедини доброволно към Свободна Франция, остава верен на режима във Виши, а де Гол, вместо да атакува, се прибира безславно в Лондон. Подобни епизоди са малко, но все пак не подпомагат  и без това трудните отношения с англо-саксонците, както той нарича съюзниците. Ето как сам де Гол описва отношенията с тях в интервю за „Монд дипломатик” през 56-та: „Англо-саксонците изобщо не ни третираха като реални съюзници. Те никога не се консултираха с нас като правителство с правителство. Те опитваха да използват френските сили, сякаш са техни, като постоянно подчертаваха, че именно те им предоставят оръжията. И тогава аз реших да играя френската игра, докато другите си играят тяхната”. Това поведение на де Гол Чърчил оценява като „патриотична арогантност”. То е изтъкано от подозрителност и мания за величие – и то не само величието на Франция, а и на самия де Гол. Тази смесица от привързаност към свободната и демократична родина, но със силни авторитарни нотки, явно е част от характера му. Знае се например, че той изисква хората, които се записват в армията, да се закълнат в преданост не само към Франция, но и лично към него, генерал де Гол.


През 1943-та съюзниците прогонват немците от Северна Африка и де Гол се мести в Алжир. Там той среща обаче друг действащ генерал - Анри Жиро, който се присъединява към съюзниците. Създава се единен Френски комитет за национално освобождение. Рузвелт налага Жиро за лидер, но де Гол с поредица политически ходове го бламира и поема властта еднолично. В Алжир де Гол се сближава с Айзенхауер, който му обещава щом съюзниците стъпят в Европа, да пусне френски части първи в Париж. Два дни преди денят Д Чърчил информира де Гол и го моли да призове французите за сътрудничество със съюзниците. Де Гол обаче е бесен и отказва. Първо, пак му казват за плановете късно и десантът ще е без негово участие. Второ, Рузвелт продължава да не признава правителството му за легитимно и смята да назначи военен губернатор на Франция, докато се проведат избори. На апела да вразуми Рузвелт, Чърчил заявява, че ако Лондон трябва да избира между Франция и САЩ, ще избере САЩ, а Де Гол никога не забравя тези думи. Трето, той е подозрителен към идеята Франция след освобождението да има времена валута, защото смята, че така съюзниците ще контролират френската икономика. Освен всичко се притеснява, че изтеглянето на немците и действията на бъдещата военна администрация ще доведат до хаос и бандитизъм, а вероятно и до комунистическо въстание. Така че отказва речта и се стига до невероятен скандал. В него де Гол нарича Чърчил „гангстер”, а Чърчил го обвинява в предателство и заплашва да го сложи в окови. Не се стига чак дотам, но отношението на де Гол към англо-саксонците, остават сложни и в следвоенния период.


Дни след десанта в Нормандия, там пристига и генерал де Гол. Той веднага започва да се разпорежда от името на временното правителство, а след месец получава и нещо като официално признание - поканен е в САЩ на среща с Рузвелт. Тогава за съюзниците превземането на Париж е второстепенна задача, но за де Гол е основна цел. Там се подготвя въстание и са реални опасенията, че комунистите ще вземат властта. Айзенхауер разрешава към града да тръгне танковата дивизия на френския генерал Леклерк, Париж е освободен, де Гол влиза в него и произнася знаменита реч:


Париж! Париж е смутен, Париж е разбит, Париж е измъчен, но Париж е освободен! Освободен е от самия себе си, освободен е от своите жители с подкрепата на френската армия, с подкрепата на цяла Франция…..

Ситуацията е такава, че на практика няма кой да се противопостави на генерал де Гол. През септември той застава начело на коалиционно правителство на националното съгласие. То е изправено  пред огромни проблеми. Това, което успява да направи де Гол, никак не е малко, но най-важното е, че, въпреки нежеланието на Сталин, Франция получава статут на съюзническа държава и своя окупационна зона в Германия, а също – че става една от петте страни, основателки на ООН, които имат право на вето в Съвета за сигурност. Въпреки отново получената подкрепа от англо-саксонците, в този период има и поредица тежки конфликти на французите с тях, дори почти се стига до директни престрелки. След парламентарните избори през 1945 година обаче, въпреки че пак е избран за премиер от новото Национално събрание,  де Гол се оказва под растящ натиск и подава оставка. Оттегля се в имението си да пише книги и да чака своето време, защото, както сам казва: „Може би някой ден Франция пак ще има нужда от име, което е чисто. Ако Жана Д`Арк беше омъжена, тя нямаше да е Жана Д`Арк”.


Генерал Шарл де Гол се връща и става голяма фигура във френската и световната политика през 1958 година. Четвъртата република е пред крах заради колониалната си политика - тя губи всичко в Индокитай, на път е да загуби и Северна Африка, дори Алжир. Алжир изобщо не е колония, а част от Франция, но и там през 50-те години се развива ФЛН, Фронтът за национално освобождение, който настоява за независимост. Стимулиран и подкрепян от Съветския съюз, той воюва срещу Франция, а Париж не може да се справи. Френските генерали в Алжир заплашват с преврат и не се шегуват - техни парашутисти на бърза ръка превземат Корсика и положението става нетърпимо. Генерал де Гол отново изглежда като най-подходящ да се справи със ситуацията и е буквално поканен да вземе властта. Условието му е да има извънредни правомощия за 6 месеца, а междувременно да се проведе референдум за нова конституция и създаване на Петата френска република. Конституцията на де Гол предлага, е подкрепена от близо 80 процента от французите. Най-важни в нея са две промени, едната свързана със засилване правомощията на президента, а другата – с колониалния въпрос. Тук де Гол се отказва от твърдата линия и дава възможност на колониите да проведат референдуми за своето самоопределение, при положение че останат в нещото, наречено Френска общност, хлабав съюз на франкофонски държави. Този подход има успех и през 1962 спира окончателно конфликтът в Алжир, макар че пък крайната десница е недоволна е създава тъй наречената ОАС, тайна армейска организация, която години наред прави атентати, включително срещу де Гол. В двата президентски мандата на генерала, които следват, особено след 1962 година, той наистина успява да свърши много, за да постави Франция сред водещите държави в света и наблюдателите определят стъпките му като „политика на величие”. Това е време на икономически възход, Франция става ядрена държава, установява връзки с Източния блок и Китай, опитва да е лидер в Европейската икономическа общност, както се казва тогава днешният ЕС. В същото време налице са и типичните за де Гол противоречия, особено в отношенията с англо-саксонците. През 1965-та той проваля системата Бретън Ууд, като иска САЩ реално да му заменят със злато милиарди долари. Те го правят, но като научават това, и други държави застават на опашката, а това проваля идеята за златното покритие на долара като гаранция в отношенията между най-развитите държави. През 1966-та пък де Гол изважда Франция от общото военно командване на НАТО и гони главната квартира на алианса от Париж. На два пъти – през 63-та и 67-ма, той налага вето на членството на Великобритания в ЕИО. В Канада пък прави изявление в подкрепа на сепаратистите в Квебек. Изобщо, често се държи точно като слон в стъкларски магазин. Противоречията обаче се трупат, през май 1968-ма във Франция избухват студентски бунтове и нещата изглеждат предрешени. През април 69-та де Гол подава оставка и се оттегля в семейното имение, а на следващата година умира от аневризъм. Погребението е скромно, според желанието му на него присъства само семейството и близки приятели от войната. В минутата, когато тялото му е положено в земята, започва да бие камбаната на църквата Нотр Дам в Париж. Веднага след нея в хора се включват всички останали църковни камбани във Франция.



Още от категорията

В "Срещите" - за битката между пари и знание

Тази събота в ”Срещите" със Станислав Разпопов, директор на дивизия "Опаковки" към голям австрийски холдинг ще си говорим за човека във всеобщия карнавал на егото. И още - за икономиката - европейска и българска по време на пандемия, за резултата, когато парите надбягват стремежа за знания... Бъдете със "Срещите" на Радио Пловдив и Людмила Сугарева!.

публикувано на 23.10.20 в 10:39

Фестивалът Синелибри се открива в Пловдив

Международният кино-литературен фестивал Синелибри  се открива в Пловдив  в Лъки Дом на киното. Той е единствена по рода си у нас, представя на голяма екран нови филмирани литературни поризведения.  Пловдив е включен във Фестивалната програма от първото издание на феста през 20015г.  Тази година  той се провежда под мотото „Възпитание на..

публикувано на 23.10.20 в 06:15

Галерия „Резонанс“ открива изложба „3И х 3“

Галерия „Резонанс“ открива изложба с участието на трима автори, които носят името Иван, но работят в различни жанрове. Това са Иван  Генов - живопис, Иван Ламбров – скулптура от стъкло и Иван Нинов – графика. Вернисажът е на 22 октомври от 16 до 19 часа. Изложбата може да бъде разгледана до 16 ноември. Иван Ламбров е творец, който умее..

публикувано на 22.10.20 в 12:16

Мултимедиен концерт "Кино и класика" в Дома на културата

Цигуларката Мила Георгиева и  пианистът Георги Черкин са солисти на  мултимедийния концерт  „Кино и класика“ от програмата на „Европейски музикален фестивал“ в Пловдив. Той  е част от Календара на културните събития на града и ще се състои в Дома на културата с диригент Максим Ешкенази.   Програмата „Кино и класика“  е  комбинация от виртуозни..

публикувано на 22.10.20 в 08:21

Откриват паметника на Златю Бояджиев в Брезово

Паметникът на Златю Бояджиев ще бъде открит официално днес в родния му град Брезово с водосвет.  Церемонията е част от честването на 117-ата годишнина от рождението на именития художник.  Двуметровият паметник бе поставен на площада пред сградата на общината още през лятото, но организаторите решиха тържественото откриване да съвпадне с..

публикувано на 22.10.20 в 07:38