Изборният процес е отворен и изненади дебнат отвсякъде

България влиза в кандидат-президентската  кампания със запазващо се ниско доверие към всички основни институции: парламент - 8%, главен прокурор - 10%, правителство - 16%, президент - 21%.. Това показват данните от последното проучване на "Алфа рисърч".

В зависимост от силата на кандидатурите и доминиращите теми в кампанията, тази постоянстваща криза на доверие може да доведе до протестен вот, или до апатия и слаба избирателна активност- коментират анализаторите на агенцията.

57% от гражданите с право на глас заявяват готовност да гласуват на Президентските избори, а 51% - на Референдума, който ще се проведе заедно с тях.

Напрежението, с което беше съпроводено излъчването на голяма част от президентските кандидатури, се е отразило негативно на рейтингите  на Г.Първанов и лидерите на Реформаторския блок. Без поражения излизат К.Нинова, Т.Дончева, Кр.Каракачанов. Макар и с нарастваща поляризация в оценките, първо място по доверие запазва  лидерът на ГЕРБ Б.Борисов.

Преди да е известна номинацията за президент на управляващата партия не са възможни конкретни прогнози за изборите. Но регистрираните в септемврийското проучване на Алфа Рисърч нагласи позволяват да се ангажираме с няколко по-категорични тези: 1/сигурен втори тур на изборите; 2/мобилизация в ляво, стимулирана от съперничеството между кандидатурите и формациите в този спектър; 3/ решаващо значение за изхода  от втория тур на конкретния кандидат на ГЕРБ.

Нарастваща тревожност от външно-политическата среда и умерена критичност във вътрешно-политически план доминират в общественото мнение два месеца преди президентските избори. Сравнение с нагласите отпреди десет години (също в навечерието на президентски вот) показва изместване на фокуса от вътрешните към външните заплахи. Преди едно десетилетие външно-политическите тревоги са били доста по-слаби и фрагментирани  (международна организирана престъпност (41%), глобални епидемии (36%), климатични промени(35%), а днес са главният източник на напрежение у хората. Притокът на бежанци (61%) и рискът от тероризъм (64%) се открояват като водещи, като изпреварват дори текущите вътрешно-политически проблеми. Показателна за тревожността е оценката на обществото за политиката на правителството към бежанците: най-голяма част (43%) очакват повече твърдост в отстояване на позициите ни, срещу 20 на сто, които подкрепят квотите и мерките за интеграция.

За последните три месеца одобрението за работата на кабинета спада леко от 18% до 16%, а в оценките за дейността на премиера се увеличава поляризацията - нарастват и положителните (33%), и отрицателните (40%) мнения.

Сред министрите, вицепремиерът Т. Дончев и регионалният министър Л. Павлова продължават да се открояват като отличниците на кабинета. Позитивен тренд през периода регистрират спортния министър К. Кралев, транспортния И. Московски, енергийния Т. Петкова, а негативен – министрите на културата В. Рашидов и на икономиката Б. Лукарски.

Както показаха и предишните проучвания, хората имат силни очаквания към няколко министри с тежки и нуждаещи се от реформи ресори – образование, сигурност, правосъдие, здравеопазване. Сблъсъкът на множество разнопосочни интереси в тези сфери генерира противоречиво отношение и по-остра критика към дейността на образователния министър М. Кунева, вътрешния Р. Бъчварова, здравния П. Москов, правосъдния Е. Захариева.

ДОВЕРИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИДЕРИ И ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ

Началото на есенния политически сезон се характеризира с малки, но многозначителни промени в рейтинга на политическите лидери. Динамиката отразява най-вече проблемите, които различните части на политическия спектър срещнаха в процеса на номинацията на президентските кандидатури.

Б.Борисов остава най-одобряваният партиен лидер с 32.6% положителни оценки. Действията му през последния месец увеличават обаче поляризацията в отношението към него, която се изразява в ръст както на позитивните, така и на негативните мнения за лидера на ГЕРБ.

Изключително интересна е ситуацията в ляво. След драмата с номинацията на ген. Радев и разтрогването на предизборния съюз между БСП и АБВ, Г.Първанов бележи нов спад от 2% и така за първи път рейтингът на бившия президент пада до този на председателя на БСП – 18.3% за Г.Първанов, 18.5% за К.Нинова. Новият председател на БСП излиза от скандалите без поражения.

В тази ситуация, като политик с най-висок личен рейтинг в ляво, се очертава Т.Дончева. Оставайки в страни от раздорите на бившите си съпартийци, тя печели дивиденти и одобрението й се покачва до  21.9%.

Сред националистите с най-висока и нарастваща подкрепа се ползва лидерът на ВМРО и кандидат за президент Кр.Каракачанов, който достига 20% одобрение. Доста по-ниски са рейтингите на другите политици в този спектър – 13.4% за В.Симеонов и 4.5% - В.Сидеров. 

Формално щастливата развръзка с излъчването на кандидат-президент на Реформаторския блок след месеци мъчителни преговори, не е довела до позитиви за нито един от лидерите на блока. Всички те запазват относително ниски равнища на обществено доверие – М.Кунева (9.8%), Р.Кънев (7.8%), Н.Ненчев (7.3%), Б. Лукарски (5.4%). Тази свита стартова подкрепа  вещае трудна кампания за Тр.Трайков като кандидат на Блок, по който има доста пукнатини.

В декларираните електорални нагласи няма особена динамика. Трябва да се отбележи и това, че на прага на кандидат-президентската кампания водеща роля ще имат не партийните предпочитания, а способността на кандидатите да печелят доверие, надхвърлящо границите на отделните електорати.

57% от гражданите с право на глас декларират, че ще участват в Президентските избори. 51% заявяват готовност да гласуват на Референдума, който ще се проведе заедно с тях. Този процент  е само с 2 пункта по-висок от отговорилите положително на същия въпрос месец преди Референдума за електронното гласуване през миналата година. Реалната активност тогава беше 39.67%. Интересен от политическа гледна точка е въпросът, дали провеждането на Референдум заедно с национални избори ще доведе до ръст в избирателната активност, или всенародното допитване отново ще остане по-неглижирано.

Липсата на номинация от страна на най-голямата и управляваща  партия  ГЕРБ прави невъзможно точното отчитане на подкрепата за вече известните претенденти за президентския пост. Конкретното име, което ГЕРБ ще посочи, може да повлияе не само на резултата на собствения му кандидат, но и на разпределението на гласовете между останалите. На този етап и на база настоящото проучване, Алфа Рисърч може да се ангажира със следните тенденции по отношение на президентския вот: 

ü  Изходът от кандидат-президентската надпревара със сигурност ще се реши на втори тур

ü  Конкурентните кандидатури в ляво и съперничеството между  основните формации не намаляват, а увеличават електоралната мобилизация на техните симпатизанти

ü  Името на кандидата на ГЕРБ има по-малко значение за първи тур на изборите, но може да се окаже решаващо за изхода от втория тур