Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мирните години за Европа приключиха

Проф. Лазар Копринаров

Адекватно ли е публичното говорене на родните политици на дневния ред на света в предизборно време и как глобалните теми на деня рефлектират в темите, които медийната и политическа среда в държавата обговарят – събеседник – политологът  и преподавател в НБУ "Неофит Рилски" проф. Лазар Копринаров.  

Лазар Копринаров: Аз бих бил категоричен, че не отговарят или най-малкото недостатъчно отговарят  посланията, участията в медиите на кандидат-президентите на онова, което става по света и което ние сме в правото си да очакваме от тях. Защо твърдя така категорично подобно нещо? Някои анализатори казват, че сме свидетели на много гореща кампания. Аз пък си мисля обратното, че досега в тези първи дни на кампанията е налице една твърде рахитична кампания. Наистина прехвърчат искри от един към друг кандидат, произнасят се не съвсем учтиви думи един за друг, даже бих казал, че речника на някои кандидати сякаш идва от жълтата преса и може би поради тази причина някои колеги им се привижда, че кампанията е твърде гореща. Но ако приемем за критерий за оценяване на кампанията идеите, които се защитават от кандидатите за президентския пост аз смятам, че кампанията досега е не гореща, не интересна, не богата, а твърде, твърде рахитична, слабовата, особено в частта и това, за което започнахме разговора, касаеща външнополитическата тема. Тя на практика всъщност отсъства в изявите на почти всички кандидат-президенти и това силно ме изненадва, неприятно ме изненадва. Защо? Защото първо избираме президент, чиято дейност като държавен глава ще се разгръща в една много опасна международна среда.  Можем да кажем обезпокоени, че периодът на мирните години в Европа приключи.. Някои чужди анализатори наричат 2016 г.  кошмарна година. Имат предвид тероризма в Париж, Брюксел, Ница, другият факт брексита, третият факт – Путин със свята агресивно привежда целия свят в бойна готовност. Такова впрочем беше заглавието на един испански вестник вчера. От четвърта страна усилват се  съмненията в надеждността на Турция като партньор на Запада. А за българите като че ли в момента това се оказва на първо място миграционният натиск. Всъщност, това не е проблем само на България, а е проблем на света, защото светът в последните години е в движение, в едно небивало движение и можем да кажем, че сме навлезли в ерата на миграцията. Скоро прочетох едно изчисление, в което се казваше, че ако се обединят на едно място всички хора, които не живеят там, където са се родили, ще се оформи една държава на пето място по численост в света с около 240 милиона. В сърцето на Европа има недостиг на солидарност, усилват се националистическият популизъм и подобни неща и още много други неща, които мога да изредя, но знам, че ни е оскъдно времето, в такава международна среда ще работи бъдещия президент на България, затова сме в правото си да знаем каква е неговата позиция по този труден и опасен свят, в който ще ни се налага да живеем.

Радио Пловдив:  В тази връзка – какви би следвало,  да чуе обществото от кандидатите?

Лазар Копринаров: Обществото се нужда ето една страна от надеждата, че въпреки трудностите, въпреки опасностите можем да намерим решение и това трябва да го чуем от бъдещия президент, за да му се доверим. В края на краищата политиката е въпрос на доверие. Може за много неща да се говори в кампанията, но целта е една – да се придобие доверие. По света и при нас особено има голяма доза недоверие към политическата класа и ще спечели онзи, който получи доверие от избирателите. А за мен едно от най-важните условия за това доверие е да бъде кристално ясен в позициите – едно твърдение, едно наблюдение, една теза на Йошка Фишер,  Йошка Фишер беше министър на външните работи на Германия преди десетина години, той неотдавна, миналата седмица всъщност, написа една статия, в която говореше по повод на предстоящите избори идната година в Германия и във Франция, т. е. в двете основни страни, крепящи Европейския съюз, и по този повод той казва горе долу следното: европейските  политици поставят в момента избирателите си пред избор между умерен прагматизъм и необуздан национализъм  и продължава Йошка Фишер и заради това го цитирам, на европейците им е нужен трети път, политически лидери, които са способни да мислят креативно, казва Фишер, да действат решително и да изпълняват дългосрочни, иначе Европа е поставена в много трудна ситуация. Оказва се, че Европа е пред катастрофално бъдеще. И аз бих искал бъдещият български президент да бъде сред онези европейски лидери, които имат визия за бъдещето на Европа,  на Европа в  света  и на нашето място в тази Европа, защото иначе ние като че ли се вглеждаме в пъпа си – занимаваме с дребнотемие, а избираме президент, който трябва да води страната си в толкова трудна ситуация. 

Лазар Копринаров: Промяната в изборния кодекс, която промяна предвижда максимум 35 изборни секции, постави нашите сънародници в някои страни в трудна ситуация. Сигурен съм, че не малко хора от тях ще се чувстват отритнати. Ние трябва да си даваме сметка, че Българя навсякъде, където има хора с българско самосъзнание и те го загубят тези наши сънародници, които живеят далеч от България, губи най-вече страната ни. Ние, които сме тук се нуждаем от нашите сънародници, живеещи в чужбина, много повече отколкото ние на тях.  Вотът на нашите сънародници, живеещи в чужбина, ни е повече от нужен ако искаме да оздравяваме политическия живот в България. 


Повече чуйте от звуковия файл.

...................................


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Жители на Хвойна се оплакват от шумов терор

Жители на село Хвойна изпратиха петиция до Общинския съвет в Чепеларе и до областния управител на Смолян , в която настояват да се промени Наредба № 1 за опазване на обществения ред, в частта й за нерегламентирания шум. Документът е подписан от 70 живущи в селото, където постоянно живеят около 320 души. Те се оплакват от непрестанен силен..

обновено на 21.05.24 в 14:52

Остаряването е въпрос и на ценностна система

Най-мащабното изследване на български език за последните 20 години по темата за остаряването ще бъде представено днес. Това е книгата на психиатъра д-р Владимир Симов "Остаряването. Психологични, психиатрични и нервнокогнитивни  аспекти", която разглежда промените в поведението с възрастта, някои специфични характерологични изменения, деликатни..

публикувано на 21.05.24 в 10:50

Декарбонизацията е най- голямото предизвикателство пред света

Възможна ли е промишленост c нулеви нетни емисии и ĸaĸ дa бъдe пocтигнaтa? Това е въпросът в подкаста "Европа: Ново поколение" на тема "Отрасли с нулеви емисии и биотехнологии", отправен към експерти в областта на енергетиката и бизнеса. Те обръщат внимание, че преходът на индустрията към нулеви емисии е свързан с радикални промени в производството,..

публикувано на 21.05.24 в 10:23

Кампания събира средства за операция на 22-годишния Георги

Зов за благотворителност в подкрепа на 22-годишния Георги Маринов, претърпял тежка катастрофа край Хисаря, в резултат на което момчето е парализирано от гърдите надолу. Благотворителната кампания за събиране на средства за операция, която стартира миналия месец, продължава, а сред основните организатори на дарителската инициатива под надслов..

публикувано на 21.05.24 в 10:10

Инициативи като "14 века България в Европа" ни обединяват

Генералните директори на БНР, БТА и БНТ Милен Митев, Кирил Вълчев и Емил Кошлуков представиха съвместната инициатива "14 века България в Европа".  Не само патриотизмът е във фокуса на инициативата. Искаме да се фокусираме върху събития от българската история, за които се знае малко. Ние сме призвани да разкажем истината за събитията, обясни в..

обновено на 20.05.24 в 16:38