Великите европейци - Марко Поло

Дори сега, през ХХI век, всичко това ще се случи, ако сте толкова луд, че да тръгнете пеш, на кон или с керван камили към Китай. А как виждате нещата преди над 700 години, през ХIII век, когато венецианецът Марко Поло прави своето пътуване на Изток, описано в знаменитата му „Книга за чудесата на света”. Тя разказва така необикновени и фантастични неща, че от появата ѝ досега, мнозина не вярват авторът наистина да е направил този преход. Някои направо наричат Поло мошеник, който пробутва информация за Китай от стари персийски източници и разкази на мюсюлмански търговци от пазарите на Близкия Изток. Други са по-снизходителни - смятат го просто за човек, който обича да послъгва, за да е център на вниманието. 

Но, въпреки всичко, още с появата си на бял свят, книгата на Марко Поло става бестселър в Европа, преписва се на ръка, чете се и се преразказва. Два века по-късно, когато тръгва да открие западния път до Изтока, самият Колумб я държи държи до леглото си и води бележки в полето. Когато на смъртния одър изповедникът пита 70-годишния Марко дали все пак не е послъгал малко за чудесата на света, той отвръща, че не само не е лъгал, но не е разказал дори половината от онова, което очите му са видели.

Марко Поло, саундтрак, сезон 1, епизод 1 

Дали Марко Поло е роден през 1254 или през 1251 година още се спори. Има неясноти и за мястото на раждането му, тъй като не се знае дали родът му е от самата Венеция или от Далмация, днешна Хърватия. Така или иначе, съгласие има поне, че е израснал във Венеция. Някои смятат, че получава стандартното за времето и мястото добро образование. Други отричат, с аргумента, че Марко - независимо, че по-късно показва голяма дарба за езици, като научава уйгурски, персийски, монголски, а може би и китайски - все пак не знае латински и не може да пише. 

Малко се изненадвам, че хора сведущи виждат тук противоречие. Те би трябвало да знаят система за отглеждане и образоване на сираци във Венеция. Там има сиропиталища, отделно за момчета и момичета, в които са настанени децата на венецианци, убити във войните, водени от републиката, изчезнали при търговски мисии, а също незаконните деца на богатите граждани. Така че думата сиропиталище подвежда, това са богати интернати, издържани от градската управа и от щедрите дарения на съгрешили татковци. В тях се дава добро образование, но с практическа насоченост - момчетата се обучават на търговия, момичетата – на музика. Нищо чудно там да е настанен и Марко Поло. 

Той осиротява на 12, когато майка му умира , а баща му, Николо Поло, е считан за мъртъв, защото от него отдавна няма ни вест, ни кост. Няма и как да има. Николо и брат му Матео заминават по търговски дела малко преди Марко да се роди, а после животът ги отнася в Китай, в двора на прочутия Кублай хан. Връщат се във Венеция чак през 1269-та, но остават само за да изпълнят мисията, с която са натоварени от хана. После взимат със себе си младежа Марко и поемат пак към онези на практика непознати за европееца земи, където всичко се измерва с милиони, включително чудесата.

Енио Мориконе, Марко Поло, 1-6 

Братя Поло са търговци на скъпоценни камъни и подправки с офис в Константинопол, столица на Латинската империя. В един момент те усещат, че политически нещо се мъти, разпродават всичко и тръгват на Изток. Това ги спасява – Михаил Палеолог скоро възстановява Византийската империя, като превзема Константинопол и ослепява заловените там латини. Увлечени в търговия и тласкани от Съдбата, Николо и Матео Поло пък попадат в Китай, където срещат владетеля Кублай хан, внук на Чингис хан и основател на династията Юан, която управлява в Камбалук, днешен Пекин, общо около сто години. Кублай хан, умен монголски варварин, знае, че не може да държи юздите на огромния Китай само със сила и търси начин да се справи по-добре с управлението. 

Той се интересува от западната политическа система, образование и религия, разпитва дълго братята и им възлага мисия – да се срещнат с папата и той да му изпрати миро от гробницата на Христос и сто мисионери, които не само да проповядват християнството, но и да учат поданиците на Поднебесната на известните в Средновековна Европа седем изкуства – аритметика, геометрия, астрономия, музика, граматика, логика и риторика. Николо и Матео Поло се връщат във Венеция, но папа Климент IV е мъртъв, а изборът на приемника му се точи над две години. Като не искат да чакат още, те взимат Марко и тръгват пак за Китай, но първо минават през Светите земи и се срещат с папския легат Теобалд Висконти. Междувременно той е избран за папа под името Григорий Х, дава им миро, дипломатически писма и праща с тях двама доминикански монаси. Така семейство Поло поемат на нов поход до Китай, който лъкатуши през земите на днешна Сирия, Турция, Иран, Ирак, Армения, Афганистан, Пакистан, Туркменистан и други средно-азиатски страни, преживяват много опасни и красиви приключения, но стигат благополучно при хана и остават на служба в двора му повече от 17 години.

Персийска и арменска музика 

Кублай хан веднага харесва будния и красив Марко Поло и го толерира. Веднъж го праща с мисия извън Забранения град, а после тренираният и търговски ориентиран Марко му разказва такива подробности за земите и хората, през които минава, за поминъка, навиците и традициите им, че ханът е изумен. Той е свикнал заповедите му да се изпълняват стриктно, но широкият поглед на Марко, умението да прави връзки и заключения извън пряката задача, го впечатляват. 

През следващите години младежът става важен дипломатически представител на хан Кублай, така успява да обиколи не само цял Китай, но и земите на Индокитай, самата Индия, някои острови в Тихия и Индийския океан - непознат и странен свят, за който после разказва в знаменитата си книга. За други места пък, например за Япония, покрай разкази за войната, водена от хан Кублай срещу Страната на изгряващото слънце, Марко Поло дава изобщо първите сведения, стигнали до Европа. Не мога да преразкажа дори една стотна от чудесата, които той вижда и преживява за 17 години служба на хана. Ще кажа обаче, че книгата, в която ги описва, е нещо като шпионски дневник. 

Основните сведения, които Марко дава, са като по списък – име на града, местоположение спрямо други, вече познати места, природни особености, брой жители, основни религии, наличие или отсъствие на природни изкопаеми – най-вече скъпоценни камъни, злато, сол, захар, занаятите, които са развити, социалното ниво на обществото, общият характер и дух на хората, техните сексуални и хранителни навици, готовността им за война, търговия и контакти с външния свят.

Традиционна китайска музика 

През 1292 година у семейство Поло пак заговаря инстинктът за самосъхранение. Ханът е на 80, а те знаят, че умре ли той, ще бъдат веднага убити от завистливи придворни. Искат да си тръгнат, ханът първо не ги пуска, но после ги праща с мисия – да заведат до Персия една монголска принцеса за жена на управляващия там негов племенник. 

Явно в очите на Кублай хан Персия и Венеция са нещо като две съседни провинции. Сега пътуването е по море, минава на юг и на запад, през Ява и Суматра, Шри Ланка, покрай брега на Индия, до персийското пристанище Ормуз в едноименния пролив. От 700 души оцеляват едва 18, сред тях тримата Поло. След още един дълъг поход, през 1296-та  те се добират до Венеция, където вече никой не ги познава. Обаче бързо ги разпознават, щом става ясно, че носят скъпоценни камъни и други богатства. Марко Поло е на 40. Той не спира да разказва за чудесата на онзи свят и тъй като всичко там е по много, излиза му прякорът Il Millione, „милионът”. После, при една морска битка с генуезците, Марко Поло е пленен и в затвора среща Джовани Батиста Ремусио от Пиза, автор на рицарски романи. Ремусио записва разказите му - какво добавя, какво отнема, не е много ясно, но през 1299-та книгата „Пътешествията на Марко Поло”, известна още и като „Милионът”, започва своето пътешествие из Европа и света. 

Марко е освободен, подхваща търговия и забогатява още повече, жени се за прекрасната Доната Бадоер и има три дъщери. Твърди се, че никога не спира да разказва за Китай, но, уморен от недоверието на хората, умира като заядлив, намусен старец. Аз пък мисля, че става такъв заради тъгата си по онзи Изток, в който никога вече не успява да се върне и да остане завинаги.

Китайска бамбукова флейта