Великите европейци - Кристиан Хюйгенс

„Светът е моя родина, науката е моя религия” – това са думи на самотника Кристиан Хюйгенс. 

Константин Хюйгенс, Air de cour 

Кристиан Хюйгенс е роден, както се казва, в копринени пелени. Изразът е символичен, но за него би могъл да е реален по две причини. През 1629-та, при появата му на бял свят, коприната е позната в Европа от цели пет века. Технологията за производството ѝ е на бърза ръка открадната от Китай и скоро коприна започва да се прави на Запад. Най-големите центрове са провинциите Калабрия и Лука в Италия, щафетата поемат Генуа, Венеция и Флоренция, а после Гранада, Испания и Лион, Франция. 

Така че, първо, коприна в Европа има предостатъчно и, второ, макар тя да е относително скъп продукт, това не е проблем за изключително богатото семейство на малкия Кристиан. Той е роден в Хага, столица на херзоците на Бургундия, а по-късно и на Обединените провинции, седемте нидерландски региона, които след 8-годишна война с Испания постигат независимост, а междувременно навлизат и в истински „златен век”. Бунтът на провинциите се води от Уйлям I, принц Оранжски, известен още като Уйлям Тихият. В случая дори е по-правилно да се каже Вилхелм, защото Тихият всъщност е немец, от херцозите Насау-Диленбург. Семейството обаче владее и Оранж, малка територия в Южна Франция, дарена им през XII век от императора на Свещената римска империя. 

Оранж е наистина малко парче земя, дълго към 20 и широко 15 километра, но остава в историята, след като Уйлям, накичен с титлата „принц Оранжски” поставя началото на жизнена династия. Неговите наследници служат като щатхолдери, тоест, управители или министър-председатели на републиканските Обединени провинции, а през 1813-та, когато Холандия става кралство, поемат короната. Леко се обърках, затова да обобщим – немски херцози, които са и френски принцове, стават премиери и крале на Холандия. Типичната европейска историческа каша. Но всъщност важното за нас е, че Константин Хюйгенс, бащата на героя ни Кристиан, между 1625 и 1650 година е пръв политически съветник и главен дипломат, с други думи - нещо като велик везир и външен министър, на двама от оранжските принцове – Фредерик Хенри и синът му, Уйлям II. Константин Хюйгенс е сред най-образованите и широко скроени хора в тогавашна Европа. Освен че е приятел с подозрително умни и свободомислещи типове като Галилей, Мерсен и Декарт, той е най-големият нидерландски поет от XVII век и страхотен композитор, автор, впрочем,  на музиката, с която е озвучен този текст.

Константин Хюйгенс, 1.34 

Майката на Кристиан Хюйгенс умира от родилна треска, когато той е на 8. Децата в семейството са пет, но въпреки това, въпреки любовта и грижите на бащата, въпреки че домът им е постоянно пълен с бавачки, учители и гости, малкият Кристиан расте самотен. Той остава такъв цял живот, никога не се жени, няма информация да е преживял дори една истинска любов - но за сметка на това страда от тежка депресия, която го смазва, пречи му да работи, а накрая го убива. 

Самотното и вглъбено момче отрано показва талант за конструиране, като на 13 сам си прави струг. Не по-малко силна е склонността му към математиката, забелязана и поощрена от честия гост в дома – Рене Декарт. През 1647 пък френският философ, физик и математик Мерсен пише на баща му за талантите на Кристиан: „Ако той продължи по този път, един ден ще надмине Архимед”. И младежът продължава. До 16 години учи с баща си и частни учители, основно логика, математика, механика, география, плюс езици - латински, френски, гръцки, италиански. Не изостава и с музикалното образование, свири на виола да гамба, лютня и клавесин. Освен това владее фехтовка и езда – все умения, полезни за дипломатическата кариера, за която го гласи баща му. 

За да се образова още, Кристиан учи право и математика в университета в Лайден, а после в Оранжския колеж в Бреда. През 1649 свършва с науките и пътува с херцог Хенри на мисия, но дипломатическият занаят не допада на захласнатия по науките младеж. Дори баща му си дава сметка за това, така че просто го оставя да живее в родния дом и му осигурява всичко нужно, разбирай – спокойствие и пари, за да се занимава с научните си търсения. Този период продължава 16 години и е най-плодотворният в живота на Кристиан Хюйгенс.

Константин Хюйгенс, 2. 22 

Кристиан Хюйгенс напредва в решаването на различни математически проблеми още докато учи и през 1651 издава „Разсъждение за квадратурата на хиперболата, елипсата и кръга”. Няма да влизам в подробности, само ще кажа, че с нея опровергава заблуди, свързани с прочутия проблем за квадратурата на кръга. После формулира правилата на еластичния сблъсък, проблем, с който преди това занимава Галилей, и започва работа върху геометричната оптика. Шест години по-късно Хюйгенс издава „За изчисленията в хазартните игри”, книга, с която става  родоначалник на теорията на вероятностите и въвежда фундаменталното понятие „очаквана стойност”. 

Междувременно обаче се запалва по производството на сферични лещи и сътворява телескопи, които увеличават към сто пъти повече от дотогава познатите. Това му позволява да прави забележителни открития в астрономията. Хюйгенс не просто вижда, но и обяснява какво представляват пръстените на Сатурн, открива една от неговите луни, после открива ледените шапки на полюсите на Марс и изчислява периодът му на завъртане около оста, наблюдава и опитва да обясни странната орбита на Меркурий около Слънцето, открива мъглявината Орион и други мъглявини, наблюдава двойни звезди, опитва да изчисли разстоянието до „другите слънца”, както нарича звездите и прави още много важни приноси. Обаче  освен страхотен телескоп, за астрономическите наблюдения човек трябва да има и страхотен часовник, а наличните през XVII век са доста своенравни. Най-точните от тях са с тежести, които въртят стрелките, като се движат надолу-нагоре, но дават отклонения с много минути, ако не и часове. 

Хюйгенс измисля познатия ни класически часовник с махало, отначало отклонението му е около минута на ден, после го свежда до секунди и така чувствително подобрява резултата от астрономическите си наблюдения. С всички тези открития, описани в съответните книги, името Кристиан Хюйгенс става вече твърде известно и уважавано в научния свят на Европа.

Константин Хюйгенс, Pathodia Sacra 

Цял живот Кристиан Хюйгенс води интензивна кореспонденция с много учени из целия континент, а предприема и няколко важни за развитието му като учен и за прослава на името му пътувания. През 1655 година той е в Париж и там се сдушва с разни хора, които по-късно основават Френската академия на науките. По време на второто си посещение там той прави същото, но докато първият път Хюйгенс търси контакти във френската столица, вторият  път, заради издадените книги и направените открития, той вече е очакван с нетърпение, всички врати са отворени, с него искат да се срещнат всички велики и доста по-дребни умове на епохата. 

След Париж Кристиан Хюйгенс отскача до Лондон пак с цел контакти, които дават плодове при следващото му пътуване през 1663 година. Тогава е приет за член на току-що създаденото в Англия Кралско общество, нещо като Британска академия на науките, а във Франция кралят-слънце Луи XIV, му дава стипендия. Още три години по-късно, когато в Париж се създава Френската академия, холандецът Кристиан Хюйгенс е избран за неин пръв председател, пост, който заема 18 години. Изследванията, с които се занимава до края на живота си отиват още по-далеч в изучаването на непознатото. Най-значимото от тях - Хюйгенс открива вълновия характер на светлината, една теория, заради която влиза в известно противоречие с приятеля си Исак Нютон, който пък разглежда светлината като частица. Три века по-късно, с откритията на Айнщайн и квантовата механика, се оказа, че и двамата велики учени от XVII-то столетие са прави, защото светлината е магьосническо нещо, едновременно и вълна, и частица. 

Последната книга на Кристиан Хюйгенс е издадена посмъртно – било заради технически проблеми, било за да не бъде обвинен в ерес. Озаглавена е „Космотеорос”, „мироглед” на старогръцки и е посветена – не се изненадвайте – на темата за съществуването на извънземен живот. Според Хюйгенс живот има не само на Земята, но и на други планети, като формите му са подобни на земния. Съществуването на вода на Марс и Юпитер например е достатъчно основание да се разсъждава в тази посока. Той подчертава, че наличието на извънземен живот не се отрича от Библията. Освен това, пита Хюйгенс, защо Бог ще създава други планети, ако не за да бъде възхвалявани  и там, както е възхваляван на Земята. После обаче нагазва дълбоко в тресавището на ересите, като казва, че Бог е създал планетите така далеч една от друга, за да не знаят съществата едни за други - но явно той не е предвидил колко хората ще напреднат в науката. 

Надявам се, че непредвидливият Бог все пак е предвидил една малка, но добре оборудвана лаборатория, за да утеши на небето учения Кристиан Хюйгенс, убит от нечовешката си депресия на земята през лето 1693-то.

Константин Хюйгенс, Pathodia Sacra, 1. 55