Пътуване към мрака в Bee Bop Café

ИК "Жанет 45" и Bee Bop Café представят Покрив (и други основания) от Валентин Дишев.

"Дори когато този "Тезей" е взиране в мрака на Лабиринта, той е търсене на онова, заради което е построено обиталището на самотата… дори когато е разказ за смърт, не е за онази – предизвестената, а за разпъналата платната на победния възторг на Модерността – неочакваната, смъртта чрез забравеното… и търсене на начин и смисъл да се живее след това. Когато нишките на Спасението, се врежат във вените като координати на географска карта, когато се превърнат в рана и пропаст, деляща от Другия, превръщаща го в далечен и чужд, безплътен и фикционален, вслушва ли се някой в дишането на тялото на историята като живот – личен и единствен…" - така звучеше един от разказите за предишните три книги на Валентин Дишев, обединени в трилогията "Тезей". 

Как продължава пътуването – отговорът е в "Покрив (и други основания)".

Валентин Дишев е роден на 7 май 1962 г. в Благоевград. Завършва Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Философия“ (1982-1987). Последователно е специализант и докторант по философия в СУ „Климент Охридски“ (1987-1991).

Един от съоснователите, първи директор и главен редактор на ИК „Критика и хуманизъм“ (1990), до 1994 г. е заместник-главен редактор на едноименното списание, главен редактор на „Годишник на Центъра за критически изследвания и хуманитарно знание“. Хоноруван асистент в катедра „Философия“ при „Философски факултет“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в катедра „Етнология и социология“ на ПУ „Паисий Хилендарски”. От 2002 г. работи като редактор в БНР – Радио Благоевград, а от октомври 2012 г. отново преподава и в ПУ „Паисий Хилендарски“ (катедра „Социология и науки за човека“).

Публикувал е специализираните си текстове в сп. „Социологически преглед“, „Философска панорама“, „Младеж и общество“, „Критика и хуманизъм“, а през 1991 г. есето му „Homo Liber“ е издадено като самостоятелна книга. Поетичните му текстове са публикувани в списанията "Съвременник", "Море", „Пламък“, „Глоси“, вестниците „Новият Пулс“, „”Литературен вестник”, Антимовски хан“, „Компас“ и много други традиционни и електронни издания. През 2006-2007 г. публикува „Журналистът“ (междужанров експеримент) и проекта „Четири“, издаден в четири поетични книги: „Квадриги“, „Кап(ища)“, „Квадрати“, „Послесловия“. Следват „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ (2010), „С - малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ (2010 г., в съавторство с Левена Филчева), „Ортелий“ (2011) , „Маргьорит (и други регистри)“ (2013) и „Тиха книга“ (2014). През месец септември 2014 г. трите последни книги са преиздадени в прередактиран и допълнен вариант, вписани в трилогията "Тезей". Негови текстове са превеждани и публикувани на английски, руски, словенски, сръбски и македонски.