Император Марк Аврелий, философ – така обозначаваме духа на един човек, който е жив и до днес, независимо че тялото му е разсипано в прах преди 19 века.
Друг е въпросът, че ние, с измисленото право на хора от следващите поколения, с наглото си любопитство към временното и неистовата си жажда за вечното, безсрамно и с удоволствие четем този текст. Той дори няма заглавие, затова е известен с много заглавия. Англоезичният свят нарича книгата на Марк Аврелий „Медитации”, а в България тя е озаглавена „Към себе си”.
Музика от античен Рим
Марк Аврелий е последният от поредицата тъй наречени „петима добри римски императори”. Преди него са Нарва, Траян, Адриан и Антонинус Пиус, което ще рече „милостивият”. „Тези петимата - пише в началото на 16 век прочутият политически философ Николо Макиавели – нямаха нужда от преториански кохорти или от безбройни легиони, за да ги пазят, те бяха защитавани от собствения си добър живот, от добрата воля на своите поданици и закрепването на Сената”.
Едуард Гибън, известният британски историк от 18 век пък твърди, че тяхното управление е „време, когато Римската империя бе управлявана от абсолютна власт, подчинена на мъдростта и добродетелта”. „Ако човек трябва да определи период в историята на света, през който човешката раса е най-щастлива и успешна, той би трябвало без колебание да посочи времето между смъртта на Домициан и възкачването на Комод” – уточнява Гибън. Този период продължава по-малко от век, той започва през 96-та и свършва през 180-та година от н. е. със смъртта на Марк Аврелий. Сред основните причини за доброто управление тогава се сочи факта, че и петимата императори са осиновени и подготвени специално за поста от своите предшественици, докато наследяването на властта по кръвна линия преди и след тях е пагубно.
Въпреки че е истински мъдрец обаче, точно император Марк Аврелий, нарушава тази традиция. Той дава властта на сина си Комод и с това проваля поредният опит да се реализира идеята на Платон за прекрасния свят, в който бихме живели, ако държавата се управляваше от философи, тоест, от разума, съчетан със стремежа към добро. Разбира се, уверенията за прекрасното време, настанало в Рим при управлението на тези петима императори, трябва да се възприема с цялата му условност. Да, със сигурност, от гледна точка на запазване и развитие на империята, Рим е управляван по-добре тогава в сравнение с времето на другите императори. Но това не отменя нищо от дивашките прояви в империята, свързани с нищожната цена на човешкия живот и общия упадък на нравите.
Музика от античен Рим
Марк Аврелий е роден през 121 година в голямото семейно имение на Целий, един от прочутите хълмове на Рим. Бащиният му род е от малко градче край Кордоба, Испания, семейството е от конническото съсловие и поколения предшественици заемат високи постове в управлението на империята. Майчиният му род също е благороден, а и много богат, един от най-богатите в цял Рим. Огромното състояние е наследство, получено от бабата на Марк и оставено впоследствие на майка му.
Баща му умира, когато момчето е на три, а контактът с майката, както е по римската аристократическа традиция, не е много чест и силен. Малкият фактически е отгледан, възпитан и обучен от своите дядовци. Въпреки това, дори в късните години, когато пише „Към себе си”, Марк Аврелий започва с трогателни и дълбоки пасажи за духовното наследство, което е получил. „От спомена за доброто име на моя родител – скромността и поведението на мъж”. „От майка си благочестието, щедростта и въздържанието – не само от злосторно действие, но и от достигане до такава мисъл, още – простотата във всекидневието и как да се държа далеч от пътищата на богатите”.
Лицемерно ли ви звучи – сам неимоверно богат и застанал на върха на тогавашния свят, Марк Аврелий напомня – не на нас, а на себе си - че не трябва да върви в пътя на богатите. Не е лицемерно, искрено е – просто философът-стоик, скрит в този император, прекрасно знае, че суетата, излишните харчове, празните занимания, високомерието, характерни за притежателите на големите пари тогава, пък и сега, изобщо не са най-важното нещо в този живот, че не можеш да отнесеш земните си притежания отвъд, че разумът и доброто на земята са онова, което натежава на небесната ни сметка, отворена от боговете.
Музика от античен Рим
Марк Аврелий се обучава в къщи и за целта са наети най-добрите учители по латински, гръцки, риторика и различни изкуства. Още млад, той се запознава и с философията - доколкото е известно, един от неговите учители по рисуване му дава книгата „Беседи” на стоика Епиктет.
Следвайки един добър предразсъдък обаче, Марк Аврелий задържа порива си и оставя задълбочените занимания с любомъдрието за по-късно, когато узрее достатъчно. Да, той се отдава изцяло на философията чак на 25, но никога повече не се разделя с нея. Аврелий е известен като един от късните представители на стоицизма - учение, възникнало в Атина около 300 години преди Христа, създадено от Зенон от Китион. Стоицизмът акцентира върху изследването и практикуването на добродетелта, придържането към балансирано и спокойно поведение, постигането на благопристоен живот съобразно природата. За него е характерна вярата в отвъдния живот и дори прераждането на душата, докато земното битие се разглежда като силно детерминирано – а, след като човек не може да избяга от съдбата си, най-добре да я приеме с гордо вдигната глава. Марк Аврелий следва, но и доразвива стоическата философия.
Преди него стоиците разглеждат две основни начала – тялото и душата, но той не просто добавя, а и поставя за ръководно третото начало – разума. Каква е идеята? Най-грубо казано – трябва да приведеш разума си в съгласие с природното цяло и благодарение на това да постигнеш безстрастие, защото точно в съгласието с всеобщия разум, се състои човешкото щастие.
Музика от античен Рим
Семейството на Марк Аврелий има кръвна връзка с император Адриан. В един момент той забелязва юношата, който се върти из двореца, оценява качествата му, сгодява го за дъщеря си и го гласи за бъдещ император. Марк е твърде млад обаче, затова, щом усеща края, Адриан осиновява Антониус Пиус, провъзгласява го за приемник на трона, но го заклева той пък да осинови и обучи Марк Аврелий, който да го наследи.
Така и става. Пиус веднага разтрогва годежа на Марк и го сгодява за своята дъщеря Фаустина, която по-късно му ражда поне 13 деца, повечето от които умират. Това изобилие може да се обясни по два начина. Първият - философът-стоик Марк Аврелий, призван да не се поддава на страстите, в „Към себе си” описва секса твърде натуралистично и леко пренебрежително - „триене на черво в черво”. Обаче за човека Марк Аврелий явно е трудно да остане безстрастен към описаното триене, така че го практикува редовно. Втората възможност е, че поне част от децата не са негови, а плод на напълно нефилософското поведение на жена му Фаустина. Според стигналата чак до нас мълва от онова време, тя е известна като „втората Месалина”. Твърди се даже, че най-вероятно Комод, синът, когото Марк Аврелий оставя за свой наследник и който повежда империята към пълния провал, е син всъщност на известен гладиатор. Така или иначе, истинската истина вече няма как да разберем. Но важното е, че императорът не само не обръща внимание на слуховете, но и винаги защитава жена си, въпреки намеците в книгата за горчивините, които му носят и тя, и синът му, Комод.
Така или иначе, когато през 161 година Марк Аврелий поема империята, Рим има два големи проблема – партите в Азия и германските племена в Европа. Колкото и да не му се ще да се занимава с походи, които го отклоняват от философията и увреждат крехкото му здраве, той воюва и то успешно. Прави и известни реформи в съдебната, социалната и политическата система на Рим. Например - обявява практически пълна свобода на словото, оставя безнаказани дори личните обиди и нападки срещу императора. Като цяло Марк Аврелий е наистина „добър” император. През 180 година той умира на дунавската граница, в днешна Виена, най-вероятно покосен от чумата, която армията донася от източните земи след войната с партите. С него е прочутият римски доктор Гален, който твърди, че последните думи на Марк Аврелий, императорът-философ, гласят: „Е, най-после ще мога наистина да остана сам със себе си”.
Римски имперски марш
В предаването за книги на Радио Пловдив на 30.1 1. 202 4г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Жоржи Амаду. Габриела, капамфил и канела. 4-то изд. 528 стр., ок. 6А, Ентусиаст, 2024. Лора Маквей. Лени. 284 стр., ок. 5А, Амат-Ах, 2024. Петер Кароши. По дирите на слона. 164 стр., 3А, Изида,..
За 12-та поредна година в Стария Пловдив започват празниците "Светлина и надежда". Те включват поредица от събития, посветени на д екемврийски празници и се организират от екип на Общински институт "Старинен Пловдив". В програмата са включени концерти, изложби, творчески работилници за изработка на коледна украса и шевици и приказни театрални..
Премиерна прожекция на документалния филм "Кой е проф. Чирков" ще се състои в два поредни дни в голямата конферентна зала на Дома на културата "Борис Христов". Филмът има за цел да разкаже, да съхрани и предаде на бъдещите поколения делото на българския професор, създал съвременния облик и лечение на модерната кардиохирургия и изградил..
Как стигнахме дотам, че изкуственият интелект се нареди сред най-добрите в два поредни конкурса за поезия? Накъде отива поезията и накъде отиваме ние без нея? Накъде отиват хората и творчеството?. Гости на "Срещите" - проф.Маргарита Младенова, Николай Генов и Георги Караманев.
Държавна опера Пловдив представя премиерата на танцовия спектакъл в две части „Пианото“ от Иржи Бубеничек. Той е вдъхновен от емблематичния филм със същото име на Джейн Кемпиън и е създаден за Кралския балет на Нова Зеландия. Филмът „Пианото“, отличен с 3 награди „Оскар“ и „Златна палма“ в Кан, завладя сърцата на зрителите по света преди 31..