Средното образование, новите правила за оценяване на седмокласниците и апелът на просветното министерство да насочи интереса на децата към професионалните паралелки - след годишното среща на шефовете на инспекторати в Пазарджик разговаряме със заместник - министърът на образованието Диян Стаматов.
Диян Стаматов: Основният смисъл на тази промяна е свързан с наблягане малко по-засилено на двата много важни изпита – националното външно оценяване по български език и по математика, които са със значително по-голяма тежест отколкото досега. Едновременно с това към тях да се прибавят двата общообразователни предмета, които се избират от педагогическите колективи, но с далеч по-малка тежест. Всъщност, най-елементарно двата изпита се удвояват в зависимост от точките, които имат кандидатстващите ученици, а оценките им се приравняват към точки като шестицата по дадения предмет се равнява на 50, петицата на 39 и т. н. точки, което означава, че един ученик, който добре се е подготвил ще има, както и досега, изключително добрата възможност да бъде в желаното от него и от родителите му училище и паралелки.
А онези деца, които по различни причини нямат толкова силна мотивация няма да имат, както и досега, възможността да попаднат в най-най-желаната от тях.
Трета възможност ще е за тези ученици, които не се представят добре на изпита за тежестта от оценките от изпита от общообразователните предмети ще им гарантира възможност за влизане в друго училище, не толкова атрактивно , но пък при всички положения ще бъдат в някое общообразователно училище или професионална гимназия.
Радио Пловдив: А всъщност, неслучайно давате приоритет върху изпитите, казвате вие. Но не се ли неглижират по този начин усилията, които се полагат в рамките на учебната година и сега го има от години този маниер всичко да се вложи в изпитното представяне, пък каквото стане с другото учене в седми клас и по другите предмети?
Диян Стаматов: В известен смисъл може и така да се погледне, но в действителност в езиковите паралелки, които са най-атрактивни с хуманитарна или природоматематическа насоченост би следвало да бъдат онези ученици, които са най-силно подготвени и най-добре представили се, за да могат от една страна по-лесно да усвоят след това през годините преподавания материал, от друга страна, да няма едно крайно дърпане, каквото в момента има в много паралелки от онези ученици, които нямат необходимата подготовка. А един подобен изпит е всъщност добрата гаранция да няма такова голямо различие.
Радио Пловдив: Гарантира ли това по-голяма чистота и при обработката, при оценяването, скалата, по която ще се получават тези точки, технологията – кога ще бъде окончателно ясна?
Диян Стаматов: Всъщност технологията вече е тествана и по-големият брой точки дава много по-голяма чистота на точните резултати, които ученикът е показал на изпита.
Радио Пловдив: По-голяма вариативност ще има.
Диян Стаматов: Точно така, защото до момента имахме възможност с точковата система до 36 точки от един изпит, докато сега всяка част от представянето на ученика ще бъде максимално точно оценено било то в теста, било то в решаването на задачите или в преразказа текста, който трябва да попълни, така че по този начин се постига максимална точност на представянето.Радио Пловдив: А що се отнася до балообразуващите предмети каква е промяната?
Диян Стаматов: Промяната е, че в зависимост от желанието на приемащото училище предметите биха могли да бъдат различни. В повечето случаи до момента това бяха български език и математика, но те не показват с точност необходимостта при приема в последствие. По този начин биха могли да бъдат използвани и предмети като изобразително изкуство за онези, които са с такава насоченост, и с предмет физическо възпитание, където спортът е като профил и приоритет, и с природните дисциплини биология, химия и география, там, където пък профилираните предмети са с такава насоченост, т. е. по-голяма възможност за избор от страна на педагогическите колективи и да се използват всички досега натрупани възможности на учениците при тяхното кандидатстване.
Радио Пловдив: Може ли да се каже, че с тези промени около оценяването приключва пакетът от условия, които ще се спазват при приема след седми клас? Питам ви, защото не са много месеците, в които и ученици, и родители се настройват за този много важен момент, може би несправедливо най-стресовият в образованието, непоправим на практика.
Диян Стаматов:Всъщност тези промени, за които си говорим, бяха най-напред представени малко преди началото на учебната година както се изисква по всички утвърдени досега практики. В момента започваме да говорим отново за тях, за да насочим вниманието на родителите и учениците малко по-усилено, всъщност други промени няма, всичко останало е абсолютно запазено както досега. Учебно-изпитната програма, по-която учениците трябва да се подготвят по два – три предмета български език и математика е същата, тестовете са същите, авторите са същите, механизмът, по който ще се явяват на изпит е същият, датите са определени отдавна, всичко, което е необходимо е изяснено още преди началото на учебната година. Всичко това трябва да стигне до всички родители, за да няма изненада, особено за тези, които не са с доброто желание да бъдат отрано информирани.
Радио Пловдив: Какво се очаква по тази система – да падне балът за прием или да се качи? Какви са прогнозите, какво се случва при такъв вид оценяване?
Диян Стаматов: Почти никога не е възможно да се каже преди проверката на изпитните работи, защото всеки един випуск е различен като подготовка и той носи в себе си точно това различие по отношение на предходния, така че не бих могъл да ви отговоря, но въпреки всичко се надявам випускът да е малко по-подготвен от миналата година, когато прекрасно добре си спомняме все още една много голяма група ученици, които имаха двойки или на единия, или на другия, дори и на двата изпита – една група от 18 000.
Радио Пловдив: На практика не е възможно някой да не е показал нищо?
Диян Стаматов: Да, няма такава възможност, защото минимумът при такава една ситуация са две оценки със „Среден 3” от завършването на седми клас, което означава минимум 30 точки.
Радио Пловдив: Как на практика ще бъдат поощрени профилираните, професионалните училища, там, където наистина се коват средните кадри за различните производства? Как това да стане на практика?
Диян Стаматов: Всъщност на тази работна среща, която продължава днес и утре с началниците на регионалните управления по образование беше предшествана от една огромна поредица от конкретни работни срещи в отделните области на страната с бизнеса, с директорите на професионалните гимназии, с общините – трите важни фактора, за да се развива професионалното образование, нещо, което бе необходимо, за да се, от една страна, да се провокира необходимостта от комуникация помежду им, от друга страна, да се видят конкретните потребности на специалности в областта. Един много силен пример в това отношение е в Пловдив, където първата такава среща беше още в началото на април, след това в края на месец септември с целия бизнес на област Пловдив направихме огромен индустриален образователен борд, който ни показва необходимостта от много силна комуникация на точно тези три лоста – община, бизнес и директори на училища, за да се запълни тази изключително празна ниша от ученици, които липсват в професионалните гимназии, да се види много ясно кои са специалностите, които са днешните специалности, необходими за днешния среден бизнес, както и ролята на местната власт – община и област, по отношение на външния коректив по всички тези специалности. Един изключително добър пример в това отношение и това се опитваме да го разпространим в цялата страна, а тук на тази конкретна среща с началниците на регионалните управления вече конкретизирахме необходимостта, че приемът тази година трябва да бъде много добре обмислен, защото имаме два випуска, които завършват основно образование – единият след седми, единият след осми клас – това е една много голяма група от ученици – около 120 000 ученици и те трябва изключително разумно да бъдат ориентирани към езиковите и професионалните гимназии, за да не се получи някакъв дисбаланс.
„Очакваме да видим как ще заработи управленската формула. На мен ми се иска да няма вече толкова големи политически вълнения, да има успокоение, но без да има отказ от това да се следи всеки ден и всеки час това, което прави правителството. Иска ми се да мисля, че политическото напрежение в страната спада. Сега ще видим как ще заработи новата..
Бюджетът ще бъде една от първите задачи на новата власт. Новият финансов министър трябва да пренапише рамката на държавните финанси за 2025 г. и да се върви към приемане на бюджета най-късно до края на март. Това заяви в предаването "Точно днес" старши икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев . Той посочи, че голямото..
На Бабинден среща със старшата акушерка от АГ клиниката на УМБАЛ „Свети Георги“ Дора Мрянова, която посреща Деня на родилната помощ за 60-ти път. Не си спомня пола на първото дете, на което е помогнала да дойде на бял свят, но помни, че се е родило живо и здраво. "Нашата професия е трудна и много емоционална, посрещаме новия живот и се вълнуваме..
Правителството трябва да се съобрази с исканията на хората, а народът няма да допусне да има ограничаване на дохoдите. Така Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ Подкрепа, коментира каква политика по доходите трябва да води кабинетът „Желязков“. Той обясни, че за да се съгласят хората интересите им да бъдат пренебрегнати трябва..
Кои са знаковите думи на 2024-та година? Отговор дава Веселина Седларска , журналистка и писателка, която бе и член на журито за втория етап от проучването на платформата "Как се пише?". Доналд Тръмп е най-често споменаваното име, а Шенген е най-знаковата дума за 2024-та. Сред тях са също дубайски шоколад и санитарен кордон. "Трудно се родиха..
Превалявания
Облачно
Предимно облачно
Облачно