За повече прецизност призова Иван Димитров – изпълнителен директор на „Музикаутор“ по повод на финансовия спор с Националното радио. По думите му, този спор е за модела и начина, по който се образува цената, която Националното радио трябва да плати. Сега то заплаща точно 1 %. от субсидията, която получава от държавата, за да звучи авторска музика.
Истината е, че имахме неформална среща с генералния директор на Националното радио малко след встъпването му в длъжност, на която коректно се разбрахме „Музикаутор“ да изпрати официално писмо с мотивирано искане за среща и за да се даде достатъчно технологично време на новия управителен съвет да бъде информиран. В рамките на 6 месеца предлагахме няколко работни срещи, на които не получавахме обратна връзка от представителите на радиото и те твърдяха, че промяната на възнагражденията не може да бъде направена, докато не бъде променена субсидията. Искахме да дадем максимално дълго време , в което радиото да влезе в договорни отношения с институциите от които зависи финансирането, не прекратихме договора и предизвестието стана едномесечно. Националното радио до края на годината не реагира, имахме последна среща на 23 декември, когато за първи път бяха формулирани възможностите на радиото да заплаща определена сума и практически получихме предложението на 27-ми декември. Това е изключително нелеп спор, в който слушателите на Радиото страдат от липсата на музикално съдържание, подчерта Димитров.
Има решение на САС, което задължава „Музикаутор“ да договаря тарифата за Националното радио след съгласуване с АБРО и това се е случило. Решението е депозирано в Министерство на културата напълно коректно. Известно е, че Радиото има лимит и не може да преформатира изведнъж бюджета си. И ако сме водили разговори през тези 6 месеца с ръководството на БНР, то е било единствено, за да се намери модел, който да доведе до постепенното нарастване и изравняване на възнагражденията на радиото спрямо авторите.
Никога не сме поставяли въпроса манипулативно в последния момент и в линковете към радиото може да се види, как сме отложили максимално във времето намирането на общ приемлив модел. Липсата на обратна връзка доведе до конфронтация. Националното радио в периодични спотове тиражира как ние едностранно сме наложили решението, но това не е така. Необходимо е да има разрешение на автора да се ползва неговата музика. Ако музиката е ценна за БНР- повече от 52% от ефира е свързан с музика, защото сега искаме да приемем музиката, а не и нейните автори?.
Бюджетът на Националното радио е формиран с определена целева субсидия, която никога не е била обект на разговори. Надявам се да има среща в СЕМ, това ще го коментираме официално и е редно да се случи, защото слушателите имат право да слушат разнообразна музика, а авторите – производители на тази музика - справедливо възнаграждение. Мястото за тези разговори е СЕМ, защото това е логичното място, СЕМ е балансиран, мястото е публично. Спорът е търговски, но когато той касае защитата на авторските права, изисква той да бъде публично анонсиран.
От 2011 г. реално частните радиа направиха тарифата такава, че да се достигнат средни европейски нива в България. Тарифата на националното радио, договорена през 2011 г., обаче остана статична. Частните радиа заплащат много повече. В Румъния процентът е 3,25, в Естония - 4,5, Италия – 5, Гърция – 2,2, Испания – 3,6, а в България той е 1%. Нормално е да поискаме да се изравнят нивата. Предложили сме модел за постепенно нарастване при оптимизиран бюджет на Националното радио, въпреки че той е изключителна тайна,ние не можем да го видим, въпреки че сме данъкоплатци и трябва да е публичен. Разходът за съдържанието, което произвежда Националното радиото – 50%, е свързан с 1% от разхода на субсидията. За мене това е неспрадливо и нелогично.
Интервюто чуйте в звуковия файл.
Най-новото заглавие в афиша на пловдивския Куклен театър е постановката „Момо или животът пред теб“ по едноимения роман на френския класик Ромен Гари. Представлението е предназначено за възрастната аудитория. Моноспектакълът е на Димитър Николов-Шаблата, режисьор е Валери Кьорленски. Сценографията е на Томиана Томова-Начева,..
Сега, когато футоролозите ни уверяват, че идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си, в "Срещите" се връщаме към някои изконни човешки качества. Обединихме ги във въпроса: "Какво означава да принадлежиш към човешкия род днес?" Търсим отговорите с писателя Красимир Димовски и богослова Радослав Паскалев.
"Присъединете се към нас, и нека заедно преживеем емоцията от премиерата на документалния филм за Милен Цветков!", пишат създателите на новата лента за известния журналист, загинал в катастрофа през 2020 година. След прожекцията на филма ще се проведе среща със създателите на филма и да се разбере повече за заснемането, трудностите и мотивацията..
За пета поредна година в неделя кукерският празник "Старци" ще прогони злото и зимата от високопланинското село Лилково. Началото е в 12.00 ч. с гайдарско шествие, които ще поведат кукерите със страшни маски и медни чанове. След това ще бъдат демонстрирани маски и костюми от местните хора и гостите на празника, а детската кукерска група..
Среща разговор за първата българска околосветска пътешественичка Анка Ламбрева организират тази вечер Историческият музей и общинската библиотека в Карлово. Поводът за срещата в библиотека „Д-р Иван Богоров“, са 130 години от рождението й. Анка Ламбрева е медицинска сестрапо професия.Тя е първата българка, прелетяла със самолет над Ламанша..