Обитавахме конфекция, после се натруфихме с кич и безвкусица

Видимите и невидими следи на времето ще разкажем през „къщописите“ на университетската преподавателка Марияна Мелнишка, събрала историите на 300 следосвобожденски къщи в София, Пловдив, Варна, Габрово и Свищов. 

Доц. д-р Александър Н. Геров е математик-информатик, но с фотография се занимава още от ученик. Представянето на книгата им в НБУ бе в средата на февруари, а на 13-ти март в клуб "Перото" в София. Предстои представяне и в Пловдив, на който са посветени повече от 30 страници.

"По къщите ще ги познаете. Тази парафраза на библейската максима ми минава през ума винаги когато гледам жилищните сгради покрай пътя си из България. Все се питам: Кой ли живее тук?, Как ли се живее тук? Кой ли е живял тук... Винаги си представям, че жилищата на хората са като облеклото им – според модата и възможностите им, според историческите периоди и географските зони: дълго време обитавахме конфекция, после се натруфихме с разностилие, с кич и безвкусица. 

А наденеш ли чужда дреха – заживееш ли в чужда къща - тя неизбежно ще приеме кройката на душата ти. Защо ли се заглеждам с носталгия по старите къщи, особено олющените, изтърбушените, като зарязани Пепеляшки след отдавнашни балове... Те изпъкват както в позамогналите се, така и в занемарените вече градчета и села, но се открояват и между напудрените и пременени свои връстнички в големите градовe. От Чепеларе до Свищов, от София до Варна, навсякъде се виждат тези свидетелства за други времена и други нрави, и се питам: ако стопаните им си бяха останали в тях и ги бяха предавали на деца и внуци, дали нямаше ликът на България да бъде европейски по наследство, а не по конвенции?

След като наснимах дузини такива останки от някогашно достойнство, се опитах да чуя и какво ми нашепват те – от съхранените архитектурни елементи отвътре и отвън и от преживяното (а и описаното!) от съвременници и наследници. Докато слушах и четях, пред очите ми се редяха кадри на бъдещи документални филми за почти всяка от историите...", казва за книгата си Марияна Мелнишка. 

Какво разказа за пловдивските си срещи и пловдивските стари къщи тя, чуйте в прикачения файл.