Да подаваме повече сигнали за двоен стандарт в храните!

България започва проучване на опита на държавите от Вишеградската четворка, които са установили двоен стандарт в храните. То е разпоредено от изпълнителния директор на БАБХ д-р Дамян Илиев.

След анализа ще бъде разработен план за действие, като се вземе предвид и спецификата на националния пазар. 

Компетентните власти на страните от Вишеградската четворка са установили различия в качествените показатели на храните. 

В програма "Точно днес" разговаряме с Меглена Кунева, бивш еврокомисар по защита на потребителите, за това как България се включва в борбата срещу храните второ качество. 

Меглена Кунева: В Европейския парламент преди време имаше много силен дебат за т. н. големи вериги, които „изяждат” бизнеса на по-малките магазинчета. Нека да запомним този факт, защото след мъничко ще се върнем към него, за да видим как той е променил сегашната картина. След това имаше един дебат, който беше през 2011 г., много подобен на този, който се води сега. 

Тогава негов инициатор беше една словашка неправителствена, много малка, неправителствена организация, която сама изследваше, не държавата, изследваше различните вкусове. Това е много важно да се подчертае, защото ние потребителите не си знаем силата. Ние мислим, че непременно някой отгоре да ни защити, а всъщност, погледнете този човек, един мъж, който сам тръгна да прави тези изследвания, така да се каже събуди въпроса за всички източноевропейски страни и наистина много им припари под краката на многонационалните компании, защото той ги постави в обяснителен режим и това беше за доброто на пазара. Третото нещо, което исках да кажа е, че в първите месеци, когато поех поста си в Европейската комисия, на първото си посещение в Унгария едно младо момиче дойде при мен и ми каза „Г-жо комисар, ние сме втора ръка хора, защото аз не мога като потребител да си сваля музика от музикален сайт, който е в Пловдив", т. е. има географски рестрикции.

Тези неща никога не ги забравих и опитах, едно по едно да ги решавам. При храната е малко по-сложно, защото беше при друг комисар, но аз се заех с етикетирането на стоките и да няма географски ограничения между страните на уж единен пазар.

Има дълбок политически смисъл това. Не можем да говорим за една Европа и за европейски граждани, ако всички не се радвахме на едно и също качество. 

С какво се занимава обаче ЕК, т. е. да отделим възможното от невъзможното? ЕК комисия казва така – ние отговаряме затова да няма опасни хранителни продукти, а качеството е нещо, за което отговаря производителя и неговото задължение е той добре да етикетира стоката, за да знае потребителя какво има в тази стока. Изглежда добре. ЕК не може в края на краищата да следи абсолютно всеки продукт на пазара, все пак ние не сме федерация, отделните страни България, Холандия, Китай и т. н. трябва да проверяват продуктите.  Но какъв е проблемът? 

Един български потребител не може да сравни дали шоколадът, който се продава в България е със същото качество, със същия етикет, който се продава в Австрия. За България, тъй като ние не сме в центъра на Европа, защото словаците се оказа, че пазаруват повече в Австрия по причина, че смятат, че там качеството на стоките са по-добри и трябва да кажем, че това е факт. От изследванията, които след това се направиха и тук вече са ангажирани държавните органи на Словакия и на Унгария, това са двете страни, които направиха много дълбоки изследвания, става ясно, че съдържанието на мазнини е различно в един продукт, който се продава в Западна Европа – в Австрия и в Източна – в Словакия.

Употребата на подсладители в Кока Кола например е факт в България, иначе се слага захар в други страни от Централна Европа, , макар че това го пише на етикет. Също например в  един продукт, в който се предполага, че има риба или месо в определен процент се оказа, че процентът на рибата или на месото в този продукт е по-нисък в Източна Европа, отколкото в Западна Европа. 

Какви са обясненията? Производителите казват – ние се съобразяваме с вкуса на вашите потребители и с тяхната покупателна възможност. И тук вече идва известна потребителска обида у нас като на европейски граждани. 

Никой няма право да ни казва дали ние искаме по-качествен или по-евтин, но по-некачествен продукт. Това звучи политически зле. Хората имат все по-силно желание да употребяват качествени продукти, да знаят, че дават парите си за нещо смислено и това обяснение никак не върви. Една от компаниите, която отказва да разпознае тези критики,  специално за Словакия е „Лидл”, има още една компания, която произвежда вафли, пак в Словакия говоря, където са направени тези изследвания и се вижда разликата.

Каква е ситуацията в България? Аз се радвам, че д-р Дамян Илиев е решил да направи такова изследване на нашите продукти, защото ние много говорим, обясняваме как ние ще се присъединим към Вишеградската четворка със същите искания, това е добре, само че когато влизаш в преговори, а това са преговори за качеството на живот в България, трябва да влизаш много добре подготвен. Иначе само да бием тъпана, без да има какво да кажем конкретно – тук на тази дата беше проверен този продукт, сравнен с еди кой си продукт, резултатите са такива и т. н., няма да сме особено силни при преговорите. 

Насочването към определени продукти, които ние консумираме като внос, и които са важни за нас, трябва да се направи на базата на по-честата им консумация и на базата на сигнали, за които аз бих искала да кажа на всички потребители – оплаквайте се, подавайте сигнали, това е много важно. 

Ние нямаме хиляди инспектори по безопасност на храните, така че това не е собственият смисъл на думата безопасност, храната може да не бъде опасна и въпреки това да не е със същото качество, за да можем да вземем всички важни случаи. 

Има храни, които ние традиционно консумираме единствено и само с български произход. Аз не мисля, че някой ще си купи австрийско кисело мляко, или пък да си купи сирене, дори да е датско едва ли ще си купи. Затова да се концентрираме върху най-често използваните вносни продукти, за да видим дали наистина те са със същото качество, с каквото са в Западна Европа.

Засега законодателство по отношение на качеството няма. Но въпросът е етичен, морален и аз смятам, че ЕК трябва да вземе мерки по този въпрос. 

И още нещо, шест месеца - ние сме председател на ЕС и това може да бъде една от големите инициативи на България. Да бъде инициатива, дали ще завърши с директива ще видим, но това да бъде голяма инициатива за това да няма първа и втора класа европейски пазар, когато става въпрос за храна или за други стоки.

Засега отговорността е на производителя и на този производител трябва да му се каже, че не произвежда с две различни машини, както впрочем в някои случаи става. В нашата част на Европа, в Източна Европа, обикновено технологиите са на  много по-ниско качество отколкото в Западна Европа. Това е също нещо, което  обясняват производителите. В цялата тази работа има етика, има начин, по който се отнасяме с уважение един към друг. Ние не им продаваме второ качество стоки или с различно съдържание и те също трябва да направят този ход към Източна Европа.