Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нуждаем се от балансираност в отношенията с Турция

Европейският съюз призова Турция да се въздържа от „прекомерни изказвания“ и действия, които биха могли да усилят напрежението във връзка с отказите на Германия и Нидерландия за провеждане на митинги на турски министри. Геополитикът доц. Марин Русев за сложната вече връзка Турция - ЕС и българската позиция за новата криза. 

Марин Русев: Във вашия въпрос според мен има два отделни нюанса – единият свързан с политически конюктура и на пръв поглед ние забелязваме, че обяснението е свързано с избори в Турция, с вътрешната битка в тази страна между града и селото, с очакванията за голяма промяна в управлението на страната и може би това, че Ердоган за повечето анализатори играе ва банк като предполагам и аз мисля, че той вече влиза в рискове с крайни позиции.

От друга страна обаче може би трябва да се погледне по-широко, по-задълбочено и в по-дългосрочен план идеята за противодействието, което все по-смело демонстрира Турция на някои страни, на Европейския съюз изобщо.

Това ново статукво като че ли е продиктувано от това, че Турция става все по-силна, придобива все по-голям потенциал, знаем всички, че това е 15-та или 16-та икономика в света.

Между другото в тази връзка Нидерландия е с 5 – 6 пъти по-нисък брутен продукт в сравнение с Турция. Може би от анализаторите убягват понякога факти, че за последните около десетина години Турция е вече вторият военен флот в Средиземно море след Франция, дори изпреварвайки по някои показатели черноморския флот на Русия.

От друга страна, Турция може би демонстрира нервност заради това, че се умори да чака и в този смисъл Турция пробира в няколко посоки вътрешната си политика и това дали ще остане един такъв ненаказан, неслучващ се досега явен протест срещу държави, които тя вече оприличава като фашистки, като джуджета и т. н.

Очевидно е, че Турция е аналогът, представителят на Изтока пред вратите на Европа, но ние не трябва да забравяме все пак, че това е западната част на Изтока и би трябвало да търсим аналог в историята и да се опитаме да разбираме и страната на Турция, и позицията на Турция.

За баланса в отношенията ни с Турция първо трябва да се изясни, че Гърция действително демонстрира опит за туширане на проблема, най-вероятно съзнавайки, че е на границата с Турция.

Може би демонстрира и своеобразна геополитическа памет по отношение на позицията на Нидерландия по някои от спорните въпроси, свързани с Гърция в ЕС, може би Гърция се опитва и да измести акцента като остави бурята да бъде по-голяма между крайния Изток и крайния Запад, за да може да измести проблематиката за самата Гърция в ЕС. 

Всъщност Гърция е своеобразен аналог на Турция в поведението си в момента, но вече във вътрешен план в рамките на самия ЕС. 

Що се отнася до България ние също можем да си припомним някои позиции на Нидерландия, но тук не става въпрос за толкова евтин културен реваншизъм, става въпрос за една дилема, която трябва да решаваме непрекъснато между солидарността и интереса. Турция е съсед и според мен това е много по-силно като мотивация за външнополитическото поведение на България. 

Разбира се, че отново можем да впрегнем усилията на нацията в историческа памет, в това кой бил добър или лош в историята, да дадем възможност за изява на псевдо патриоти и т. н. Според мен тук е по-важно да знаем, че в Турция са тези 3 – 4 милиона души, които ако турската държава стане още по-нестабилна това увеличава шанса на тези хора да тръгнат много по-необезпокоявани. Мисля, че е ясно, тези хора са с хилядолетна традиция не просто да се движат, но да се движат въоръжени. 

Така че ако ние трябва да преценим кое е по-важно за нас – нидерландският либерализъм или това да имаме съсед, който е стабилен и независимо от това как го оценяваме като демократичен – недемократичен мисля, че е по-добре да опитаме да имитираме някои от видовете реакции, които са правили западни държави изведнъж, сещайки се за своя собствен интерес. Така че в дадения случай аз не мисля, че трябва да прибързваме с каквото и да е. 

Остават няколко месеца и всичко ще се реши от само себе си след изборите, така че точно сега не е най-подходящият конюктурен момент за изява на каквато и да е крайна позиция от нашия политически елит в стил „вън американците от Черно море” или „вътре американците в Черно море”. Крайни изяви в това отношение в българския елит не би трябвало да има, би трябвало да се търсят меки форми, които да предпазят България от нещастия, свързани с хвърчащите искри между Босфора и Ла Манша. 



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Бих помислил дали да участвам в новия служебен кабинет

"Ако получа покана от новия министър-председател за участие в служебния кабинет, бих го изслушал, бих изслушал целите и приоритетите и тогава бих помислил, но към този етап аз покана нямам и въпросът ви към момента няма никакво значение". Това заяви служебният министър на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков пред журналисти в Пловдив, в..

публикувано на 09.08.24 в 14:43

Избори на 20 октомври, Горица Грънчарова е служебен премиер

Считам, че най-подходящата дата за провеждане на новите предсрочни парламентарни избори е 20 октомври. Това заяви президентът Румен Радев по време на срещата си с Горица Грънчарова – Кожарева, която държавния глава определи за нов служебен премиер. Той й възложи в срок до 19 август да предложи структура и състав на служебен кабинет.  Указът..

обновено на 09.08.24 в 14:10

Законодателните поправки отнемат правото да се говори

"Приетите промени в уредбата на образователната система в училищата представляват проблем, защото засягат гарантирани в Конвенцията за правата на човека основни права, гарантирани в правния ред на ЕС, засягат и равенството на гражданите пред закона, гарантирано в българската Конституция.  Във фазата на развитие на съвременното общество, в която се..

публикувано на 09.08.24 в 10:28

Политическият инженеринг е в духа на времето, в което живеем

За кризата в управлението на държавата, видимите и задкулисни схеми на партийните играчи и перспективите на политическия процес - коментар на политолога и преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски" доц.  Даниела Пастармаджиева . "Дали създадената криза има нещо общо с Конституцията? По-скоро ефектът е обратен, политическата криза доведе до..

публикувано на 09.08.24 в 10:10

Не е важна датата на изборите, а какво правят партиите след вота

В контекста на променената Конституция не мисля, че можем да очакваме някакви изненади. Това коментира в предаването "Точно днес" на Радио Пловдив политологът Страхил Делийски в деня, в който започват консултациите при президента преди поредните предсрочни избори. По думите му, президентът винаги намира поводи да покаже, че има проблеми с новата..

публикувано на 08.08.24 в 10:15