Дни преди вота картината на електоралните нагласи е следната: сред онези, които се очакват да гласуват за партия или кандидат, 27,1% казват, че ще подкрепят ГЕРБ, 26,5% - БСП.
Дали БСП или ГЕРБ ще спечели изборите ще зависи от поведението на българите в последните часове преди вота.
Формулата на влизащите в парламента дни преди вота остава 5+1. Пет ясни партии, както и Реформаторският блок, който би влязъл при мобилизация.
След ГЕРБ и БСП се нареждат Обединените патриоти могат да спечелят 12,3% от подадените за партии или кандидати действителни гласове, ДПС – 9,7%, ВОЛЯ – 8,2% и за коалицията „РБ - „Глас народен“ - 3,8%. Това са формациите, с шанс да попаднат в Народното събрание, ако изборите бяха днес.
Разбира се, още няколко формации имат своите шансове, но сега са под „бариерата“. ДОСТ е важна неизвестна. Очакват се 2,9% за тях. АБВ и „Движение 21“ имат 2,6%, „Да, България“ – 2,4%, „Нова република“ – 2,1%. Други партии се очаква да вземат 2,4% от гласовете.
Общото гласоподаване сега може да се калкулира на близо 3.7 милиона души, но може да варира. Сред тях обикновено има чувствителни дялове недействителни бюлетини. Например, в предишните парламентарни избори те бяха около 200 хиляди. 3,1% от гласуващите вероятно ще ползват опцията „Не подкрепям никого“.
Данните са на базата на национално представително проучване сред 1012 души (18+) в цялата страна, проведено от 14 до 21 март по метода на прякото интервю лице в лице. Изследването е независимо от външно финансиране. Данните показват моментното състояние на декларативните нагласи. Максималната грешка при 50%-овите дялове е ± 3%.
Първан Симеонов: Първи, втори, третият в известна степен е най-интересното на тези избори, защото интригата „горе” между първите две формации по всичко личи, че ще се запази в последните часове преди изборите. Ако погледнем под първата тройка, на четвъртото място в момента се намира ДПС с проценти близо 10, на петото място се намира формацията на г-н Марешки с проценти около и над 8 и на шестото място е Реформаторският блок с проценти около 4, т. е. това е самият ръб. При добра мобилизация Реформаторският блок ще бъде в следващия парламент, което означава, че формулата на следващия парламент от днешна гледна точка – пет плюс едно, пет сигурни партии и една формация – Реформаторският блок, която при добра мобилизация също ще бъде вътре. Аз обаче бих продължил тази формула – 5 + 1 + хикс, хиксът, както се сещате, е ДОСТ. Тази формация се очаква да вземе около 2,9 % от вота, калкулация, в която се очаква да се включи и очакваният вот от чужбина. Този резултат от 2,9 е реалистичният резултат, който отговаря на 100 хиляди гласа към момента, но дали това ще се случи или дори ще се случи по-голям резултат или пък по-малък можем да разберем само на изборите, първо, защото в този сектор респондентите не винаги са искрени, второ, има скрит вот, трето, има прагматичен, да не кажа друго, вот и четвърто и най-важно вотът от Турция, вотът от Турция, който се очаква да бъде десетки хиляди гласове, съвсем примерно число от 40-тина хиляди гласа, с вот от България, който също има вероятност в рамките на десетки хиляди гласове, те могат да излязат на кота 100 хиляди гласа. Бариерата от днешна гледна точка е около 130 хиляди гласа, т. е. решаващото за ДОСТ ще бъдат точно тези автобуси, автомобили и всякакви други форми на придвижване, които въобще не са шега работа, както някой се опитва да ги изкара.
След ДОСТ във временното подреждане са формациите АБВ и Движение 21, формацията на г-н Христо Иванов „Да, България” и новият проект Нова република около г-н Радан Кънев, това са формации, които се поместват между 2 и 3 % от очакваните гласове, което означава, че стремежът там също ще бъде за близо стоте хиляди гласа. Това са дяловете на тези формации. Очаква се да има и около близо 3 % за други формации. Това е картината от днешна гледна точка, която означава практически паритет между двете основни политически сили, но с едни гърди напред, трето място на обединените патриоти и интрига около бариерата, където за Реформаторите е просто нужно да бъдат мобилизирани, за да бъдат вътре и може би най-голямата интрига на тези избори какъв точно ще е електоралния дял на новата формация ДОСТ.
Това е проучване, което ние правим със собствени средства, това част от нашата редовна изследователска програма. Знаете, преди всички избори, в четвъртъците обикновено, така че да може да се хване петъчната преса, ние показваме такива данни, прогнозно озвучени.
По време на кампания лека полека и в България се възприема тази практика да се съобщават проценти сред твърдо решилите, защото това са и процентите, които ако се замислите после могат да се сравнят с изборния резултат. Все по-лошо става отразяването на социология в България, появяват се абсолютни бракониери по терена, докладват се данни по невъобразим начин, несравним. Медиите дори вече не си правят труда да обясняват 4-процентната бариера как се смята – на база всички или на база гласуващите, пренареждат се класирания, обяснява се кой влиза, кой не влиза. Имам усещането, че нещата стават все по-зле. Явно в ерата на фалшивите новини се появява и фалшива изследователска практика, но това е друга и отделна тема.
Няма много голям интерес към квадратчето „Не гласувам за никого” – около 3 на сто от гласуващите казват, че биха избрали това квадратче. Ето, тук трябва да направим още едно методологическо уточнение – очаква се от днешна гледна точка да гласуват около 3 милиона и 700 хиляди души или близо около 3 милиона и 700 хиляди души. За квадратчето се обявяват около 3 на сто от тях. Тези резултати обаче няма да се смятат в реалния изборен резултат, затова и не се докладват заедно с останалите проценти. И още едни бюлетини няма да се смятат, естествено невалидните бюлетини. Само за справка на последните избори те бяха около 200 хиляди. Така че около 3 милиона и 700 хиляди гласуващи и се очаква, от днешна гледна точка, пак казвам, да бъдат валидните гласове. Защо правя това уточнение от днешна гледна точка? Да, данните от този етап на кампанията звучат прогнозно, те не просто са моментна снимка, а звучат донякъде и прогнозно, но понеже има голямо интрига много е трудно да се ангажираме с твърди прогнози, защото традиционно един голям дял от избирателите решават буквално в последните часове.
"Екзакта Рисърч Груп" проведе национални представителни изследвания в началото, в средата и в края на изборната кампания. Изследването в самия край на кампанията – четири дни преди вота за парламент показва, че на 26 март 2017 г. биха могли да гласуват около 3,7 млн. избиратели. Противно на очакванията за нов парламент с участието на по-малко на..
Преднина от 2.6% за партия ГЕРБ пред БСП на предстоящите извънредни парламентарни избори прогнозира социологическата агенция "Алфа Рисърч Груп". В навечерието на вота проучването ѝ отчита, че ГЕРБ ще получи 31.7% от гласовете на твърдо решилите да участват в изборите. За БСП биха гласували 29.1%. Много близки са позициите между "Обединените..
Дни преди извънредните парламентарни избори все още остава неясен отговорът на въпроса кой ще е победителят. С равни възможности за първо място са двете водещи партии БСП и ГЕРБ, като БСП има предимство сред твърдо решените да гласуват, а ГЕРБ все още разполага с резерви за разширяване на електоралната си база сред колебаещите се избиратели, показва..
Проучване на ЕСТАТ дни преди вота показва висока готовност за гласуване - 65% са категорични, че ще упражнят правото си на глас на 26 март. Изследването на общественото мнение агенцията е направила между 8 и 15 март и е финансирано със собствени средства. Очакванията на ЕСТАТ са до урните да отидат между 3 700 000 и 3 900 000 избиратели...
ГЕРБ води пред БСП с минимална преднина, до последно няма да има яснота коя политическа сила ще бъде първа на изборите за народни представители на 26 март. Това показват данни от експресно проучване на "Барометър България", реализирано в последното денонощие (21-22 март). В телефонния сондаж, осъществен със собствени средства, са участвали 806..