Социологът Станислав Стоянов със свой коментар за гласуването според образованието и възрастта на българите в интервю за Радио Пловдив:
Станислав Стоянов: Ще започна от това, че вероятно имам малко по-различна гледна точка от част от анализаторите и предпочитам сега повече да говоря в абсолютни гласове, защото процентите в общи линии при сравними предишни избори са много малко казващи. Какво имам предвид? Основно имам предвид тезата, че разликата между ГЕРБ и БСП се е уголемила спрямо предварителните прогнози и идва от това, че БСП някъде по пътя си е счупило устава. Тази теза ще трябва да обясни примерно за в Пловдив, нека почнем от Пловдив град, защо БСП спрямо 2014 г. е вдигнала резултатите си от 19 хиляди гласа на 40 хиляди гласа, а защо в трите района на София, при положение, че през 2014 г. БСП само в 25-ти район, да поясня за слушателите, 25-ти район София това са „Люлин”, „Надежда”, „Обеля”, Банкя, само там БСП е имала по-голям резултат от Реформаторския блок, а в момента има в трите софийски района - 23, 24, 25, БСП има по-голям резултат от сумарно взети и трите формации „Да, България”, Нова република и Реформаторски блок.
Вотът за БСП се връща в групи хора като, ето, тук започвам с демографията на вота, се връща на групи хора примерно между 30 и 60 г. Там БСП е втора след ГЕРБ 30 на 25 по данните от нашия екзит пол и в общи линии чувствително води, пак ще кажа, на трите формации, които заедно събират по-малко от нея в тази възрастова група. Нещо повече, с 18 % повече при хората между 18 и 30 г. БСП също е втора сила. И тук, пак ще кажа, че води на въпросните три десни формации.
Понеже много се говореше, че „Да, България” имала изключително висок профил сред висшисти, сред младежи, това е факт, това е факт, но все пак да не забравяме, че говорим за 100 хиляди гласа и в крайна сметка въпросната десница се раздели на три части, от които точно „Да, България” се оказа формацията, с извинение ще го кажа, за да бъда най-ясен, най-жълтите на жълтите павета в София. От там насетне Реформаторския блок точно обратно успя да удържи областните градове и по-малките населени места от градски тип докато Нова република на Радан Кънев в общи линии имаше близък профил до тиз на формацията на Христо Иванов – повече в София, относително по-малко в областните градове и в крайна сметка разделянето на три плюс още една четвърта част на целия този вот на Реформаторския блок и тази четвърта част, която отиде към ГЕРБ, позволи на ГЕРБ след резултати от 1 милион и 50 хиляди гласа през 2013 г. , 1 милион и 70 хиляди гласа през 2014 г., в крайна сметка днес взема 1 милион 145 хиляди гласа, т. е. близо 50 – 60 хиляди гласа повече.
Така че моята тема е тази – имаме по демографски профили един аспект на БСП, бих казал, едно връщане към най-добрите резултати от 2013 г. и връщане в групи, в която в общи линии тя беше загубила доверието и беше отсвирена, така да се каже и на изборите през 2014 и на европейските избори, там пък има 490 хиляди гласа. Дори в групата от 18 до 30 г. с 18 % тя е втора след ГЕРБ и този резултат е по-добър от трите формации, взети заедно.
БСП е взела 29 на сто от вота на хората с основно и по-ниско образование. 27 % от вота на тези хора е взела ДПС. 22 % от вота на тези хора са взели ГЕРБ. Ние говорим за тази група основно и в общи линии имаме предвид, че ДПС макар и с почти три пъти по-нисък резултат от ГЕРБ и БСП в крайна сметка има едно чувствително присъствие на тази група чисто и просто, защото нейният електорат почти изцяло идва от селата и от малките населени места, изобщо това е нормално. А БСП успя да се върни дори и там, но ние това го видяхме на президентските избори, в смисъл БСП беше загубила дори селата към 2014 г. Искам да поясня за вашите слушатели, тук не защитавам някаква теза в полза на БСП, искам да кажа, че това дава една доста по-различна картина на прочита на вота. Всъщност, ако има счупена тенденция аз бих казал, че това е тенденцията при т. н. автентично дясно. То просто буквално се потроши, потроши се на три, даже на четири аз казах като едната четвърт отиде в ГЕРБ и го стабилизира на тези избори, давайки му добра дистанция спрямо БСП. Някои вчера го нарекоха това „едно добро начало”, Христо Иванов го нарече "едно добро начало", както и да е.
Доколкото ромите в екзит пол отговарят откровено, особено тези, които са получили пари, за да гласуват, това беше групата с най-равномерното разпределение на гласовете според нашия екзит пол. Да кажем при българите силната концентрация е между ГЕРБ и БСП – почти две трети са там – 64 %, 34 % към ГЕРБ, 30 % към БСП и още 10 % в патриотите, останалите отиват в по-голямата си част към другите формации и партии. При ромите видяхме едно съмнително голямо пръскане – 25 % към ДПС, 22 към ГЕРБ и от там насетне останалата една четвърт се пръска между другите формации.
Нека сега слушателите ви да си представят 160 района избирателно от 240, в които има балотажи, мажоритарни балотажи и в тях води ГЕРБ, около в 50 района, в които има мажоритарни балотажи и в тях води БСП и 20 и няколко район, в които има балотажи и в тях води ДПС. Нека да си представим какво ще се получи след втория тур на такъв тип мажоритарни избори като парламент.
В общи линии бих казал, че както целия вот се подели, в общи линии този път много ясно между ГЕРБ и БСП, просто те засмукаха, аз съм по-скоро привърженик на тази теза, просто те засмукаха вота от средните партии, от малките партии към себе си.
Ако изключим позициите сред висшистите на автентичното дясно, да го наречем, и да речем в по-младите възрастови групи, позициите на автентичното дясно и особено на „Да, България” като цяло в повечето демографски групи се повтаря картината, в която основната концентрация е към ГЕРБ и БСП.
Цялото интервю със Станислав Стоянов е тук.
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Взетите днес проби са само и единствено от засегнатите стопанства с констатирано заболяване чума по дребните преживни животни. Колегите от областната дирекция в Пазарджик са взели 315 проби от 105 животни във Велинград , съобщи в интервю за Радио Пловдив д-р Даниел Денев от отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност..
Организации на пациенти от България, Гърция, Испания,Франция, Италия, изпратиха становище до Европейската агенция за лекарствата (EMA) относно дискриминационния подход спрямо ограничения достъп на лечение на възрастните хора с географска атрофия и отказа на Агенцията одобрената терапия за това заболяване от американския лекарствен регулатор да се..
След като вчера ветеринари бяха възпрепятствани да вземат повторни проби от ферми във Велинград, където бе открита чума по овцете и се стигна до напрежение, днес те все пак успяха да вземат още 340 проби. Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, коментира в предаването "Ден след ден", че през годините се е наложил..
Студент по теология от Карлово е тазгодишният носител на поименната стипендия „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“, която ежегодно се присъжда от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Четвъртокурсникът от Богословския факултет Младен Иванов получи наградата си навръх патронния празник на университета лично от ректора проф. Георги Вълчев...