В галерия "Възраждане" ще се открие изложба скулптура и рисунки на доц. Свилен Костадинов. Пластиките са в предпочитания от автора мрамор и гранит, а рисунките са от подготвителния период. В експозицията и фигуратива и негфигуратива са подчинени на овалната форма, за която скулпторът казва, че Овалите създават усещане за безкрайно движение на силуетната линия, близост до природните форми и възможност за медитативни състояния при наблюдаване. Затова и цялата изложба може да бъде поставена под знака на един от циклите "Форма и светлина".
Свилен Костадинов носи призванието си – да работи блестящо с камъка – тихо и скромно. Неговите ваяния също са немногословни и вглъбени в себе си. Формите са окръглени, носят силата на материала, но някак гальовно и шепнешком. В ръцете на Свилен мраморът показва неочаквана нежност и обичливост. Това се случва – но само в ръцете на майстор, а в случая, това е Свилен Костадинов.
Камък, габро, мрамор. И недостъпни, невидими форми, които се крият вътре, в твърдата сърцевина на материала. Докато в него не проникне третото око на скулптора и силната му ръка не започне да извайва онова, което камъка крие .
Краси Алексиева, 2017 г.
Пластичния изказ, в който развивам своите творчески търсения се оформи в първите години на моя професионален път. В духа на класическата форма изграждам своя пластична линия, която следвам и развивам във времето. Тази пластична линия се характеризира със стремеж към солидна конструкция на композицията, яснота при изграждане на формата и емоционална наситеност на обема. Изявено е предпочитанието ми към овалната форма, която създава възможност за по-богато пластично изграждане на скулптурната композиция. Овалите създават усещане за безкрайно движение на силуетната линия, близост до природните форми и възможност за медитативни състояния при наблюдаване.
Тематичния кръг, с който боравя не е голям. Заключава се в няколко на брой теми с общочовешко значение и теми без конкретна формулировка, където чрез пластичния език на обема (основното изразно средство в скулптурата) внушавам определени състояния и настроения. Що се отнася до формалните теоретични определения фигуратив – нефигуратив, за мен те имат само протоколен характер. Общото им название е скулптура. В този смисъл, аз работя фигуратив и нефигуратив с еднакво удоволствие и с равностойни резултати, обединени от духа на моя пластичен език. През целия си професионален път съм работил предимно с камък. Успоредно с това имам един доста дълъг период (около 20 г.), в който работих бронз, а в първите години имам десетина работи от дърво. Мога да кажа, че познавам добре класическите скулптурни материали и техники. В последните 15-16 години работя само камък – мрамор и гранит . Камъка е материалът, с който мога да общувам и да се изразявам най-пълноценно, материал, който запазва в най-чист вид езика на скулптурата и е олицетворение на самото понятие скулптура.
доц. Свилен Костадинов, 2017 г.
Свилен Костадинов през 1978 г. завършва скулптура при Панайот Димитров във Великотърновски университет "Св. Кирил и Методий ". Участва в множество общи изложби и симпозиуми по скулптура в България, Германия, Холандия, Турция, Италия. Има осъществени 10 самостоятелни изложби. Реализирал е над 10 монументални творби.
Награди: - 2010 Награда за скулптура "Приятели на морето", Бургас - 2005 Почетен знак за цялостно творчество на община Пловдив - 2003 Награда на Галерия Ромфея
Скулптури на автора притежават: Националната художествена галерия, Художествени галерии и частни колекции в България, Италия, Франция, Германия,Швейцария, Турция, Холандия.
- 2008 доцент по скулптура в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив
Монументални работи:
- 2012 Паметен знак на Фритьоф Нансен - София- 2011 "Човекът, който ходи" - паркова скулптура в Европейски Колеж по
Икономика и управление, Пловдив
- 2009 Паметна чешма –мрамор- село Марково, Пловдив
- 2007 Паметник на Христо Ботев -гранит - Пловдив
- 2006 Паркова скулптура "Извор," –мрамор- частен парк в село Марково
- 2006 Паркова скулптура- Sunwey Lagoon - Куала Лумпур, Малайзия
- 2003 Паметник на Христо Г. Данов – бронз- с. Хр. Даново
- 2003 Портрет на Борис Христов - мрамор - фасадата на родната му къща, Пловдив
- 2002 Портрет на Й. Йовков - мрамор - фасадата на Военна болница, Пловдив
- 2001 Паметник на загиналите авиатори –гранит- 24 военно-въздушната база, Крумово.
В периода от 1997 до 2000 г., възстановява от гранит четири разрушени бронзови паметника в Пловдив:
- Паметник "В. Петлешков", паметник "Христо Г. Данов", паметник "Антон Безеншек "
Паметен знак за "Първото Пловдивско изложение"
Откриването на изложбата на доц. Свилен Костадинов в галерия "Възраждане" е от 18ч.
Цялото интервю със Свилен Костадинов е в звуковия файл.
Красимир Лозанов, търговски директор на издателство "Жанет 45" ще оповести статута на Националната награда за поезия "Иван Николов". Тя е учредена от „Жанет 45“ през 1994 г. Нейната цел е да отличи и подкрепи български автори за високи постижения в поезията. Тази година призът ще бъде връчен по-късно - на 21 март, обясни Лозанов. Една от причините е,..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 11 . 01. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Кърт Вонегът. Земетръс. 3. изд., 256 стр., ок. 4А, Кръг, 2024. Цочо Бояджиев (съст). Антология на едното стихотворение. 114 стр., 4А, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2024. Майкъл Кейн. Смъртоносна игра...
Директорът на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров открива фотоизложба, заснета по време на научни експедиции в сърцето на дивата природа на Африка. Мотото на фотоизложбата е " Дивата Африка " и тя ще започне със специално подготвена презентация. Изложбата включва селекция от снимки на едни от най-красивите и впечатляващи видове..
Танцьори и певци от „Театър на фенерите“ от китайската провинция Гуейджоу ще гостуват в Пловдив с атрактивно представление. Събитието е посветено на началото на Китайската нова година и е с вход свободен. Тази събота, Регионалният исторически музей в Пловдив ще бъде домакин на атрактивно и любопитно музикално събитие от далечен Китай, което..
Цивилизацията - можем ли я?! Това питане поставя проф. Александър Шурбанов и разсъждава в "Срещи"- те Защо? Нали този термин Цивилизацията е от 1756 г. Поставен е от граф Оноре Мирабо, а тя, цивилизацията е съществувала и преди да получи това име. Какво става с нас-хората от 21 век? На ход е Проф. Александър Шурбанов. Радио Пловдив,..