Текущите политически закачки са без значение, нацията изчезва

"Националната идентичност в условията на глобализъм и мултикултурализъм" е тена на разговор в дискусионния клуб, в който днес в Пловдив гостува социологът  и депутат от "БСП за България" проф. Иво Христов

Интервюто с него в предаването "Точно днес" тръгва от конкретния повод. По думите, не основна, но темата е твърде важна, защото "Виждате какво се случва в Европа. Това беше тема и на изборите в Холандия, това беше една от основните теми на току що приключилия президентски дебат във Франция, предполагам, че това ще бъде една от темите на изборите наесен в Германия. А по принцип това е и един от драматичните проблеми, който беше поставен във връзка с президентската кампания на Тръмп".

Доколкото националната идея е част и от вътрешно -политическия ни диалог с участието на ОП във властта и темата за патриотизма - като прегърната от всички политически партии в предизборните им кампании, социологът коментира, че проблемите за националната идентификация и то национална идентификация, която е под въпрос, която се намира в отбранителна ситуация -  е един от проблемите, който вълнува хората, колкото и да е странно. Освен, разбира се, проблемите на всекидневието и на хляба, така че този проблем има както всекидневно чисто битово изражение, така и едно друго, много по-голямо, тъй като очевидно процесът на т. н. глобализация се намира в една от най-драматичните си фази в световен мащаб и първи жертви на този процес ще бъдат малки народи като българския, където нещата също са драматични, тъй като както е известно българите изчезват и на фона на този проблем всички останали текущи политически закачки на деня нямат абсолютно никакво значение.

Баланс не може да има, каза Иво Христов  - защото  двете тези – тезата за националната идентичност се дефинира като теза за отстояване на идентичност през обща история, общо минало и надявам се на общо бъдеще на определени общности, които са станали нации. Както знаете, нациите са късно историческо изобретение на 19-ти и най-вече на 20-ти век и отвоювани с много кръв, говоря за всички народи, които са достигнали до това ниво. А от друга страна, дневният ред на глобализма по определение отхвърля наличието на нации и национална идентичност, следователно едната програма изключва другата, така че, когато говорим за глобализацията, първо трябва да е ясно какво е това – съвършено накратко – това е такъв мащабен глобален процес, свързан с експанзията на  световния капитализъм, който в крайна сметка трябва да превърне огромна част от населението на света в, ще го кажа директно, в атомизирани потребители, нищо друго – лишени от памет, лишени от идентичност, лишени от обособени културни, национални и всякакви други опори, за да бъдат лесно манипулириуеми. Това разбира се опаковано в приказки за толерантност, т. е. с целия пълен репертоар на неолибералната демагогия.

На въпрос дали това не е реплика и към интернационализма, Христов заяви, че при интернационализма е имало и  „интер -” и „нация” – все пак отношения между нации, издигнати на някакво друго ниво и в някакво ново качество, качеството на, както тогава беше идеологическото клише, на братството между народите. Тук за никакво братство между народите не става дума, а става въпрос за унищожаване на народите по пътя на цялостна културна, икономическа и политическа ерозия на националните дела.

С Иво Христов разговаряме и за резултати от изборите във Франция, които поощриха европейската идея. Дали това не е сработване на инстинкт за самосъхранение като отговор на разпада на завоювани ценности, които Льо Пен провокира - Никакъв инстинкт за самосъхранение не сработи във Франция. Просто Франция стана жертва на процеса на глобализация. Французите дълго време се бориха по времето на де Гол да се отстояват като самостоятелна икономическа, културна, военна сила, включително на ядрените сили на Франция. Това Франция да играе ролята на самостоятелен геополитически играч, особено след горчивото поражение във Втората световна война и уроците, които френските елити си изведоха от тях. Така че това, което се случва в момента е именно победа на транснационалните елити във Франция и то е повече от ясно.

Ако някой е прочел програмата на Льопен и е видял всъщност делата на тази политическа организация, първо, тя въобще не е въобще крайно дясно, тя е по-скоро лява и левичарска. Второ, вижте социалните средства и социалните сили, които подкрепят Льпоен, очевидно, че става въпрос за хората, които губят от глобализацията – това е преди всичко работническата класа, която изчезва, засегнати социални слоеве и т. н.- каза Иво Христов

Очевидно е, че европейският проект ще продължава по пътя, по който е очертан, а именно превръщането на Европа в едно транснационално обединение на  наднационални елити и последващ етап на смилане, така да се каже, на удивителната културна, икономическа и всякаква друга самобитност на европейските нации, които правят Европа  уникално място в света – второ такова няма.

Като депутат от левицата, но не и член на БСП, Иво Христов не пожела да коментира приятелския огън в партията и се изказа критично за провокирания диалог за промяна на пропорционалната избирателна система.

По думите му дебатът е прах в очите на хората, чиито много по- съществени проблеми трябва да са в дневния ред на управляващите, но ще бъдат изместени.