Изложба "Столиците на ЕС ЗАЕДНО с Пловдив ЕСК 2019"

Благотворителна изложба „Столиците на ЕС – ЗАЕДНО  с Пловдив – Европейска столица на културата 2019“ се открива тази вечер в галерия „Виа Артис“. 

В експозицията са включени 30 живописни произведения на 14 автори - Ангел Пачаманов, Вихра Григорова, Геракси Гераксиев, Даниела Русева, Евгений Петров, Илиана Манукова, Лили Кючукова, Николай Няголов, Румен Нечев, Стефано Поповски, Христо Жеков, Христо Николов, Юли Шумарев. Френската авторка Елизабет Калмес, освен родния Люксембург, е нарисувала София и Пловдив. 

Изложбата ще продължи до 30 юни.

Каузата е 1/3 от събраните от продажби средства ще бъдат предоставени за стипендии в Общество Нота Бене за подпомагане на талантливи ученици - художници.

Авторите за картините:

Ангел Пачаманов:

Приех поканата за изложбата, не съм работил отдавна на такава тема и ми беше интересно да опитам. Още не съм посетил всички европейски столици и жребия ми определи Будапеща и Букурещ. От Будапеща имам много спомени, минавайки през нощта и затова избрах именно нощна Будапеща - страхотен град, не случайно го наричат „перлата на Дунав”.

За съжаление не съм бил никога в Букурещ, но разглеждайки в Google, се оказа,

че е интересен град и ми беше трудно да избера какво точно да пресъздам. Скоро непременно ще отида, вече имам повод.

Елизабет Калмес:

Родена съм в Люксембург и този пейзаж е поглед от стария град. Там има многобройни археологически забележителности и паметници на Юнеско. Обичам моята страна заради красотата на природата и топлината на хората, това открих и в България и ме накара да заобичам силно и вашата страна.

Вихра Григорова:

Вилнюс - Балтийско море е далече, но от северозапад сякаш нахлува мразовития му дъх. В този град посрещат Цветница с борови клонки, защото природата още спи. Щом наближи октомври отново потъва в хладно безмълвие преди или всъщност вместо златната есен. Дърветата са се втурнали стремително към небето с надежда да уловят с клони оскъдното слънце. Сивкаво е, някак сребристо и по своему достолепно. Дори парламентът изглежда като място, в което коват особено строги закони. Не предизвиква симпатия, а респект. И тъга. Северно ми е, много ми е северно...

Лисабон - Или Лисбоа, ако слушаме португалците. Южното слънце вилнее с пълна сила, а морският бриз проявява забележително постоянство в усилията си да го направи поносимо. Идеалното е сенчеста тераса, от която да се любуваш на залива. Оттук Васко да Гама, а по-точно Вашку да Гама, отплавал на двете си големи експедиции и покрай Африка стигнал чак до Индия. Ухае на екзотични подправки, на морска храна и южни плодове. Само на крачка е от най-западната точка на Европа, на която се чувстваш накрай света. Улиците тичат нагоре и надолу под горките ти крака. Градът също е море от червени покриви, над което белите куполи на църквите и безбройните статуи са като пръски пяна върху вълните. И ми се приисква да дойда отново...

Христо Николов:

Талин – Красив и романтичен град. Орган и поезия от покриви и старинна архитектура

Берлин – „Унтер ден линден” - булевардът на липите, устремен към Бранденбургската врата. Любимо място за разходка на берлинчани.

Евгений Петров:

Брюксел ме впечатли с контраста между сивотата на административните сгради и цветността на околната среда, а именно как цветността на площада носи настроение и радост. Това е и основото послание, да успяваме сами да оцветяваме душите си и да живеем по-щастливи.

Дъблин също ме впечатли с това как сивото небе контрастира с цветните сгради съчетани с моста, символ на свободното придвижване. За свободата хората сами да могат да првят живота си по-истински и свободен.

Даниела Русева:

Хелзинки - Арктическият дух – Артефакт от Севера. Води хората да се интересуват от Големите въпроси. Топенето на ледниците и пърформанса засягат не само арктическите райони, но и цялото земно кълбо.

Лутеранската катедрала – бял мрамор

Каменната църква Темпелиаукио – под земята, акустика! Необичайно. Скална църква

Рим – Вечният град

 Via Margutta – Улицата на Фелини, на художници и артисти. Изкуство!!

Авентинската ключалка – през нея купола на базиликата Св.Петър

Колизеума, Форума – детайли

Античност, арки, павиран път!

Стефано Поповски:  Централен момент в пейзажа от Никозия е готическата катедрала "Св. София" от 13-ти век, превърната в джамия в 1570-та г. като са добавени 2 минарета.

На пейзажа от Мадрид е изобразено емблематичното кръстовище на булевардите "Алкала" и "Гран Виа" със сградата "Метрополис", любимо място за местни жители и туристи.

Лили Кючукова: Познавам Париж и имам много преживявания и емоции свързани с града. Затова нарисувах този „Спомен за Париж”

Рига я познавам единствено от снимки и статии в интернет. Но изградих своя представа и усещане за артистичната атмосфера на града. Това е моята „Импресия за Рига”