Христо Ботев е висина и знак, че изключителното съществува

Ежедневието ни поглъща, нормално е да водим своите битки, но паузите като тази на сирените днес, на 2 юни - са като нарушение на сърдечния ритъм. В тях си даваме сметка, че не всичко е битие.

Хубаво е да си спомняме, че има едни по други, по- широко, скроени хора. Това дава и надежда, че те са възможни и в бъдещето.

Ботев не е нечий, той е на всички.

Днес нямаме каузи, вери, а имаме нужда от висини. Ботев е такава висина.

В приближаването на героите също трябва да има мяра. Захари Стоянов напомня, думите на му при слизането на българския бряг и покрусата от "посрещането" на четата му тук - "...и аз съм тръгнал народ да освобождавам. По- добре да не бях се раждал!"

 Състрадавам на Ботев за тази болка и разочарование. За мен това е човешкото съпреживяване към Ботев, когато става дума за опита героите да се приближат към нас, съвременните хора, да ги почувстваме близки, а не само икони на минало величие.

Другото е недопустимо. 

Не бих си татуирала Ботев и не бих го отпечатала на бирена чаша...- казва проф. Пелева.

Чуйте разговора с нея в прикачения звуков файл.