След 40 години в Истанбул, родената в с. Устина Несрин Сипахи Къратлъ се завърна в родината си с благотворителна кауза и с въпроси за общностното живеене, етническата толерантност, настоящето и бъдещето на Балканите. Сподели ги и в eфира на Радио Пловдив.
Несрин споделя мъчителната съдба на емигрантите, завършва икономика, работи в банка, специализира балканска история. Заедно с родителите си, 17-годишна, заминава за Истанбул през 1972 г. по междуправителствена спогодба между Сюлейман Демирел и Тодор Живков. В съответствие с документа, живеещите в страната турци, които имат роднини в Турция, са можели да се изселят. Семейството решава да се възползва от факта.
По думите й, Несрин Сипахи е доловила неясноти около бъдещето на етническите турци в България, което е намерило потвърждение по-късно през 1989-та година.
Народите се уважаваме, но грешните политики правят лошите неща, заяви Несрин Сипахи. Устина и Кричим са исторически и интересни села, за тях има свидетелства и в архивите.
Днес обаче наблюдавам, че турците, които се изселиха през 1989 г., те правят грешки. Ние бяхме от неизгонените, но ако бяхме изгонени и ние, тогава се питам какво би станало с нас? Родната ни страна е България, това е родината ни и всички, български турци, които се изселиха по наше време, мислят така. Изселниците от 89-та обаче правят политическите грешки. Те могат да бъдат манипулирани лесно от турската държава. А ние обаче не се занимавахме с политика. За нас България е градина от хубави цветя.
По думите на Несрин Сипахи, проблем е, че в Турция се разпространява тезата, че живеещите в България турци нямат право да изучават майчин турски език. Това абсолютно не отговаря на истината. Майчиният турски език е свободно избираем за учениците и според Конституцията от 91- ва година, 36 чл. Официалният език в България обаче е българският, държавата си има закони, които трябва да се спазват, подчерта Несрин Сипахи. Ако Конституцията позволява да изучаваш майчин език и той не се учи, тогава се появява проблем. Това се отнася и за българските общности по света, на които се забранява изучаване на майчиния език. Това е асимилация. Когато хората слушат, че се забранява, вярват, а това не е вярно.
Между България и Турция трябва да има мостове не за политики, а за култура, както каза Ататюрк. Днес в университетите в Турция има много малко специалисти, които преподават вярно фактите от балканската история.Има много напрежение в света, Турция има врагове навън и вътре в държавата. Балканите са опасно място, защото времето е тежко и всяка държава трябва да погледне сериозно на този въпрос. Балканите са нашето сърце, каза Несрин Сипахи.
Интервюто с Несрин Сипахи може да чуете в звковия файл.
Политическата ситуация у нас анализираме в програма "Точно днес" с проф. Александър Маринов. Политологът смята, че днес политиците ни не разбират ясно своите собствени проблеми, с което усложняват живота на всички хора. "Политиката трябва да се променя, независими от желанието ни. Не бива да бъркаме разумното и смело движение напред, с някакви..
В периода на интензивните горещини е най-важно да се хидратираме добре и да се храним правилно , за да подпомогнем терморегулаторните механизми на организма и да си спестим здравословните проблеми. Това обясни в програма „Точно днес“ д-р Станимира Станчева, началник на отделението по ендокринология в УМБАЛ „Пловдив“. Тя коментира как жегата..
"В член 99 на Конституцията ни не е записана мярка, която да предвижда отлагане от страна на президента на възлагането на втория мандат с три месеца, за да може да се събере по някакъв начин от тези, на които ще се даде мандатът, някакво мнозинство, за да го подкрепи. Конституцията по този въпрос е съвсем ясна, а ПП-ДБ не са готови да управляват"...
През годините сме разказвали нееднократно за Радостин Чолаков от Барутин, който спечели награди за отличните му софтуерни проекти, в международни състезания е сред първите STEM изследователи, има отличие и от световен конкурс за млади учени. Тази година той завърши Образцова Математическата гимназия "Академик Кирил Попов" в Пловдив с..
За втора поредна година Холдинг КЦМ 2000 организира Ден на отворените врати за децата на голямата фамилия. По думите на пиара Веселина Балтова, изборът на дата не е случаен. Точно преди десет години на днешния 15 юли 2014г. в Новия оловен завод на КЦМ е получен първият разтопен метал. Това е и кулминацията на уникалния проект за Технологично..