Шест месеца след Националния референдум подкрепата за мажоритарния вот спада, а доверието в банковата система на страната расте. Крехкото доверие към институциите и политическата система подлежат на корекция в зависимост от външни и вътрешни фактори, които всеки гражданин отчита индивидуално като ниво на сигурност и перспектива за себе си. Какви знаци за обществените настроения свързани с начина на гласуване дава изследването на „Галъп интернешънъл“. По темата – политологът Христина Тодорова часове преди промените в Изборния кодекс да влязат за обсъждане в Парламента.
Изследването ни отчита месеците преди Референдума до днес. Подкрепата за мажоритарното гласуване, започнала от около 80%, в момента е намаляла чувствително, защото сега достига около 56%. Това е голяма разлика. Трябва да отчетем и степента на недоверието към този въпрос, която стартира от около 6%, а в момента делът му е около 17%. Расте и делът на хората, които твърдят, че не разбират промяната – около 26% сега.
Какво повлия сегашните резултати? След Референдума стартира широк обществен дебат за това какво представлява промяната. И ако много от хората, подкрепили Референдума, тогава го направиха, заради другите въпроси и решиха и на този въпрос да отговорят с „да“ чисто импулсивно, сега започват да разбират същността на промяната, която се иска в изборното законодателство. Със сигурност обаче тези промени и „дърпания“ между основните парламентарно представени политически сили не помагат на обществото да вземе решение дали иска тази промяна или не. Минусите сякаш излизат сега след Референдума и обществото не е сигурно, дали подобна промяна би му донесла желаните реформи за развитието на държавата.
Можем да обърнем внимание и на факта, че ако обществото има нагласа за провеждане на съдебна реформа, защото се надяваме да бъде осъществена такава, за нея не би ни помогнало изборното законодателство.
За последните 6 месеца забелязваме спад на доверието, въпреки че то запазва високи нива, би могло и да продължи тенденцията на движение надолу. Общественото мнение е силно повлияно от това, кои партии подкрепят дадена изборна, и не само, законодателна промяна. То се влияе от това, как народните представители или отделни политически личности водят дебата за промените в изборното законодателство. Но за да може обществото наистина да разбере тези промени, както и механизма, по който ще се гласува, това ще се случи на следващите избори. Обществото трябва да види как работи целият механизъм и да определи дали това му харесва, или – не.
Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..
Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател. Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен! По думите му, този..
Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..
На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..
Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..