Важни са делата след визитата у нас на Зоран Заев

Ще празнуваме заедно Илинден в Скопие на 2 август - Македония и България ще завършат договора за двустранно сътрудничество.

Двамата премиери Зоран Заев и Бойко Борисов изразиха увереност, че по този начин ще се сложи край на споровете около общата история на двете страни. Коментар на доц. Александър Йорданов, бивш посланик на страната ни в Македония.

Според него много точен е бил вчера нашият министър председател Бойко Борисов, с посланието му, че най-напред за Македония е важно членството в НАТО, и едва след това ЕС.

Александър Йорданов: Как чета визитата? Преди всичко това са думи и е много важно не само да се прелистват страниците както вчера казаха и премиера, и президента на България, много важно е да се възприема прочетеното в тези страници, т. е. важни са делата след тази визита. Сама по себе си обаче тя е безспорно знакова и показва, че новото македонско правителство има желание, надяваме се да е искрено, да развива едни по-активни и по-добросъседски отношения с България, защото очевидно в Скопие осъзнават, че София – България е важен фактор в процеса за членство на република Македония в НАТО и Европейския съюз. И тук искам да обърна внимание на нещо, което намирам за много важно от казаното от българския премиер Бойко Борисов, а именно, че той като някакъв, как да кажа, премиер-регулировчик много ясно показа какъв е реда за извървяването на този път от република Македония и  именно то е, първо, членството в НАТО и едва след това в Европейския съюз и нарече това исторически шанс.

Аз разграничавам тези две страни – чисто политическата страна, в която основното за Македония е движението към НАТО и Европейския съюз, но там веднага искам да кажа, че пътят на Македония в тази посока за съжаление не минава само през София. Ако минаваше само през София, то отдавна Македония щеше да бъде член и на НАТО, и на Европейския съюз, защото ние винаги сме отворени за подкрепа на република Македония. Пътят обаче минава през други столици и по това също е важно да говорим. Но що се отнася до цар Самуил това е част от този втори план на визитата, в който е важно македонците да дадат ясен знак и мисля, че вчера те го дадоха, че са готови да преосмислят някои натрупани в тяхната историография, в обществен живот неверни представи за собствената им история. И цар Самуил е идеален пример затова, защото в Македония той се представя за македонски цар, какъвто не е, тъй като не съществува македонска държава в периода, в който Самуил е цар, и просто трябва да приемат реалността, че става дума за един български владетел, цар, за българска средновековна държава, в която те са живели и през целия 19 век, дори и по-късно, населението на тази земя, както би казал Владимир Путин, защото той е специалист кое е земя, кое е държава и прочие, населението на тази македонска земя винаги се е самоопределяло като българско население или българи от Македония като под Македония се е разбирало географска област като Добруджа, като Мизия, като Тракия и т. н. Когато днешните македонци, които 70 г. вече  след  Втората световна война не учат всичко това, не познават, не им се казва всичко това нито в училище, нито в университета, когато днешните македонци осъзнаят тази истина, че техните предци са били българи, са се самоопределяли като българи, те по-лесно могат да погледнат и на своето настояще, и на своето бъдеще в една обединена Европа. Няма да има нещо, което да ги дразни. От друга страна пък,  ние, българите, ще уважаваме тяхното право днес да се наричат македонци, да имат различна от българската история след Втората световна война, това е един период от вече 70 г., в който те се изграждат като отделна държава със своите политици, своята история и ние тази различна история трябва да я уважаваме и по този начин те ще приемат общата ни история през 19-ти, до средата може би на 20-ти век, а ние ще приемем тяхната различна история след Втората световна война и заедно вече ще бъдем в Европейския съюз и заедно ще честваме историческите личности, които ни свързват нас с тях. Примерно ще честваме заедно Самуил, ще честваме заедно Илинденско-Преображенското въстание, ще честваме заедно Гоце Делчев, ще честваме заедно  братя Миладинови, Григор Пърличев, Кирил Пейчинович и пр., но няма да честваме заедно Йосип Броз Тито. Ако македонците искат да си честват Йосип Броз Тито ние просто стоим отстрани и нищо повече, ние оставяме той да е техен.

Вече споменах, че ако пътят на Македония минава само през София проблем няма да има. Истината е, че пред Македония има три препъни камъка, така да ги нарека, за членството в НАТО и Европейския съюз. Първият препъни камък е спорът за името с Гърция. Когато беше в Брюксел Зоран Заев и то преди десетина дни, там много ясно му беше казано, че Македония е добре дошла в НАТО, но трябва най-напред да имаме общо македоно-гръцко решение за името в рамките на обединените нации, т. е., първо, каза Столтенберг – генералният секретар на НАТО, приемливо име, а след това покана за членство. Това е първият проблем – спорът за името.  Вторият е това, което вие казахте, е руската политика. Не е тайна, напротив, това официално се афишира, буквално в целия свят може да се каже, че Русия е противник на разширяването на НАТО в нашия регион, на Балканите. Нещо повече, стана известна информацията за руска намеса  във вътрешните работи на република Македония и дори стана известно, че тази нам еса във вътрешните работи на Македония се осъществява от руски офицери от разузнаването, които се намират в България. 

И това е огромен скандал в Македония. За съжаление, у нас за него се мълчи, като че ли така да се отмине с махване на ръка, но не е така, защото по руската политика, за съжаление и това, че Русия не иска разширяване на НАТО винаги ще поражда политика на дестабилизация в района на Македония и впрочем, това е един от аргументите на Българския атлантически съвет, който  се създаде преди известно време, който именно възрази включително и по този повод – българо-македонските отношения и намесата на Русия в тях, да бъде канен Владимир Путин в България следващата година, когато именно България председателства Европейския съюз. 

Ще се получи един парадокс – от една страна, ние председателстваме ЕС, който казва трябва да приемем по-бързо Македония в Европа, тя трябва да направи реформи, трябва България да помага, България първа говори, че това е приоритет за нашата външна политика и същевременно каним противника на членството на Македония в ЕС и това е руският президент. Т. е., нашите държавници, нека да ми бъде позволено да им дам такъв съвет, трябва по-внимателно да подреждат дневния ред на самата България, да не впрягат, как да кажа, каруцата пред коня. И затова именно казах, че много точен беше вчера Бойко Борисов, когато просто определи този дневен ред, казвайки, че най-напред за Македония е НАТО и след това ЕС. Когато се каже това нещо автоматично следва и координиране на българската политика в тази посока, т. е. България трябва да направи усилие да помогне на Македония да стане член на НАТО най-напред. И третият препъни камък, това са реформите, защото Македония се нуждае от много сериозни реформи абсолютно във всички сфери на своя живот и тези реформи не се правят за удоволствие на Европейската комисия в Брюксел, а те се правят за доброто на самите граждани на страната. Това беше и посланието, което отправи вчера българският премиер Бойко Борисов.

Аз съм от по-възрастното поколение, което преди да  отвори новата страница, трябва да е прочело правилно старата и да я е разбрало, т. е. да е схванало написаното в книгата досега. За съжаление, мнението ми е, че досега  по-скоро на преден план излизат думите отваряме – затваряме страница, очаквам делата. Делата ще покажат дали сме възприемали правилно и продължаваме да възприемаме правилно прочетеното в българо-македонската книга на приятелството и добросъседството.