Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Не можеш да бъдеш началник на културни процеси

| обновено на 23.06.17 в 15:02

Ще  бъде ли Пловдив достойна столица на европейската култура  през 2019 г. и докога  подготовката за мащабния и уникален за страната проект ще се оказва засегната  от турболенции  и дефицити – на средства, на разбиране, на информация, на опит?  Събеседник – директорът на  Държавен куклен театър – Пловдив Виктор Бойчев. 

Виктор Бойчев: Комуникацията между общинския съвет, администрацията, културната общност в Пловдив е сложен и много голям въпрос. Всъщност аз мисля, че комуникацията по принцип в цялата ни държава върви по сложни и никак не прави канали, ние няма как да направим изключение.  Както и фондацията, както и Общинския съвет, както и управата в лицето на управителния съвет на фондацията, тук всеки не да се е затворил в своята кула от слонова кост, но всеки по някакъв начин смята, че е началник – нещо, от което трябва да се отървем и трябва да се разберем, че сме общност от хора, а не началници. Винаги съм казвал, че управлението на културни процеси не означава да ги командваш, а означава да предоставяш възможности да се случват нещата. И всъщност общинският съвет в тази му функция трябва да може да  предоставя възможности по предложение на управителния съвет на фондацията. Фондацията е учредена от Общината, тя е неин учредител, волята на Общината е да се случи това извънмерно събитие „Пловдив – европейска столица”. То не е обикновено събитие и подхождайки към това събитие с мерките за обикновено събитие във всеки един от нас заедността в това събитие няма как да се случи, а всъщност мотото и слоганът на „Пловдив 2019” е „Заедно” и това означава, че и екипът, и управителният съвет, и общинският съвет трябва да бъдат заедно, а не всеки поотделно да мисли „Аз искам един какво си – то трябва да стане, аз искам един какво си – то трябва да стане, аз искам еди какво си – то трябва да стане.” Виждам локалността, която ни е обзела – същото е и в Парламента, същото е и във взаимоотношенията между културните институти, които познавам, ние сме се затворили в собствената си къщичка, както цитирам министър-председателя, и в тази къщичка по някакъв начин искаме да сме добре – няма как стане „Пловдив 2019” като сме се вторачили в пъпа си. Трябва да се вторачим във взаимоотношенията си и когато си подадем ръка ще се случи заедността.

Не случайно започнах с това, че не можеш да бъдеш началник на културни процеси. Ти си акушер на нещо, което някой друг ще износи и трябва да направиш израждането възможно най-леко. Това е. И тази теза винаги съм поддържал и тя трябва да влезе в главата на всички – от кмета, управителния съвет на фондацията, до всеки общински съветник, който изявява волята на пловдивчани чрез техния вот, когато те са ги избрали да влязат в общинския съвет. И смятам, че не трябва да са в позиция – ние тук искаме сега вие да ни докладвате, а малко покрай всичките много неща, които имат да свършат да се позаинтересуват, защото фондацията има комуникация навсякъде – и на страницата на самата фондация, има във фейсбук, има във всички вестници, във всички медии, които са достъпно електронно или на хартия – радиото, телевизията и т. н. изяви и не можем да кажем, че тя не комуникира с никого. Да не говорим, че всеки, който е влязъл  във фондацията за най-малкото нещо, аз съм ходил най-малкото два пъти там да попитам, е бил приет и е бил изслушан.

Смятам, че най-малко в изкуството има място политика. До голяма степен, тъй като парите за изкуство са малко и имаме уникалната възможност в Пловдив да влязат малко повече пари за инфраструктура културна, за културни събития на фона на всичко останало в държавата, разбира се, че тук започват не политически, най-вероятно политически могат да бъдат наложени по-лесно, но лобистки интереси. И тези лобистки интереси, разбира се, както в цялата държава ние не правим изключение, ще бъдат направени и част от това според мене, също и  обвиняването в нещо, от това, което съм видял във всеки случай в медиите да се тиражира, Манол Пейков е обвинен по някакви такива химерични обяснения и затова казвам, че тук за мен лобизмът или по-някакъв начин личното нехаресване в случая е имало място, т. е. това е факт и вероятно това, пак казвам, тъй като фондацията е учредена от общината и учредителят в случая и изпълнител на волята на общинския съвет е кметът и той предлага новите лица, вероятно той има намерение Манол да не е във фондацията. Познавам Манол, смятам, че Манол е един изключително отрезвяващ човек с ясна, ярка и точна мисъл, той няма как, тъй като е син на Божана Апостолова, да няма своята лична прямота, и ако това е проблемът, смея да кажа, че това не е проблем, т. е. прямотата е необходима особено на такова място. Аз не мога да казвам на кмета кого да назначава във фондацията, вероятно тези, които е предложил имат своите качества също, но аз смятам, че тази публична обида по непотвърдени данни според мен не бива да се нанася, това е грешка и тази грешка би трябвало да се поправи. Ако не се поправи, пак казвам, лобитата по някакъв начин имат своите намерения. А ако говорим за политика най-малкото политиката смятам, че е обект и въпрос на фондацията, т. е. тя има за свърши работа, и то много работа.

Аз смятам, че би трябвало целият пловдивски културен елит по някакъв начин да вземе отношение в случая. И тук е важен принципът, и пак казвам, той не е свързан с нищо друго, освен с работата и с взаимоотношенията в работата. Административно съм се спречквал много пъти с хора и творци в моята работа. А когато позицията е конструктивно важна никога не съм превръщал тази хора, когато са казвали истината в очите, във врагове и съм намирал начин да преоценя своята позиция. Пак казвам, тъй като това е изключително сложен процес с изключително много и много важни действия, които трябва да бъдат извършени, то не търсете за фондацията кривините, а се старайте да помогнете да станат по-прави. Фондацията намира начин да представи всички свои дейности – на страницата й виждам мониторинга й - българския, мониторинга й на Брюксел, там всяко събитие е подадено, има преди и след събитието информация във фейсбук, в туитър – навсякъде, т. е. за мен фондацията върши своята работа повече отколкото трябва с този състав, който виждам, че има – т. е. тя върши огромна работа с малко хора. Бих направил една препоръка – да се добавят хора, които да съсредоточат дейностите на основните мениджъри и лица, които вършат всичко това, защото времето не им стига. Аз виждам как те работят и повече от 12 часа понякога и в събота, и в неделя. Те са на толкова ненормирано работно време, че ако вкараме някои от тези, които са недоволни, на това време веднага ще избягат. 

Чуйте звуковия файл: 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Разочарованият избирател е манна небесна за диктаторите

Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..

публикувано на 15.11.24 в 16:22

Кове се валякът, който ще помете статуквото

Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка  „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател.  Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен!   По думите му,  този..

публикувано на 15.11.24 в 15:51

Има шанс за редовен кабинет, но без Борисов като премиер

Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..

публикувано на 15.11.24 в 10:59

Диабетът не е пречка, а начин на живот

На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..

публикувано на 14.11.24 в 17:30

Лидери няма, а политиците ни са лоши актьори в лоша пиеса

Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..

публикувано на 14.11.24 в 16:35