Великите европейци - Аристотел, втора част

За да не сте в напрежение, ето фундаменталната разлика между техните виждания за света, която е в сферата на метафизиката. Аристотел и Платон са съгласни, че Космосът е проектиран рационално и философията може да разбере абсолютни истини, като изучава универсални форми. Обаче според Платон универсалното съществува само по себе си, извън конкретното, нещата от материалния свят са само сенки на истинската реалност от сферата на идеите и формите. Аристотел обаче казва – не, универсалното е в самите конкретни неща, то може да се изучи, като се изучат те. С други думи, Платон твърди, че някъде има идеята за стол – и всеки стол по един или друг начин се придържа в своето съществуване към тази обща идея, иначе не би бил стол. Докато Аристотел твърди, че общата идея за стол съществува във всеки един конкретен стол поотделно. Детински ли ви звучи този спор? Помислете пак. Защото той е в основата на всички спорове, които човечеството води и до днес в опит да разбере за какво, по дяволите, изобщо става дума в тази наша Вселена.

Pink Floyd, Wish you were here, 2 - 1.08

Когато през 348 година пр. н. е. Платон умира, Академията поема племенникът му Спюсипъс и Аристотел се маха. Сочат се три възможни причини – отношенията между двамата не са добри и Аристотел е прогонен; Аристотел се надява да наследи Платон, но е разочарован, че не става; или просто иска вече да създаде собствена школа, която да не е под шапката на Платон. 

Така или иначе, Аристотел заминава при владетеля Хермиас от Атарнеус, с когото са приятели от Академията. Той му дава земя в Асос, недалече от древната Троя, за да отвори школа и също - своята осиновена племенница Пития за жена. Любовта на Аристотел явно е наистина дълбока, защото дъщерята, която им се ражда, е наречена също Пития. Но идилията продължава само няколко години - Хермиас е заловен и убит от персите. Този човек май е наистина закоравял философ, защото последните му думи, твърди се, гласят: „Кажете на приятелите ми, че не съм направил нищо срамно или недостойно за философията”. В Асос за Аристотел е вече опасно и той се мести отсреща, на остров Лесбос, при приятеля си Теофраст, с когото три години изследват богатата флора и фауна на острова. Техните книги по биология поставят здрави основи на този вълшебен клон от науката. 

Аристотел навлиза доста в материята, въпреки някои екзотични „открития”, които прави. Например, без да е виждал слон, само по разкази, той авторитетно обяснява, че краката на слоновете не могат да се огъват, затова те спят прави. Или твърди, не знам дали пак само по разкази или от собствен опит, че оргазмът при русите жени е много по-силен, отколкото при всички останали. Но пък прави и първата зоологическа класификация, като разделя около 500 вида животни на такива с кръв и такива без кръв. И изобщо, макар тази част от научните трудове на Аристотел да е позната само на по-специализирана публика, тя създава истинския му ореол на човек, който знае всичко за света.

Pink Floyd, Wish you were here, 3 – 1.05

Аристотел е наистина първият енциклопедист, трудно се намира клон на знанието, в който да няма пръст. Вече споменах логиката, работата му в сферата на метафизиката и зоологията. Занимава се също с онова, което бихме нарекли химия и алхимия. Но и с геология. Чарлс Лейл пише в „Принципи на геологията”: „Аристотел се позовава на примери за промени, които стават непрекъснато и настоятелно набляга на великите резултати, които те трябва да са произвели в течение на епохите. Той илюстрира това със случаите на пресъхналите езера или с пустините, които впоследствие са наводнени от реки и са оплодени”. 

Точно Аристотел е човекът, който към четирите елемента на Емпедокъл - земя, вода, въздух и огън, добавя пети – етер, божествената субстанция, в която се движат небесните сфери и тела. Той изследва оптиката, светлината, причинно-следствените връзки, въпросите на движението. Няма да се изненадате, че се занимава с медицина, но по-интересно е, че навлиза дълбоко в психологията. Книгата „За душата” различава три вида души. Тази на растенията е „вегетативна”, може да расте и се храни сама. „Чувствителна” е душата на животните, тя може да изпитва чувства и да се движи в ограничен район. Уникалната черта на човешката душа, наречена „рационална”, е, че тя може да приема и сравнява различни форми. 

Относно паметта - Аристотел смята, че споменът е нещо като снимка, физически се отпечатва в мозъка и постепенно се отмива от специална течност. Глупавите хора имат по-добра памет, тъй като течността им не отмива спомените достатъчно бързо, а това пречи на мисленето. Аристотел проявява жив интерес към съня, изследва процеса на спането и развива цяла теория за сънищата. Той не остава длъжен и на онази част от знанието, която сам нарича „практическа философия”, като пише книги по етика, политика, риторика и поезия. Толкова е широк и дълбок, та неслучайно вдъхновените от него средновековни ислямски учени го наричат Учителят, а вдъхновените от него средновековни християнски учени – Философът, задължително с главна буква.  

Pink Floyd, Wish you were here, 5 – 1.23

През 343 г. пр. н. е. цар Филип II Македонски кани Аристотел, свой връстник, вероятно и приятел от детинство, но при всички случаи човек вече с име на мъдрец в гръцкия свят, за учител на 13-годишния си син Александър. Да същият Александър, който става Велики, като завладява почти целия тогавашен свят. Аристотел живее в македонската столица Пела осем години. Освен Александър, обучава още двама царе – Касандър, който по-късно управлява Македония и Птоломей, генерал на Александър, назначен за владетел на Египет като Птоломей I Сотер. 

Той е родоначалник на просветената династия, която превръща Александрия в културна столица на света и свършва с Клеопатра, любовница на двамата най-велики римски императори – Цезар и Август. Така или иначе, смята се, че влиянието на Аристотел над мисълта и духа на Александър не е особено голямо. Класически пример за това е, че Александър пет пари не дава за съвета на Аристотел да управлява с мъдрост гърците и да мачка без пощада варварите, и прави точно обратното - опитва да се сближи с варварите и пренебрегва гърците. Отношенията между двамата наистина се усложняват по-късно, когато Александър се обявява за бог и настоява да го почитат като такъв. 

Все пак, през целия си знаменит поход на Изток, владетелят се грижи за науката, като води с армията специални хора да събират минерали, растения, животни и да ги пращат на Аристотел, заедно с писмени доклади. По това време той е вече в Атина, където се премества още през 335-та, скоро, след като Александър става цар и превзема града. Тук Аристотел реализира мечтата на живота си – създава своя Лицей, който просъществува няколко века. Името идва от наетият за школа в покрайнините на Атина бивш храм на Аполон Ликеос, Аполон в образа на вълк. Школата се нарича също „перипатетическа”, а учениците на Аристотел – „перипатетици”, тъй като лекциите често се водят по време на разходка в градината. В Лицея философът прекарва 12 от най-плодотворните се години. Междувременно жена му умира, той се жени за една своя робиня, която освобождава и от която има син Никомах, на когото кръщава своята прочута „Никомахова етика”. 

В този период книгите, учениците и славата на Аристотел се множат, но това не го спасява от завистниците. Един от тях през 322 г. пр. н. е., след ранната смърт на Александър, когато в Атина се надига анти-македонска вълна, го обвинява официално в безбожие. Заплахата е смъртно наказание, още повече, че, въпреки влиятелните приятели и голямото име, Аристотел никога не успява да стане гражданин на Атина, а си остава метек - чужденец, макар и грък. „Искам да спестя на атиняните неудобството два пъти да съгрешат фатално срещу философията” – казва по този повод Аристотел, визирайки екзекуцията на Сократ. За да не последва неговата съдба, той бяга в майчиното имение на остров Евбея. Погребан е до първата си жена, Пития, след като умира едва на 62. А може би на 620? Или дори на 6 200? Защото негова е забележителната идея, че „най-много живее онзи, който мисли най-много, чувства най-благородно и прави най-доброто”. 

Е, Аристотел опита и май успя да живее твърде дълго. Да му мислим ние колко ще живеем, ако ще ни мерят според количеството мислене.  

Pink Floyd, Wish you were here, 5 -3.16