Днес отбелязваме християнският празник Голяма света Неделя.
Гръцката светица Кириакия (в превод на български Неделя) е родена в Мала Азия през III в. От малка се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие за „небесния жених”. Много знатни младежи искали да я вземат за съпруга, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа.
Заради вярата си девойката била хвърлена в тъмница, измъчвана и горена с огън. Но ставало чудо и раните й зараствали. На 7 юли 289 г. войниците на император Диоклетиан я посекли с меч. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство Търново, а св. Евтимий, патриарх Търновски, написал „Похвала на светата великомъченица Неделя”.
Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя.
В тези райони и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината” или, че е „майка на неделния ден от седмицата”. На празника не трябва да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили. За Голяма Неделя стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата.
Нещастни и болни хора наричат за светицата курбан, с надеждата, че ще бъдат изцелени и избавени от страданията. В южните планински селища в деня на празника на св. Неделя се правят курбани край оброци, църкви, параклиси, посветени на светицата. Устройват се общоселски събори, нареждат се богати празнични трапези, около тях се извиват кръшни хора, на които се залавят ергени и моми. На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата. Има обичай болни хора да преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя” и да им върне здравето.
По случай празника Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит отслужи архиерейска света Литургия в Араповски манастир "Св. Неделя" край село Златовръх.
За храмовия празник на Араповския манастир "Света великомъченица Неделя" разказва игуменът на светата обител отец Добромир Костов.
С голяма ретроспективна изложба в Градската художествена галерия Пловдив отбелязва 80 години от рождението на художника Таню Митев – 1944-2020 г. Експозицията е озаглавена "Пътят на искреността" и се осъществява по инициатива на близките на твореца, който има собствен почерк и място в артистичната история на Пловдив и България...
Повече от 50 изследователи от САЩ, Франция, Китай, Казахстан и България ще вземат участие в XII издание на международната научно-практическа конференция „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“, организирана по традиция от катедра „Теория на изкуствата“ в АМТИИ. Събитието е най-значимият научен форум в Източна Европа, посветен на..
Литературна среща с поетесата, журналист и преводач Валентина Радинска ще се състои тази вечер от 18 ч. залата на Дружеството на пловдивските писатели. Срещата ще води поетесата Стефка Тотева. Радинска е автор на 9 стихосбирки и води курсове по творческо писане в различни учебни заведения. Като общественик Радинска създава през 2002 г...
Премиера на стихосбирката „И сея тишина“ на поетесата Яна Кременска ще се състои днес в Пловдив. Книгата ще представи Рамела Бохосян. Срещата с авторката е от 18:00 в Литературен салон на читалище "Алеко Константинов" - Пловдив. Яна Кременска е родена на 09.10.1967 г. във Враца, където живее и работи. По професия е журналист. Нейни..
Артистичното семейство Аглика, Евгений и Преслав Петрови се представят в съвместна изложба в галерия „Сигна“ на ул. „Христо Г.Данов“. И тримата са възпитаници на Художествената гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а Преслав все още учи в училището. Евгений и Аглика са завършили висшето си образование във Великотърновския университет..