Днес отбелязваме християнският празник Голяма света Неделя.
Гръцката светица Кириакия (в превод на български Неделя) е родена в Мала Азия през III в. От малка се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие за „небесния жених”. Много знатни младежи искали да я вземат за съпруга, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа.
Заради вярата си девойката била хвърлена в тъмница, измъчвана и горена с огън. Но ставало чудо и раните й зараствали. На 7 юли 289 г. войниците на император Диоклетиан я посекли с меч. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство Търново, а св. Евтимий, патриарх Търновски, написал „Похвала на светата великомъченица Неделя”.
Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя.
В тези райони и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината” или, че е „майка на неделния ден от седмицата”. На празника не трябва да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили. За Голяма Неделя стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата.
Нещастни и болни хора наричат за светицата курбан, с надеждата, че ще бъдат изцелени и избавени от страданията. В южните планински селища в деня на празника на св. Неделя се правят курбани край оброци, църкви, параклиси, посветени на светицата. Устройват се общоселски събори, нареждат се богати празнични трапези, около тях се извиват кръшни хора, на които се залавят ергени и моми. На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата. Има обичай болни хора да преспиват нощем по поляните, за да ги „потъпче баба Неделя” и да им върне здравето.
По случай празника Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит отслужи архиерейска света Литургия в Араповски манастир "Св. Неделя" край село Златовръх.
За храмовия празник на Араповския манастир "Света великомъченица Неделя" разказва игуменът на светата обител отец Добромир Костов.
"Християнското изкуство е наситено със символика. Символичните изображения преобладават, предвид няколко фактора. Още първите християни, по време на гонението срещу тях в римската империя, са практикували своята вяра чрез обреди, които не са били установени както в днешно време, но са били изпълнени със символика. Що се отнася до изображенията, в..
РАДИО ПЛОВДИВ, СЪБОТА 4 МАЙ-МАЛКО СЛЕД 9 Ч "СРЕЩИ" Толстой го е казал: "Не в силата е Бог, а в истината." В утрото преди ВЪЗКРЕСЕНИЕ с отец Радослав Паскалев припомняме някои истини, които УВИ- днес занемаряваме. За оправдание казваме-той, ЖИВОТЪТ се оказва една трудна хореография...
На Разпети петък в "Срещите" ще говорим за смисъла и сомволиката на най-тъжния за християните ден. Наш събеседник е п роф. Владимир Градев. И като големия Георги Марков, и ние питаме: "Защо дяволът никога не е бил разпъван на кръста?". Отговорът на писателя е, "защото дяволът живее в нас и с нас", нали е така? Слушайте,..
Възпоменателна литературна вечер, посветена на поета Вазкен Налбантян, ще се проведе тази вечер от 18 ч. в Балабановата къща. Близки, приятели и почитатели на поета ще разкажат свои спомени и ще го споменат с негови стихове. Проявата е организирана от Дружеството на пловдивските писатели. Вазкен Налбантян ни напусна внезапно..
Тази вечер от 19.30 часа , в уютното пространство на „Георги Бенковски“ 50, в Капана, младият асеновградски творец и актьор, от театър „Арте” при НЧ „Родолюбие”, представя сборника „Април“. Поезията и театърът съжителстват безпроблемно в сърцето и душата на Димитър Стоянов, за когото лириката и стихотворната форма са най-добрият начин..
Променлива облачност; възможно е да превали
Разкъсана облачност
Предимно облачно