Архивите говорят как "отговорно" е търсен гроба на Левски

За първи път на 18 юли по повод 180-ата годишнина от рождението на един от най-великите синове на България Националният военно -исторически музей ще публикува на официалната си интернет страница архива за издирване гроба на Левски. 

В него са събрани спомени и сведения за вероятното място на гроба на Левски, проучвания на различните хипотези за мястото на обесването му и гроба, както и анализ на автентичността на данните. В електронен вид архивът ще бъде достъпен за всички, които проявяват интерес по темата.

Ето какво разказа за съдържанието на архива и какъв коментар направи на директорът на музея доц. д-р Соня Петкова.

По повод 100-годишнината от рождението на Левски през 1937 г. тогавашният Главен военен музей, чието име днес е Национален военно-исторически музей, започва една инициатива на много сериозно проучване и издирване на всичко онова, което може да доведе до създаване на една по-пълна и по-достоверна картина къде е обесен и погребан Васил Левски, особено във втората част. 

Музеят се обръща към широк кръг държавни и обществени институции, към много частни лица, до името на  които той стига в своите проучвания. Събрана е една голяма архива, част от която ние притежаваме и днес. И поради факта, че във времето различни хора четоха някакви части от тази архива и изваждаха частички от нея, градейки тези, ние решихме, че сегашната 180-годишнина на Васил Левски е достатъчен повод да я направим публично достъпна та да може всеки, когато я прочете да си създаде представа от нея и по този начин да пресечем някои спекулации, пък и да дадем възможност хората сами да се докоснат. 

Тя е във вида, в който е при нас архивната единица – не е обработвана, не е подреждана по хронология, обхваща три години – от 1937 до 1939 г. В нея има както свидетелски показания, така и много официални писма на институции, които дават мнение, че сто процента говорещо, че не могат да дадат точна информация. Това е относно архива. Той ще бъде пуснат на сайта на музея, ще бъде достъпен в музея и ще може да бъде прочетен на интерактивно приложение, както и части в утрешния ден от оригиналния архив ще бъдат достъпни, ще бъдат показани.  

Аз смятам, че хората, които си направят труда и прочетат този архив, ще останат село емоционално притеснени от нашата отговорност към Левски и в този смисъл от нашата отговорност към всички онези, които са  проучване по издирване гроба на Левски през 30-те години е част от мащабно проучване, което тогавашният главен военен музей прави за издирване на  останките, включително и материални на всички дейци  на националноосвободителното движение. 

Наистина архивът много силно говори за това  колко сме отговорни пред историята. За тези, които се чудят какво искам да кажа, защото както казва синът на председателя на първия  комитет „Васил Левски” Никола Тодоринов  „Язък за толкова свят, що изгасна в занданите и по бесилата, на колко от тях знаем гроба и на него има кръст.”

Не мога да кажа дали въобще в България онова, което съществува може да бъде определено като научно осмисляне на диренето на гроба на Левски. В научни публикации се коментира датата на неговото обесване още в онези години, в които се провежда това проучване две са основните спорещи дати на двама представители на историческата наука – на Димитър Страшимиров, който  застъпва датата 6 февруари и на Георги Димитров, който пък застъпва датата 9 февруари. 

От документите никой няма да си създаде представа къде точно е мястото. Няма такава представа. 

Много са мненията. Те могат да бъдат обединени в може би три основни места, които се локализират като евентуални места на гроба. 

Също така има различни мнения по въпроса къде е било бесилото като почти преобладаващата част от мненията са, че то не е на мястото, където е днешният паметник, а се намира малко в по посока към Софийския университет около улица „Оборище” срещу Галерията за чуждестранно изкуство. Това, което касае мненията за гроба – различни са наистина, започват от местността „Тюлюците”, която е била от паметника Левски надолу в посока към днешната Сточна гара и леко посока Исул, минават през мненията, че е било някъде около оградата на бъдещите след това Гвардейски казарми, които са се намирали къде е днешната паркова част на Народната библиотека. И третото мнение е за едно гробище, сравнително ново, което се създава в края на турското робство и което се локализира някъде около днешното Министерство на земеделието, леко в посока надолу към ул. „Позитано” като за там съществуват най-много версии и доста по развити. Дали обаче и кое от тези места е основното и вярното, вече в тези години, в които се прави проучването, е много трудно да се каже, защото тези проучвания, които се правят наистина обхващат изключително широк кръг – това, което ние притежаваме и ще бъде показано са 296 листа от тази архивна единица. 

Този момент, в който това проучване започва е вече много късен. Онези, които наистина са били свидетели на  гибелта на Левски и които са били част от кръга хора, с които той се е срещал  в София вече са покойници. Така че всичко онова, което е записано е препредадено от техни наследници или близки и от тази гледна точка е много трудно да се твърди, че то е на сто процента достоверно.

Още повече, че някои от данните са записани  за местността „Тюлюците”, която много често се коментира в публичното пространство, са на базата на мнения на хора, които са много възрастни към времето на събиране на  тази информация, също така неграмотни, т. е. някой записал техните думи на основата на своето морално чувство за отговорност, така че не можем да твърдим за 100 процента вярна и достоверна информация. 

Така че много са причините  онова, до което стига комисията, която е назначена в отделението е изводът, че не може да бъде определено мястото, където е гробът на Васил Левски. 

Те препоръчват неколкократно общината да направи изследване и да демонтира част и от каменните блокове на паметника, за да види дали от източната му страна не са вкопани костите на Левски. И по този въпрос има твърде много и различни мнения, до които който прочете архива ще се докосне. 

Крайна версия няма, въпросът е много обсъждан и във вестниците от онези години, в които както и днес се появяват доста спекулации, интерпретирайки конкретни мнения на хора, така че въпросът остава наистина отворен=

И ми се ще да завърша с едно почти звучащо като анекдот, нещо което съм прочела преди години и все още е живо в паметта ми – част от тези документи, когато пред чужденец се разказват за Левски и за това, че не знаем  гроба му е накрая разказът на българина завършва с думите „Бог да го прости него и другарите му!” и тогава чужденецът казва „Бог да ви прости и вас...”.