Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Всеки ден всички по малко да се сещаме за Левски

| обновено на 18.07.17 в 11:26

За разговора, който води Синът на България Васил Левски със своя НАРОД и тежката сила на  безмълвното питане в упор към нас  - за времето, паметта,  духа и достойнството, предателствата, нашите слабости, отрицанието, омразата.

За Свободата като състояние на духа  и силата да си сам  срещу всички в жестоко историческо време, за да пребъдеш  в  частица  любов от всички сърца на България – 180-та годишнина от рождението на Васил Левски  - тема на разговора с Дора Чаушева -  директор на Националния музей „Васил Левски“. 

Р.П: Какъв разговор води синът на България със своя народ, г-жо Чаушева?

Дора Чаушева: Името на Левски, безспорен факт е, че обединява българите, независимо, дали са в България или някъде по света. Върху името му никаква сянка не хвърля нито поет, нито писател, нито учен, разбира се, с малки изключения. Това е името, което всеки произнася от малък и възприема още с първите книжки и читанки. Надявам се образът, който е приет като име, да не остава само това у българина, а през годините той да върви напред в познанието си към него. Първо да го познае като личност и като човешки качества и добородетели, както и като идеи, които той сам е изповядвал и е внушавал на  съидейниците си. Да върви към реализирането на най-важното, което Васил Левски ни е завещал като негов блян за свободна държава на свободни хора, които да живеят според едни равноправни закони.

Р.П. Повече от всякога днес имаме нужда от идеята Левски, но дали основата, върху която е изградено усещането за Апостола,  днес е много по-различна  от тази, която е градила  някога достойните си имена  България?

Дора Чаушева: Ние трябва да се опитаме да направим баланс. Обикновено определенията за Левски са, че е идолът, най-великият българин, най-големият  национален герой, използваме какви ли не по-подходящи и неподходящи определения, но в същото време той не трябва да бъде безкрайно отдалечен като нещо непостижимо, до което ние не можем да се докоснем. Трябва да покажем човека Левски с неговите  всички човешки и земни качества – и добродетели, и  страхове,които е имал и ако успеем да го възприемем  в синтез между митологизираната личност и тази, която реално е съществувала  и е имала и болки, и щастливи  и възвишени мигове, в които се е стремил да увлече своите съмишленици, и тревогите му, тогава бихме били по-успешни днес да си носим романтичния национален герой, но и в същото време да се стремим към достигането на тези идеали, които си признаваме, че не са факт и в миналите години на България след Освобождението  макар и в свободна страна след 1878 г., и в наше време – 140 години по-късно.

Р.П: Как обаче могат да се формират в процеса на обучение такива ценности като уважение към различието, доверие и патриотизъм, след като виждаме как политиците спекулират на различни нива  с модерните думи като национално достойнство, например?

Дора Чаушева: Това е нещо, което не става за година и две, а за цял един живот. Семейството е изключително важно за това, какво то ще предаде на децата си за всички тези добродетели. За голямо съжаление и ние, които хвърляме упреците единствено върху политиците, не се вглеждаме обратно навътре в себе си, за да видим какво даваме ние на децата си като обикновени хора. За съжаление в училище с всичките тези промени на програмите и учебните планове изграждането на образа на Васил Левски олеква и стигаме и до политическите проблеми, които за съжаление си признаваме, че са факт – политиците се сещат за Левски по време на празници, а в останалите дни в ежедневните си задължения не се сещат. Затова най-ценните и чисто човешки добродетели на Левски като скромност, честност, взаимно разбиране и уважаване на критиката на другия ни липсват много на всички нива. Трябва да започнем от това – всеки на своето място всеки ден по мъничко посвоему да се сеща за Левски и това ще ни помогне да излезем поне малко от положението, в което се намираме днес.

Р.П. Вие посочихте точно какво не отчитат  и ни дължат през 21 век учебниците по история за Левски, за да го осъзнаем като пълноценна личност, човек сред многото други в общество не много различно от нашето.  Не е ли абсурдно обаче, че 180 години след рождението му информацията за гроба на Левски все още остава обвита в тайна. Дали пък това не поддържа мита за него?

Дора Чаушева: За мене обстоятелствата така са се стекли, че колкото и да виним историците, археолозите, съвременниците на Васил Левски, е станало така, че гробът му е останал неизвестен, въпреки че търсенето му продължава по свидетелски показания, а понякога – и без факти.  Може би обаче има нещо символично в това, което сам Васил Левски е направил с този жест към майка си, когато той й дава своята коса, тази,  която сам е отрязъл и сам е завил в бялата домашна кърпа, и която е поръчал, когато чуе за неговата гибел, да я опее и погребе по християнски обичай. Дали това не е знак от самия Левски доколко той днес иска да търсим неговия гроб, да търсим неговите предатели, доколко той иска да се вглъбяваме във въпроси, които едва ли са най-важните,  вместо да се замислим върху това, което сам е оставил на  страницата от бележника си с „Народе????“. Дали не иска да се замислим над думите му на следствения процес, че българите много обичат свободата, но искат да им бъде поднесена по домовете на тепсия. Дали не трябва да се замислим над тези негови думи, че за да бъдем равни на другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили? Това е една мисъл, изпълнена за съжаление с много много дълбок смисъл, но ние понякога само я въртим в пространството, експлоатираме я,  без да я преосмислим, за да постигнем това, което Левски е мечтаел за своя народ и за своето Отечество!

Чуйте звуковия файл:


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Разочарованият избирател е манна небесна за диктаторите

Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..

публикувано на 15.11.24 в 16:22

Кове се валякът, който ще помете статуквото

Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка  „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател.  Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен!   По думите му,  този..

публикувано на 15.11.24 в 15:51

Има шанс за редовен кабинет, но без Борисов като премиер

Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..

публикувано на 15.11.24 в 10:59

Диабетът не е пречка, а начин на живот

На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..

публикувано на 14.11.24 в 17:30

Лидери няма, а политиците ни са лоши актьори в лоша пиеса

Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..

публикувано на 14.11.24 в 16:35