България и Македония като приятели по трудния път на компромисите, европейските ценности, усилията на разума и споделени надежди за по-здравословна заедност и за двете държави. Какво ще последва след подписите на лидерите, които стоплиха трайно охладените исторически връзки и дадоха знак за реални цивилизовани разговори за добросъседско разбиране и битуване освен на Балканите, с перспектива – Европа и НАТО? Отстъпките в общата история, които направиха политиците, ще доведат ли до баланс и в подхода към научното знание и неговото тълкуване? По темата – историкът проф. Пламен Павлов.
Не бих казал, че изобщо може да се говори за отстъпки, независимо, че така се интерпретира всичко от медиите и наблюдателите. В самото предложение е формулирана ясно тезата, че историческата истина трябва да се търси въз основа на документи и автентични свидетелства, на съобразяване с реалната ситуация в един или друг от исторически период и тук от българска страна са невъзможни каквито и да е отстъпки. А що се отнася до възможна отстъпка от македонска страна, отново се стига до същото - до търсене на историческата истина и до отказ да се „поправят“ документите и да се внушават компоненти, каквито в тях не съществуват.
В общото честване на Илинден обаче вчера имаше един елемент от македонска страна да се чества и втори Илинден – твърде спорна теза за създаване на македонска държава, имакедонска нация след Втората световна война. На практика това е прилагане на волята на Тито и на победителите във Втората световна война. Независимо от тези елементи, които будят едни или други спорове, това, което се случи, е много добра стъпка напред. До този момент нямаше никаква платформа за диалог. Как ще работи самата комисия, кои ще бъдат нейните членове, аз не мога да кажа, но каквото и да се случи, това е един много положителен знак.
През повече от 1000 г. от развитието на нашия народ, историята на хората от България и Македония е обща. Не могат да се правят изобщо внушения, че тя е общобалканска, прекали се. Ние сме на Балканите и като държава, и като реалност, но има в крайна сметка едно чувство за общност и реалност, която обединява хората от Македония и България в общ народ. Това го говорят самите документи. Не можем да делим Самуил, той е български цар и това никой не може да го отрече. Смешните опити, които се правят през последните 100 години от сръбските учени и от колегите им от Скопие, са пропаганда, а не - наука. Но споровете ще си продължават, въпросът е, че трябва диалогът между двете държави да върви и да се реализират контакти на всякакви равнища – историческо, културно, общочовешко.
Ето, например в Пловдив – един от най-хубавите градове на нацията ни, една голяма част от пловдивското население са потомци на македонски българи. Това е христоматийна истина и може би в България живеят овече потомци на македонските българи, отколкото в самата Република Македония. Но не бива да забравяме и Егейската част на Македония, която днес е в Гърция. В крайна сметка трябва да се борим със съвременни цивилизовани средства за национално единство и за нов път на развитие, който отхвърля тези традиционни методи от миналите векове – на войни, кланета, въстания и т.н. Не можем да се откажем от себе си.
Що се отнася до реакциите на фамозни организации като ВМРО-ДПМН, Световния македонски конгрес на хора от рода на Тодор Петров и подобни, това са реакциите на старата сърбо-комунистическа номенклатура и тя се вижда и в днешните македонски вестници. От една страна се оглежда положителният факт, а от друга – в медийната среда в Македония продължава да доминира това противобългарско отношение. В крайна сметка мисля, че това, което се случи вчера, е наистина положително.
Македонизмът в крайна сметка се оказа едно ГМО, което е толкова устойчиво, че човек започва да се изненадва. Да не забравяме, че толкова години антибългарско говорене и възпитаване в антибългарски чувства, не може да бъде лесно преодоляно. В същото време обаче генетичната памет, интернет, съвременните методи на комуникация не могат да позволят на някакви хора да имат монопол върху истината. Българската държава трябва да бъде последователна, активна и да не отстъпва, като прокарва механизмите за стартиране и продължаване на обществения диалог. На политическо равнище това ще бъде трудно.
Повече - от звуковия файл:
Какво можем да очакваме от кабинет с премиер Росен Желязков и тръгваме ли по нов път, който да затвържадава европейската ориентация на България? Темата коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и университетски преподавател. Тя изрази надежда, че днес ще се направи крачка към нормализация на политическите процеси в..
Има разум в промените на съдебния закон, но те са фокусирани върху настоящата ситуация. И несъмнено целят елиминирането на Борислав Сарафов. И тук, някои мои опоненти, твърдят, че не може да се прави закон за един човек. Да, но когато този човек се е превърнал в еманация, в емблема на системните и структурни проблеми в една институция, то..
Как се справя Община Пловдив с финансите? Има ли рискове в условия на удължен държавен бюджет и какви са те? Въпросите са към заместник-кметът по финанси Женя Петкова. Правителство за държавата е изключително важно. По различнен начин ще се подходи в работен процес. Редовен кабинет е признак за сигурност и спокойствие , заяви заместник-кметът по..
Политологът от Българския институт за правни инициативи Теодор Славев коментира за Радио Пловдив бъдещето на коалицията ГЕРБ, "БСП- Обединена левица" и "Има такъв народ" и споразумението им с "Демокрация, права и свободи – ДПС" както и предложения проектокабинет „Желязков“. Според него за всички е по-добре да имаме редовно правителство,..
Социологът от агенция „Мяра“ Яница Петкова коментира коалицията „три и половина“, която формира мнозинството за правителство. По думите й във всички случаи ДПС- ДПС печели от участието си в него. Свикнали сме да се виждаме ИТН като непредвидим партньор, но участието в управлението може да промени това, а БСП е в трудна вътрешнопартийна ситуация и..
Значителна облачност със сняг
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно