Къде се утаи надеждата, че работещите някога добре родни заводи и предприятия ще генерират приходи и за хората, работещи в тях, гарантирайки финансова сигурност, просперитет и елементарно спокойствие за бита им? Защо и 21 години след старта на масовата приватизация с участието на над 80 приватизационни фонда, вместо да забогатеят масово, българите се осъзнаха масово ограбени, а премиерът определи случая с „разбойническата приватизация“ на „Полимери“ – Девня като пример за подложената на агония и системно източване родна икономика? Събеседник – икономистът и бивш финансов министър в правителството на ОДС Муравей Радев.
Муравей Радев: Робуваме на един траен мит от началото на прехода, че ние – българите сме наследили една вълшебна и цветуща социалистическа икономика и че „лошите“ капиталисти са разграбили и унищожили България, като са я докарали до просешка тояга. Ако искаме да сме точни и обективни, трябва да гледаме истината в очите. Тя е посочена най-добре от Петър Младенов, когото аз наричам „класик“. Той трябва да бъде изучаван, за да знаем защо днес се случват нещата така, а не – иначе.
Само един месец след като бе свален Тодор Живков, неговият наследник Петър Младенов – шеф на управляващата БКП, прави един убийствен доклад за икономиката на България през декември 1989 г. Там той казва в прав текст: „Българската икономика е в инфарктно състояние. Производствените мощности – 45% от тях са 100% изхабени. Те са за брак. Освен това България направи огромни неразумни инвестиции, като задлъжня с 10 милиарда долара външен дълг и 10 милиарда лева вътрешен дълг, които Правителството похарчи изключително неразумно, строейки огромни и тежки заводи, които произвеждаха некачествена продукция, работеха на загуба и се превърнаха „във воденичен камък на шията на българския народ“. Самият Петър Младенов в края на този доклад пред ЦК на БКП предлага тези предприятия, ако не могат да бъдат реконструирани и така да трупат печалба, а не загуба, да бъдат закрити. Това става през 1989 г. И когато днес чувам, че сме наследили една „цветуща“ икономика, която някой е разсипал, не мога да не си спомня този доклад, който трябва да бъде изучаван от всички нас и разбира се, и - от журналистите. На мита, че сме наследили съвършена икономика, не трябва да се робува.
Нашата икономика беше пригодена за един измислен свят, когато имаше СИВ /Съвет за икономическа взаимопомощ/, в който всички социалистически държави членуваха и икономиката им беше така организирана, че да може тези държави вътрешно да се самозадоволяват. Правеше се количество, а не – качество. В един момент този СИВ се „изпари“, соцлагерът се разпадна и тези предприятия, излизайки на световния пазар, започнаха да берат душа. Това е истината за тях. За да могат да съществуват в тези условия, трябваше да вземат много пари от държавата, която да покрива техните загуби. Така цели 7 години – една крачка напред, две – назад. Венецът на тогавашното социалистическо управление беше т.н. „масова приватизация“, която довърши де що беше останало.
Някога в късния социализъм управляващата БКП измисли един крилат лозунг „Държавата – собственик, колективът – стопанин на държавните предприятия“. Караха ни да подписваме договори с държавата, че сме стопани на тези предприятия. И след като БСП замени БКП, тя доразви лозунга “Колективът – не само стопанин, а собственик“. И тя не продаде предприятията, както се прави по целия свят, а ги раздаде, т.е. даде едни бонови книжки на хората, които не им вършеха никаква работа. Нароилите се масови приватизационни фондове по онова време направиха богати своите собственици, а всички останали, както казва прочут наш футболист, „духат и до ден днешен супата“. „Полимери“- Девня беше вкаран в този порочен кръг на масовата приватизация и няма защо да се учудваме, че последиците са такива.
Не съм съгласен обаче, че не познаваме правилата на демокрацията . Това можеше да се каже за първите 7 години, когато робувайки на идеологеми, управляващите от БСП правеха някаква своеобразна перестройка и забавяха процеса с години и това се оказа фатално за процеса на бъдещата приватизация. Тогава бяха времената на мутрите, които чакаха на изхода и приватизираха печалбите им и оставиха загубите на държавните предприятия, като така ги декапитализираха и ги направиха по-малко годни за истинска приватизация.
Огромната част от приватизацията след 1997 г. се извърши под прекия надзор на Международния валутен фонд и на Световната банка с участието на високоуважавани международни консултанти. Само който не е работил с тях, той не знае колко са стриктни тези институции. Така че нашата приватизация бе извършена по международно действащи правила. За съжаление тези процеси, за които говорим, действаха не само у нас, а и в целия социалистически лагер. Ако видите баланса на приватизацията на тези социалистически държави, той е отрицателен. Дори Западна Германия, за да раздържави икономиката на източната ГДР – витрината на социализма, където всичко беше по-по-най-, тя плати 105 милиарда евро – загуба при приватизацията. При това България е една от малките държави, където все пак балансът е положителен. Не разбирайте, че съм апологет на нашата българска приватизация, тя има много кривици, грешки и корупция вероятно, отсъствие на следприватизационен кантрол, какъвто е случаят с „Полимери“. За това Прокуратурата трябва да каже и това не е никак трудно, още повече, че са намирани неточности в отчетите и прехвърляне на милиони от балансите на други дъщерни фирми. Има много литература в България след падането на комунизма, от която могат да се научат механизмите, как ДС и върхушката на БКП и впоследствие на БСП успяха да трансформират своята политическа власт в икономическа. Ако се прочете тази литература, много от механизмите ще станат ясни и подобни митове като този, за който, говорим, няма да имат почва.
Ако свалим обаче черните очила, можем да видим, че икономиката на България никак не е зле. България е една от държавите в челото на европейските страни с развита индустрия и икономика. Индустрията в нашия БВП е много по-напред от други европейски държави, където е 18%. А в България е 23%, флагманът Германия има 25%, Франция има 15%. А ние слагаме черните очила, вглеждаме се в пъпа и започваме да пъшкаме за доброто старо време на развития социализъм, в който течаха реки от мед и масло. Това не е вярно и ние трябва по всякакъв възможен начин да развенчаваме този мит, говорейки истината с факти.
Интервюто с Муравей Радев - в звуковия файл:
Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..
Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател. Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен! По думите му, този..
Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..
На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..
Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..