Великите европейци - Александър Македонски, трета част

Александър Македонски е едва на 20, когато поема бащиния трон. Но авторитетът на баща му не се пренася механично към него. 

Айрън Мейдън, 2 минути…..04.31

Сред големите въпроси, свързани с делата на Александър, е защо прави онова, което прави, защо, вместо да си живее живота, той тръгва да превзема Азия и стига чак до Индия. Официалната версия е, че походът е отмъщение за персите заради жертвите и разрушенията от гръко-персийските войни по-рано. Но това „по-рано” е около 150 години назад, така че идеята не е плод на емоция. По-скоро е добре направена сметка за слабостта на Персия, в чието управление вече ги няма Кир Велики, Дарий, Ксеркс - потомците им са с техните имена, но не и с техните качества. Освен това Персийската империя е огромна и трудна за управление, включително заради множеството племена и народи, между които няма нищо общо, а ако има, то най-често е взаимна омраза. 

Но ако беше само това, Александър можеше да вземе най-хубавите парчета от империята – Анатолия, Вавилон, днешните Сирия, Ливан, Израел, Египет, Либия и пак да бъде велик цар, без да гази в пустините, да се катери по чукарите на Централна Азия и да се бие със страшни бойни слонове в Индия. Възможност за това има, Дарий III предлага мир, като дава земите до река Ефрат, персийското царско съкровище и ръката на една от дъщерите си. Генерал Парменион, човекът, който води левия фланг на армията, докато самият Александър води десния, съветва предложението да бъде прието. „Ако аз бях Александър, щях да приема” – казва той. На което Александър недвусмислено отвръща: „Ако аз бях Парменион, също щях да приема”. И отказва.

Айрън Мейдън, Блясъкът…..15.10 

Няма да разказвам подробности за битките, за завоюваните градове, страни и народи, а само някои интересни истории. През 334 г. пр. н. е. Александър прекосява Хелеспонта и слиза близо до Троя. Армията му е от 30 000 пешаци и 5 хиляди конници. Гръбнак са македонските войници от фалангите, плюс конницата. Има отряди траки и илири, които воюват добре, ако очакват добра плячка. Има и гръцки войници, на които обаче не се разчита в битките, поне не отначало. Те са тук едва ли не като заложници, че зад гърба на царя Гърция няма да се разбунтува. Скоро Александър среща за първи път армията на Дарий III и я разбива. 

Повече няма да повтарям това, според историците той печели абсолютно всички битки, в които участва, така че победите са по подразбиране. Преди да разбие Дарий обаче, Александър се покланя и слага венец на гроба на Ахил. В същия момент заместникът му Хефестион, стар приятел и талантлив генерал, носи венец на Патрокъл. А тъй като Ахил и Патрокъл са любовници, това и до днес крепи версията, че между Александър и Хефестион, освен приятелство, има и секс. Сексуалността на Александър изобщо е голям предмет на дискусия през вековете, изписани са томове със сложни, често странни или силно извратени версии, макар да няма доказателства за нито една от тях. Образът, който се оформи в мен от прочетеното, е за стандартния, ако щете, за времето си човек, който има сексуални отношения и с двата пола.

Айрън Мейдън, Дуелистите, 18.58

Е, трябва да се отбележат и „странностите” в сексуалния живот на Александър. Той е ярък противник на изнасилванията. Войниците му са предупредени още в началото на похода и после Александър наказва нарушителите със смърт. И двете хомосексуални връзки, които почти сигурно той има през годините, са необичайни - Хефестион му е връстник, а Багоас – евнух, неща напълно неприемливи според елинските стандарти. 

Александър също има любовница поне десет години по-възрастна от него. Освен това - жени се с удоволствие за варварски принцеси. С първата, Роксан, чието име означава „малка звезда”, дори го прави по любов. Роксан, според античните историци, е най-красивата жена на Азия, 15-16-годишна принцеса на Согдиана, царство на север от Бактрия, днешен Афганистан, в земите на днешен Узбекистан. Тя му ражда син, който обаче не го наследява, а по типичен македонски маниер е убит, заедно с майка си, скоро след смъртта на самия Александър. Факт е също, че Александър създава неприемлив за Атина огромен харем по персийски образец. Дали и доколко се възползва реално от него или го прави като ПР акция, за да укрепи връзките си с победените, но непокорени перси, не е ясно. Древните разказват, че всяка вечер, докато си пие виното, 365-те наложници минават пред него, за да избере с коя да преспи. 

Това звучи невероятно и то не само заради умерения всъщност интерес на Александър към жените, но и заради липсата на логика - възможността 365 красавици да ти се покажат бавно, може и да звучи прекрасно за първата вечер. Но със сигурност отнема прекалено много време и ако става всяка вечер, ще се превърне в занимание твърде досадно.

Айрън Мейдън, Различен свят, 00.05

Но след лирическото отклонение към секса, да се върнем на други любопитни истории от похода. Във Фригия Александър се сблъсква с предизвикателство. Преди време цар Гордий е поставил в столицата Гордион изключително сложен възел. Легендата гласи, че който го разплете, ще владее Азия. Не я ясно дали Александър знае предварително това и се подготвя или изцяло импровизира, но той подръпва възела оттук-оттам и като вижда, че не може да го разплете, вади меча и го срязва. 

Стремежът към опростяване е философски подход, но, пренесен в реалността, е типичен за Александър признак на неговия гений, който може да се проследи във всичките му дела. Ако не е добре да се удари направо противника, защото армията му е тройно по-голяма, заобикаля се по невъзможни пътища и се удря едновременно отпред и отзад. Ако някой град оказва съпротива, унищожава се безмилостно. Но ако жителите се предадат доброволно, не се пипат с пръст. Ако трябва да се бием с невиждана бойна машина като индийския слон, веднага намираме начин с големите копия да разпаряме отдалече меките кореми на животните и те бързо стават безполезни за противника. 

След като Египет приветства освободителя си от ненавистното персийско робство, с шепа войници Александър тръгва през пустинята към оазиса Сива и най-прочутия оракул на бог Амон. Походът се точи повече от очакваното и водата свършва. Остава само един мех, войниците се утешават с идеята, че ще умрат, за да живее царят, но Александър излиза последната вода в пясъка. Всички стигат в Сива полумъртви, но царят е приветстван от оракула като истински фараон на Египет и значи – божи син. Освен свобода в разумни граници, в Египет Александър оставя и едно от най-прочутите си творения – град Александрия, който скоро се превръща в културна столица на целия античен свят. Впрочем, освен военни, огромният инженерен корпус на Александър по време на целия поход реализира и редица, така да се каже, граждански проекти - градове, мостове, пътища. Смята се, че той полага основи, на поне 70 града, най-малко 20 от които носят неговото име. Известно е, че при похода в Индия армията на Александър се състои горе-долу от същия брой хора, които тръгват отначало с него – към 40 000 души. Обаче корпусът, който обслужва тази армия, е три пъти по-голям – около 120 хиляди и в него има всякакви специалисти. Точно те на бърза ръка да построят стотици кораби, с които част от армията се спуска по великата река Инд, за да стигне до Персийския залив и оттам да се върне обратно във Вавилон. 

Кръгът се затваря, това е последният реализиран поход на Александър. В плановете му влиза с кораби да заобиколи Африка и през Херкулесовите стълбове да нахлуе неочаквано в Картаген, после да превземе Рим и да установи империята си по цялото Средиземно море. Няколко месеца по-късно обаче, при едно велико пиене на вино, той прихлъцва, получава конвулсии, изпада в треска и други неприятни състояния, почти се парализира и буквално онемява. Десетина дни по-късно умира, без да посочи наследник. Има много версии за смъртта на Александър - спори се дали тя е естествена, дали е от заразно заболяване или отрова. На мен лично най-много ми харесва версията, че той е отровен с вода от реката Стикс. Знае се от митологията, че гръцките богове се кълнат във водите на Стикс, а когато пристъпят клетвата, Зевс ги кара да пият от потока и те за цяла година престават да се движат, да дишат и да говорят. 

Тази вода, гласи легендата, може да бъде задържана само от дебела, плътна роговица и в случая, за да се даде на Великия цар, е пренесена от Гърция до Вавилон в издълбани по специален начин магарешки копита. Направо ще умра от любопитство – с какво точно Великият човешки Александър разгневи Великия небесен Зевс, та той го наказа с толкова неочаквана и мъчителна смърт.

Айрън Мейдън, По-светъл от хиляди слънца, 11.11