Кои са невидимите деца в България ? И как живеят ? Отговорите са в книгата "Невидими" на Наталия Делева, издание на "Жанет45". Дебютният и роман е номиниран в литературния конкурс Развитие, в който я открива писателят Георги Господинов,тогава член на журито, който я насърчава и помага за издаването на книгата.
Наталия Делева от 12 години живее в Лондон, работи като специалист по Дигитален маркетинг. Преди това в България, е била журналист и пиар. С щастливо детство. Но тъй като в Бургас дома и е бил близо до Дом за изоставени деца, тя още от тригодишна е питала своята майка, защо бебетата от този дом плачат непрекъснато - ден и нощ.
Когато става ученичка, за една Коледа отива с подаръци в Дома, но децата не реагират по никакакъв начин. Не се радват, не се усмихват. " Това е нормално поведение", казват и лелките от Дома.
Нормално ли е, да има деца, които да не се зарадват на подарък? - пита се Наталия и когато става журналист, работи по темата.
В романа са разказани истории за деца от тези Домове, в които стените "пазят вонята на стенание и лоши миризми ".
Наталия Делева: Всъщност това, къде живее човек пространствено няма никакво значение за това какво иска, какво може и какво прави за хората и страната, които обича. Време винаги може човек да намери, дали ще бъде през нощта, когато другите спят, или в метрото, или в кафенето - въпросът е на желание. Въпреки, че работя пет дни в седмицата това не е пречка, когато искам да помогна. Аз помагам съвсем безвъзмездно на литературното списание „Гранта” – България, а също така промотирах една постановка в Лондон като идеята беше тя да се играе не само пред българска публика, а и пред английска, защото за мен това е българската роза и българското кисело мляко – да представяш България по един интересен начин, да говориш за културата на България в чужбина.
Системата в Англия работи по един много по-добър начин и точно вчера си говорих с мои приятели, че ако живеех в България, може би тази книга нямаше да бъде написана, защото книгата е изключително за историите в България, макар че те съществуват под някаква форма и в други страни, но системите в другите страни действат по друг начин. Тези приемни семейства, които сега започват да навлизат в България съществуват от много години в Англия и в Англия много рядко можеш да чуем за Дом за изоставени деца, ако въобще такъв съществува. Това е нещо шокиращо за хора, живеещи в Англия да чуят, че в България все още има такива домове. За тях е изключително важно за детето да има семейна среда дори да няма собствени родители, много често то е настанено в други семейства и живее там години, дори докато стане на 18 г.
Книгата разказва не само за тези деца, а и за хора с умствени и физически недъзи, които в България наистина е недостатък и недъг, докато в други страни много често системата позволява на тези хора да бъдат част от обществото, да живее съвсем нормално техния социален живот. Отивайки на концерт много често виждам хора в инвалидни колички най-отпред и инфраструктурата им е позволила да стигнат до там с градски транспорт, да влязат вътре, да бъдат настане и да се забавляват по същия начин, по който и всички останали, също така те са на работните места и т. н. докато в България не се говори затова.
През цялото време, докато се чудех дори дали да я предложа за печат или не, не бях сигурна дали хората в България са узрели затова да я прочетат и да я приемат. Темата е много трудна, не е плажно четиво, както в момента обичат да определят литературата на плажно и неплажно, но от това, което чувам от доста места, са много положителни отзиви. Оказва се, че има хора, които искат да я приемат, хора, които искат да започнат диалога, да го продължат и това е страшно положително за мен, наистина много ме радва.
Започнах една инициатива в тази връзка на уебсайта на книгата „Невидими” има място, където всеки може да сподели една такава невидима история, една снимка и история на невидим човек, защото моите истории са няколко в книгата, но те съществуват, тези невидими хора са навсякъде край нас и е хубаво ако хората имат желание за този диалог наистина да го започнем, да се присъединят към инициативата и да го продължим заедно. Има една мисъл, която наскоро прочетох, че не можем да променим света ако правим нещата по-добре, единственият начин е да вземем чист лист хартия и да започнем от начало. Това е моето начало.
"Невидими" са не само тези изоставени деца, казва Наталия, " невидими" са и хората от периферията на обществото, тази книга е и за тях.
Цялото интервю с Наталия Делева е в звуковия файл.
"В календара думата "празник" се използва не така, както ние днес сме свикнали. Това са дните, в които хората са правели много неща, за да се предпазят - от природата, да измолят дъжд и т.н. Тези горещнинци - 15, 16 и 17 юли, са познати в чест на огъня. И неслучайно народният календар е свързан и с християнския. Това са дните, в които се почитат..
Две прожекции включва днешната програма от фестивала "Филмови нощи във Филипополис". В Лятно кино "Орфей" от 21.10 ч. ще бъде показана лентата "Покажи ми Луната" . Тя представя вълнуващо пътешествие на фона на историческото кацане на НАСА на Луната с мисията на „Аполо 11“. С участието на колоритното дуо Скарлет Йохансон и Чанинг Тейтъм..
Какво е Атлантида, загадка, реалност... Защо повече от 2000 години я търсят? Какви са били аталантите? Разказва Христо Нанев, чиято втора книга за Атлантида скоро ще е на книжния пазар. Бъдете с радио Пловдив и предаването "Срещи" в събота, след новините в 9 часа.
„Централна емисия“ се казва новата стихосбирка на Йорданка Белева , с която авторката отново се завръща към поезията. Изданието е с печата на „Жанет 45“, а художественото оформление е на Иво Рафаилов. Според поета Йордан Велчев това е една книга, в която смъртта и отсъствията не отнемат, а добавят в живота ни.
Премиера на балета „ Ромео и Жулиета “ от Прокофиев представят Балетът и Оркестърът на Опера Пловдив в програмата на OPERA OPEN на Античния театър в Пловдив. Постановката е на изтъкнатия световен хореограф Валентина Турку – ръководител на Балета на театър Марибор, Словения. Тя е автор на хореографията на над 130 балета, оперни и..