Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Ян Собиески

| обновено на 21.09.17 в 10:22

Полският крал Ян III Собиески е човекът, който през 1683 г. поведе християнските войски и победи турците, обсадили Виена. Така завинаги отказа страховитата Османска империя от апетитите за повече Европа. Всички, начело с папата, го приветстват като спасител на християнския свят, а той скромно и величествено перифразира Юлий Цезар: „Дойдох, видях, Бог победи”.

Обикновено се смята, че за да стане крал, човек трябва просто да се роди в кралско семейство - най-добре като първи син, тоест, главен престолонаследник. Нищо такова няма при Ян Собиески и изобщо през XVII век в дуалистичната полско-литовска държава, известна като Жеч Посполита. Тя е създадена с договор от Любляна през 1569 г. и се сочи за най-великото постижение на Зигмунд II Август, последният полски крал от династията на Ягелоните. Новото обединение има общ монарх, общ Сейм и общи пари. 

Отделни остават армията, правосъдието управлението на финансите. Тази голяма и амбициозна европейска държава смесва няколко познати системи за управление. С високата си степен на автономност, тя е федерация, което противоречи на стандартната идея за монархия. Кралят е конституционен монарх, обвързан с Pacta conventa - „приетите споразумения”, които описват неговите права. Освен това Сеймът може да налага вето на решенията му. На всичкото отгоре, монархията не е наследствена, а изборна. 

Изборът от една страна е олигархичен акт, защото в него участва само шляхтата – дворянската прослойка в Полша и Литва, която в различни периоди варира между 10 и 30 на сто от населението. Обаче кралският избор е и демократичен акт, доколкото цялата шляхта има равни права да участва. Шляхтата има също - официално и законно – право на бунт срещу монарха, ако той наруши гарантираните свободи. 

Някому подобна система може да  изглежда шизофренична, но всъщност моделът за баланс на права и задължения е особено напредничав за времето си. Той е изграден на базата на тъй наречените „златни свободи” и сигурно не е неслучайно, че полското общество и досега е известно със силната си непримиримост към погазването на човешките права, съчетано по неповторим начин със съзнанието за лична отговорност – баланс, който с особена сила се прояви през най-тежките години на комунизма.


Ян Собиески се ражда през 1629 година в Олеско, край днешния украински град Лвов, в магнатско, значи - високо благородническо семейство. Баща му, Якоб, е войвода на Рутения и кастелан на Краков. Майка му, Зофия, е внучка на хетман Станислав Жулкиевски, един от най-известните политици и военни командири на Жеч Посполита. Малкият Ян получава прекрасно образование. 

Учи в Новодворския колеж в Краков и завършва философия в Ягелонския университет, основан през 1364 г. След това образование обаче идва още образование, този път доста по-практическо. Заедно с брат си Марек, 17-годишният Ян обикаля Европа - днешна Германия, Холандия, Белгия, не пропуска Париж и Лондон, среща се с известни хора като принц Конде, принц Уйлям Оранжски и принц Чарлс, преди да стане крал Чарлс II Английски. Не по-малко важно е обаче, че Ян не си губи времето в забавления, а учи немски, френски и италиански, които добавя към полския и латинския. През 1648 двамата братя се връщат в Полша и се включват в кампанията срещу бунта на Богдан Хмелницки. 

Те въоръжават и издържат със собствени средства по една кавалерийска част. После Марек загива в татарски плен, а Ян, който се показва като много способен войник, е произведен полковник и изпратен от краля на дипломатическа мисия в Османската империя. Там той пак не си губи времето, а научава турски и татарски език, запознава се отблизо с турските военни традиции и тактики. Тези знания са му много полезни, защото Жеч Посполита и Османската империя са гранични държави на ръба на тогавашната глобална турско-европейска политическа динамика и постоянно се бият. 

Но в първия момент не султанът, а Карл Густав на Швеция нахлува в Полша, в атаката, известна и досега като „потоп”. Може да звучи неочаквано, но по ред причини в този конфликт Ян Собиески отначало се бие като съюзник на шведите. През март 1656 обаче ги изоставя и се връща в армията на полския крал Ян II Казимир Ваза.

В следващите 18 години Ян Собиески става все по-известен боец и участва в поредица войни. Шведите са прогонени през 60-та, но идват битките срещу казаци, татари, руснаци, турци. Той започва да се издига и в политиката, избран е в Сейма, получава един след друг високи постове – започва от пръв кралски съветник и стига до Велик хетман на короната, тоест, върховен главнокомандващ. Въпреки напрегнатия живот, който води обаче, Ян Собиески успява да се ожени и то по любов. Жена му е Мария Казимир д Аркиен, френска благородничка, още 5-годишна идва в Полша като част от свитата на Мари Луис Гонзага, съпруга на двама полски крале. 

Ян Собиески и неговата любима Маришенка се запознават още през 1656, когато тя е на 15, но това е просто запознанство. Две години по-късно Мари се омъжва и има три дъщери, но съпругът ѝ умира през 65-та. Изглежда още преди смъртта му обаче между нея и Собиески има закачка, защото, твърде необичайно, двамата добри католици вдигат сватба след броени месеци. Този брак носи на Ян Собиески три неща. Първо - любов. Тя не помръква през дългите периоди на раздяла, а ражда прочутата им кореспонденция, в която, освен лични чувства, се обсъждат и важни държавни дела. Второ, плод на тази любов са 14-те им деца, от които обаче оцеляват само 4. И трето, Мари засилва и без това наличната у Ян привързаност към идеята за френско-полски алианс в политиката. 

Във Франция по онова време властва кралят-слънце Луи XIV. По негов модел в Полша, след като през 1672 е избран за крал, Ян III Собиески опитва, макар неуспешно, да централизира властта, включително да превърне изборната монархия в наследствена.

Ян Собиески точно е победил турците в прочутата битка при Хочим, когато идва вест, че крал Михал I е умрял. Собиески вече е така прочут, че изборът на нов крал е бърз, предвидим и става с рядкото за характера на шляхтата почти пълно мнозинство. Не толкова бърза е коронацията, тя идва почти две години по-късно, защото Собиески е ангажиран с кампанията срещу турците. Той става крал в тежка за Жеч Посполита финансова и политическа ситуация, но бавно стабилизира нещата. Постепенно обаче разбира, че близостта с Франция, за сметка на конкурентната империя на Хабсбургите, не е така изгодна за самата Полша - Париж е далеч от турския потоп, а Краков и Виена са непосредствено заплашени. Затова той обръща политиката и сключва договор с австрийския император Леополд I. 

В него има точка, подобна на член 5 от договора за НАТО – ако някоя от двете столици е заплашена, другата се притичва на помощ. И крал Ян Собиески действително спазва този ангажимент, когато през лятото на 1683 великият везир Кара Мустафа обсажда Виена и затяга примката около последното сериозно препятствие пред турското нашествие в Западна Европа. Войната има религиозен привкус, папата призовава всички християнски владетели да се включат, така че към Виена тръгват войски от Полша и немските земи. През това време Луи XIV не просто се прави на разсеян, но на бърза ръка удря немците в гръб и взима Елзас. Ян Собиески командва обединените християнски сили, не само защото има най-високата титла. Той е много прочут с военните си умения, а и отлично познава военните похвати на турците - вече ги е бил доста пъти, заради което те му викат „Северният лъв”. 

Обсадата на Виена обаче е жестока, загинали са много хора, а турците са прокопали тунели под градските стени, заложили са барут, за да ги взривят и планират атаката за 12 септември, ден, след пристигането на Собиески. Армията на Кара Мустафа брои общо около 300 000 души, а обединената полско-австрийско-немска армия - около 90 000. Християнските войски атакуват рано сутринта, точно когато турски части вече опитват да проникнат в града. Атаката на Собиески е безмилостна и на широк фронт, бойни действия се водят през целия ден, но едва късно следобед той, с един наистина вихрен рейд на полската тежка кавалерия, успява да разбие противника и да го обърне в бягство. Заради поражението при Виена Кара Мустафа е удушен с копринено въже по заповед на султана. 

Заради победата при Виена един австрийски пекар измисля малка кифличка с форма на полумесец. Век по-късно принцеса Мария-Антоанета я пренася във Франция, където я наричат кроасан. Главният виновник за победата при Виена - Ян III Собиески, получава големи почести в Европа, но до смъртта си остава обикновен крал в Полша, което значи – ценен като велика фигура, но въпреки това оспорван и критикуван. Той умира на 67 от инфаркт, а любимата му Жеч Посполита е жива още сто години. Накрая е поделена между бившите му съюзници от битката при Виена – немци и австрийци, които си я поделят с вечните му врагове – руснаците. 

Другите вечни врагове на крал Ян III Собиески, турците, никога повече не доближават полските земи.


Снимка


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

“Укротяване на опърничавата“ в Пловдивския театър

Спектакълът „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир ще се играе довечера в голямата зала на Драматичен театър Пловдив. Режисьорът Стайко Мурджев представя съвременен прочит на комедията на Шекспир със средствата на ярка театрална изразност.  Осъвременяването надскача често срещания по сцените подход за „актуализиране“ на класически..

обновено на 26.02.25 в 07:20

"Жанет 45" издаде роман на Семездин Мехмединович

Зона "култура" на Радио Пловдив представя нова книга от издателство "Жанет 45", която читателите оценяват много високо. С преводачката  Русанка Ляпова  говорим за романа "Мехмед, червената бандана и снежинката" на босненския писател Семездин Мехмединович .  „Мехмед, червената бандана и снежинката“ е изборът на критиката за най-добър роман на..

публикувано на 26.02.25 в 05:56

Владислав Христов представя стихосбирката "Пойни птици"

Поетът Владислав Христов ще гостува в Литературен салон Spirt&Spirit тази вечер.  Той ще представи текстове от последната му стихосбирка, „Пойни птици", както и от предстоящата – „Маслен нос".   Тази стихосбирка се очаква да излезе от печат тази пролет.  Срещата е организирана от „Пловдив чете“ и издателство „Ерго“.  Входът е свободен...

публикувано на 25.02.25 в 07:13

Д-р Светла Балтова с нова книга за възгледите на Петър Дънов

В зала "Съединение" на Историческия музей в Пловдив ще се проведе среща разговор с д-р Светла Балтова. Тя ще представи съставената от нея книга „Петър Дънов „За България и бъдещето на човечеството“, издадена от Издателска къща „Хермес“.  Книгата е посветена на възгледите на Дънов за радикалните промени, през които преминават природата, обществото..

публикувано на 25.02.25 в 07:07

Пловдивските художници представят изложбата "Пейзажът"

Обща тематична изложба "Пейзажът" ще бъде открита тази вечер в галерия  "Пловдив" в сградата на  Общинския съвет,  съобщиха от Дружеството на пловдивските художници.  Пейзажът е жанр, който е един от най-разпространените в изобразителното изкуство. В експозицията ще могат да се разгледат над 60 творби от 45 автора, събрани заедно на жанров..

публикувано на 25.02.25 в 07:00