Великите европейци - Джордж Бърнард Шоу, първа част

„Умен глупак” е най-краткото описание, което ми хрумва за Джордж Бърнард Шоу. По мое скромно мнение, то е и най-точното. Споровете по въпроса обаче са така силни, че някои по-кибритлии елементи от публиката влизат в ръкопашни схватки, за да наложат виждането си. 

Е, това са нормалните рискове на смешната авантюра - да се родиш във Вселена, в която си принуден „с упойката на алкохола да изтърпяваш операцията, наречена живот”. Шоу го казва, не аз – а той разбира от тези неща, макар цял живот да е пълен трезвеник.  

Не само аз изпитвам затруднения да разбера човека Джордж Бърнард Шоу. Поколения критици, изследователи, биографи, писатели, мислители и обикновени философи се мъчат да схванат сложния и противоречив характер на тази широко обхватна личност. И признават, че не могат. Не могат да обуздаят дори за миг жизнената стихия, наречена Шоу и да го отворят като кукла, за да проследят как работят мисловните механизми вътре. 

Наистина е интересно да се види например как зъбните колела на брилянтното му слово щракат и се прегръщат с озъбените колела на антихуманните му понякога идеи. Как нереалната гледка към измисленото щастие на социалистическото светло бъдеще го прави сляп и глух за реалното нещастие в черното социалистическо настояще. Как застъпването за равни права на жените и социален напредък изобщо, се съчетава с подкрепа за евгениката и призив да се унищожат хората, които „не дават на обществото поне толкова, колкото взимат от него”. 

Така че разбираемо е защо, след дълго ровене, попаднах само на един негов приятел, който твърди, че разбира Бърнард Шоу. Той обаче казва: „Аз го разбирам напълно, макар да не съм съгласен с нито една от неговите идеи”. Иначе произход, темперамент, особености на характера, сексуални отклонения, възпитание и околна среда, две световни и няколко локални войни, всички омрази и любови – много обяснения се впрягат, но все нещо не достига за разбирането на човека Бърнард Шоу. 

Пък и как да достигне по отношение на някой, който най-мъдро съветва: „Никога не казвай всичко, което знаеш, но винаги знай какво казваш” – обаче  въпреки мъдростта си, на моменти изобщо не си дава сметка той самият какви ги дрънка. Но има и още много „въпреки”. Въпреки дрънканиците си, но отчасти и точно заради тях, Шоу е първият от общо двамата души на този свят, които имат както Нобел за литература, така и „Оскар” за кино. Вторият е Боб Дилън. 

Въпреки дрънканиците си, но отчасти и точно заради тях, Шоу е сочен за предтеча, ако не и за самия „кръстник” на театъра на абсурда. Въпреки дрънканиците си, а отчасти и точно заради тях, Шоу е всепризнат майстор на парадокса. Бих искал да чуя словесната вакханалия, която настава, щом с приятеля му Оскар Уайлд, друг прочут ирландец и цапнат в устата парадоксалист, седнат на вечеря и развържат езици.  

Джордж Бърнард Шоу е роден през 1856 година в Дъблин. Формулата на произхода му е красива – англичанин, родом от Ирландия, със семейни корени в шотландските протестанти. Не е случайно, че по-късно, въпреки страстното желание да види разпада на Британската империя, Шоу се застъпва всички страни да останат в нещо, наречено Британска общност. В представите му то изглежда почти като днешна Великобритания, но плюс Ирландия и минус кралската институция. 

Затова и след Първата световна война не е доволен както от откъсването на Северна Ирландия и присъединяването ѝ към Великобритания, така и от пълната независимост на Ирландската република. Но да се върнем на произхода. Старият Шоу, Джордж Кар, е от онези семейни издънки, с които никой не се гордее. Той е некадърник, роднините му намират синекура, от която се пенсионира още на 36 и се отдава на истинската си страст – алкохола. Понякога се прави, че търгува със зърно, но дори да изкара нещо от това – пропива го. 

Преди съвсем да пропадне, той се жени за 22-годишната Лусинда Елизабет, от която очаква добра зестра. Смята се, че тя пък се омъжва за него, за да избяга от опеката на старата си тиранична леля. Има се предвид прочутия британски типаж на леля от Викторианската епоха. Въпреки че ражда две дъщери  и един син, Лусинда презира мъжа си, а не е ясно доколко на него изобщо му пука от това. По-късно Бърнард Шоу описва този живот като „беден, но безгрижен” – обаче това безспорно не е гледната точка на майка му. 

Тя има певчески талант и работи, за да развива красивото си мецо-сопрано. По тази линия Лусинда, въпреки строгите правила на викторианския морал, се сближава с Джордж Лий, известен дъблински диригент и учител по музика. Това става преди раждането на Джордж Бърнард Шоу и после той цял живот се съмнява дали всъщност не е син на майчиния си любовник. Така или иначе, неясно заради кой от двамата Джорджовци – официалния или възможния баща, Шоу мрази първото си име и настоява да му казват само Бърнард. 

В омразата си обаче той май не калкулира факта, че пияницата Джордж притежава страхотно чувство за хумор и вероятно точно той му го оставя в наследство, което после синът развива до вселенски мащаби. А от Джордж музиканта пък, с когото майка му все пак бяга в Лондон, младият Бърнард Шоу прихваща знания за музиката, връзки с артистичния свят и вкус към артистичния живот.

През 1862 семейство Шоу и Джордж Лий наемат обща къща в Дъблин и странното съжителство между Лусинда и любовника ѝ става още по-странно. Бърнард по-късно пише, че индиферентността на майка му към него го наранява, но в същото време той има и огромна полза от ситуацията. Къщата е пълна с музика и музиканти, той научава много за хоровото пеене и операта, което по-късно ще му помогне да си вади хляба известно време като музикален критик, а студентите на Лий пък му дават книги, които му отварят очите и за литературния свят. 

Иначе Бърнард Шоу откровено и дълбоко мрази училището – казва, че престоят там е най-зле похарченото време в живота му и точно училището е мястото, където е научил най-малко. Наистина, системата на британските училища по онова време е доста тиранична, но в случая и той преиграва, както винаги. Така или иначе, факт е, че Шоу не се задържа в нито едно от четирите училища, в които го пращат, а на 15 зарязва официалното учене изобщо. Оттам нататък Джордж Бърнард Шоу е самоук във всичко, което прави. 

Но не от онзи вид самоуки, дето смятат, че няма нужда да знаят, за да могат, а от другия вид – дето висят по цял ден в библиотеката на Британския музей и четат ли четат, преди да започнат да правят каквото и да било. Преди да стигне до Лондон и библиотеката обаче, Шоу работи като младши чиновник във фирма за недвижими имоти, работа, която също мрази дълбоко. Той събира месечните вноски от наемателите и тъй като среща хора от най-западналите квартали в Дъблин, а понякога посещава и домовете им, сблъсква се с мизерията – онова състояние, в сравнение с което бедността е като богатство. Оттук, според биографите, идва и силният му афинитет към социалните въпроси, тема, която го води през много върхове и пропасти в живота.

Когато е на 20, Бърнард Шоу научава, че едната му сестра е умряла от туберкулоза, тръгва за погребението в Лондон и не стъпва в Дъблин през следващите 29 години. Той живее безплатно в къщата на майка си, а Лий му намира временни работи за малко пари. Между уроците по пиано, които дава и самообразованието в Британския музей, Шоу започва да пише. Написва няколко романа, всички отхвърлени от издателствата. 

С него стават и други промени. За да прикрие един белег от едра шарка, пуска си брада - но явно му харесва колко високо интелектуално изглежда и никога вече не се разделя с нея, чак до смъртта си на патриаршеската възраст от 94. През 1881 става вегетарианец. Тогава, за разлика от сега, вегетарианството е по-евтино от стандартното хранене, но освен от недоимък, Шоу се ръководи и от все по-ясно оформящите се в него принципи. Той вече ходи на сбирките на една общност, чиято цел е „да търси истината по всички въпроси, засягащи интересите на човешката раса”. 

Впоследствие от нея се отцепва групата, която формира тъй нареченото Фабианско общество – социалистически дискусионен клуб на хора, които смятат, че социализмът няма нужда от революция и насилие, а обществото може да стигне до него по еволюционен път. Джордж Бърнард Шоу междувременно се е запознал с марксизма и е отхвърлил революционната му част, а понякога ходи в Хайд парк да държи разпалени социалистически речи. Той също се присъединява към Фабианското общество и пише неговия манифест. 

С нарастващ успех пише също музикална и театрална критика за различни лондонски издания. И тъй като вече знае, че с романите няма да стане, минава към драмата. Това отначало също не му носи пари, но пък трупа опит. През 1894 идва първият успех с комедията „Оръжията и човекът”. Критиката я намира „прекалено дълга, отвратително героична и патриотична и безсърдечно интелектуална”. Но публиката я харесва и театърът прави допълнителни представления, за да задоволи търсенето.