Мадрид и Барселона са склонни на груби грешки и става опасно

С николай Василев - икономически министър в правителството на НДСВ и на Тройната коалиция разговаряме за центробежните процеси в Европа с повод резултатите от референдума в Каталуния.

Според мен има причини за притеснение, казва той. Първите са краткосрочни, а вторите средносрочни. Краткосрочно, например много е важно какво ще стане тази седмица в Барселона и района, защото страстите са много високи, повечето политици от двете страни са склонни на груби грешки, които може да се окажат трудни за поправяне. Дано не се стигне само до по-сериозни сблъсъци физически, като полицейски палки, да не говоря нещо по-лошо. 

А средносрочно – има много държави за съжаление в Европа, които наблюдават събитията по друг начин и биха се радвали ако има отделяне, за да може и те да направят същото. 

Може би Испания малко обърка нещата, продължи Василев. "Слушах с голям интерес интервю на каталунския премиер – много интересно интервю. Човек като го слуша отстрани се съгласява с много от нещата, които той твърди, например, че през последните седмици всичко, което направи Мадрид само налива вода в мелницата на отцепниците, защото всяко грозно изявление от Мадрид, всяка полицейска кола, която отива там, дори на футболния терен всяка омраза към футболистите от противниковия  отбор, ражда десетократно по-голяма реакция у каталунци, които казват  -ние пък не искаме да сме с вас"

По думите на Василев  трябва да симпатизираме и на позицията на Мадрид, които казват съжаляваме, но държавата си има конституция, има многовековна история. Не може всеки, който реши днес току така с незаконен референдум против всякакви закони, принципи и т. н. да решава да се цепи. И дано не се наложи да видим едни други по-железни машини да отидат някъде натам, защото това е големият проблем. 

Опасявам се, защото така са настроени и двете страни в момента, че те нямат лесен изход. Например, не може един политик в Мадрид, бил той премиер, крал, министър или който е да е да каже – добре, ние пробвахме да ви задържим миналата седмица, но тази седмица решаваме, че може да си ходите. Това е абсурд! Нали цялата политическа система трябва да се разпадне веднага. Не може каталунският премиер, който изважда впечатляващи стотици хиляди всеки ден на улиците, които сигурно са по-единни отколкото за последните хиляда години са били и утре да им каже да, референдуми правихме, колко много постигнахме, колко хора изядоха бой, а сега решихме да се откажем. Това също не може да стане.  И да ви кажа в момента, според мен малко хора на континента знаят какво изобщо е възможно. Трудно е, много е трудно.

Между другото, замислих се сега дали само икономическите причини са валидни. Според мен случаят на Шотландия не е така – Шотландия има икономическа полза да е заедно с богата Англия, тя получава пари според мене, а не дава. Корсика със сигурност нищо не дава на Париж, а само получава, т. е. може би става дума, да не мога свободно да се изразя  всеки луд с номера си, т. е. всяко островче, кварталче или друго по някакви собствени причини, но да се надяваме, че няма да се случи нищо от това.

Кой печели от всичко това? 

Според Николай Василев в Европа няма нито един печеливш гражданин, нито държава, нито общност, защото резултатите ще бъдат лоши за всички страни. 

По-скоро другите сили, които са конкуренти или по някакъв начин съперници на Европа вероятно потриват ръце от време на време – т. е. ако твоят съперник започне да се разпада малко ми звуци като китайската поговорка – стоиш достатъчно дълго на брега на реката ще видиш труповете на твоите врагове да минават покрай теб, нещо такова. 

Т. е. ако се разпадне Европа по един или друг начин, или поне има трудности, ние  ще се занимаваме с проблемите, няма да се занимаваме с развитие, няма да получаваме Нобелови награди, няма да имаме растеж и ще вървим назад.