Частен случай на „гейтовете“ в държавата са българските университети. В момента те са 52, но Еврокомисията ни препоръча да ги намалим до 10.
Защо това е невъзможно – обяснява проф. Лъчезар Аврамов, директор на Института по електроника и член на Съвета на настоятелите на БАН. Той е категоричен, че зад всеки универститет стоят изключително мощни интереси на местно ниво.
Образованието е превърнато в бизнес и е изпразнено от обществения си смисъл. То се децентрализира и по места се разви от енергични хора, които се създадоха университети, университетчета и колежчета - феодални владения, където се раздават на килограм професорски и докторски титли.
Трите области, които гарантират бъдещето на държавата, са образованието, науката и медицината, а те са в най - голямо разложение е заключението на проф. Аврамов. Той направи тежката прогноза, че ако нещата се развиват така, след 10 години ще бъде първият ден на закриване на държавата.
На въпрос уместни и правилни ли са евро препоръките Лъчезар Аврамов отговори, че в областта на науката и образованието европейските норми не са задължителни. Хубаво е да се вслушваме в думите на изпратените да ни съветват експерти, но трябва да сме и критични.
Комисиите им работят с информация, която е подадена от България, а тя не винаги е адекватна и не винаги се разчита адекватно – например институтите на БАН и на Селскостопанската академия се приравняват на университети, а това е неточно.
По този начин се прави един добър анализ, но на грешна начална база.
Според Лъчезар Аврамов решението да се намалят до десет университетите в България е на пръв поглед полезен, но неизпълним съвет. Професорът смята, че не броят на учебните заведения, а броят на учените ще е по - добърият критерий при реформиране на системата.
Научното съсловие в България систематично се унищожава. Стипендията за докторант е под средната работна заплата.
Това не е световен, това е африкански рекорд, коментира професорът.
Цялото интервю с проф. Лъчезар Аврамов е в прикачения звуков файл.
На 86-годишна възраст почина пловдивският художник Здравко Йончев. За кончината на твореца съобщи в социалните мрежи синът му Илия. Здравко Йончев беше от малцината творци, останали от поколението на великата творческа бохема на Пловдив – Димитър Киров, Жоро Слона, Йоан Левиев... „ Животът е театър! Всеки от нас е намерил..
Няма да има ефект от бойкота на магазините от страна на хората на 13 февруари и цените няма да се понижат. Доходите са тези, които определят цените на хранителните стоки, а за последните 5 години заплатите са се увеличили със 100%. Това коментира финансовият анализатор Светозар Гледачев . „Никакъв ефект няма да има. Ефектът, който се..
Ще се окажат ли надценките на храните и исканията за по-високи работни заплати непреодолими препятствия пред управляващата коалиция? Според политолога и университетски преподавател Любомир Стефанов бюджетът ще предизвика напрежение. "Борисов вече заяви, че това с разходите, това с осигуровките и нарастване на заплатите, трябва да бъде много..
Тази година увеличението на работните заплати в България трябва да е около 15 % - с колкото беше повишена минималната работна заплата. В противен случай ще имаме приравняване на можещите и знаещите, квалифицираните работници с тези, които са с най-ниска квалификация и образователен ценз. Мисля, че това не го заслужава нашето общество. Това..
Инж. Хакъ Сакъбов е новият заместник-кмет с ресор строителство и общинска собственост в Община Пловдив. "Ресорът наистина не е лек, но не знам в Община Пловдив да има лек ресор", каза в първото си интервю за Радио Пловдив инж. Сакъбов. Той подчерта, че като приоритет в неговата работа ще бъдат обектите с осигурено финансиране, които имат конкретни..