Частен случай на „гейтовете“ в държавата са българските университети. В момента те са 52, но Еврокомисията ни препоръча да ги намалим до 10.
Защо това е невъзможно – обяснява проф. Лъчезар Аврамов, директор на Института по електроника и член на Съвета на настоятелите на БАН. Той е категоричен, че зад всеки универститет стоят изключително мощни интереси на местно ниво.
Образованието е превърнато в бизнес и е изпразнено от обществения си смисъл. То се децентрализира и по места се разви от енергични хора, които се създадоха университети, университетчета и колежчета - феодални владения, където се раздават на килограм професорски и докторски титли.
Трите области, които гарантират бъдещето на държавата, са образованието, науката и медицината, а те са в най - голямо разложение е заключението на проф. Аврамов. Той направи тежката прогноза, че ако нещата се развиват така, след 10 години ще бъде първият ден на закриване на държавата.
На въпрос уместни и правилни ли са евро препоръките Лъчезар Аврамов отговори, че в областта на науката и образованието европейските норми не са задължителни. Хубаво е да се вслушваме в думите на изпратените да ни съветват експерти, но трябва да сме и критични.
Комисиите им работят с информация, която е подадена от България, а тя не винаги е адекватна и не винаги се разчита адекватно – например институтите на БАН и на Селскостопанската академия се приравняват на университети, а това е неточно.
По този начин се прави един добър анализ, но на грешна начална база.
Според Лъчезар Аврамов решението да се намалят до десет университетите в България е на пръв поглед полезен, но неизпълним съвет. Професорът смята, че не броят на учебните заведения, а броят на учените ще е по - добърият критерий при реформиране на системата.
Научното съсловие в България систематично се унищожава. Стипендията за докторант е под средната работна заплата.
Това не е световен, това е африкански рекорд, коментира професорът.
Цялото интервю с проф. Лъчезар Аврамов е в прикачения звуков файл.
Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..
Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..
Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН. Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..
Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..
България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ. По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..
Предимно облачно
Разкъсана облачност