Частен случай на „гейтовете“ в държавата са българските университети. В момента те са 52, но Еврокомисията ни препоръча да ги намалим до 10.
Защо това е невъзможно – обяснява проф. Лъчезар Аврамов, директор на Института по електроника и член на Съвета на настоятелите на БАН. Той е категоричен, че зад всеки универститет стоят изключително мощни интереси на местно ниво.
Образованието е превърнато в бизнес и е изпразнено от обществения си смисъл. То се децентрализира и по места се разви от енергични хора, които се създадоха университети, университетчета и колежчета - феодални владения, където се раздават на килограм професорски и докторски титли.
Трите области, които гарантират бъдещето на държавата, са образованието, науката и медицината, а те са в най - голямо разложение е заключението на проф. Аврамов. Той направи тежката прогноза, че ако нещата се развиват така, след 10 години ще бъде първият ден на закриване на държавата.
На въпрос уместни и правилни ли са евро препоръките Лъчезар Аврамов отговори, че в областта на науката и образованието европейските норми не са задължителни. Хубаво е да се вслушваме в думите на изпратените да ни съветват експерти, но трябва да сме и критични.
Комисиите им работят с информация, която е подадена от България, а тя не винаги е адекватна и не винаги се разчита адекватно – например институтите на БАН и на Селскостопанската академия се приравняват на университети, а това е неточно.
По този начин се прави един добър анализ, но на грешна начална база.
Според Лъчезар Аврамов решението да се намалят до десет университетите в България е на пръв поглед полезен, но неизпълним съвет. Професорът смята, че не броят на учебните заведения, а броят на учените ще е по - добърият критерий при реформиране на системата.
Научното съсловие в България систематично се унищожава. Стипендията за докторант е под средната работна заплата.
Това не е световен, това е африкански рекорд, коментира професорът.
Цялото интервю с проф. Лъчезар Аврамов е в прикачения звуков файл.
Да има вероучение в училище е важно за даването на свобода родителите да могат да записват децата си да учат религия, но трябва да се внимава с реализацията. Това каза Кристиян Шкварек, организатор на шествието за религията като право на избор, което ще се проведе следващата седмица. Днес има протест за оставката на образователния министър, а..
Военният сблъсък между Индия и Пакистан създава поводи за тревога в международен план и с факта, че става дума за две ядрени държави, коментира експертът по международни отношения и геополитика професор Румен Кънчев. Той се спира и на двустранната дипломация по убеждаването на всички страни от ЕС да подкрепят начало на преговори за членство на Украйна..
Най – активните доброволци и заслужили деятели на Българския червен кръст в Пловдив бяха наградени на церемония в Малката базилика по повод Световния ден на червения кръст и Червения полумесец. Той се отбелязва всяка година на 8 май в памет на основоположника на хуманитарното движение – швейцарския хуманист Анри Дюн а н. Той е роден на тази дата..
След поредната ваканция депутатите се връщат в пленарна зала. Какво свършиха до тук, какво се очаква от законотворството им, както и дали ще има нов вот на недоверие преди юни, говорим с политолога д-р Теодор Славев . Политологът отбеляза в началото на разговора, че законодателната програма на НС не е особено богата, като пленарните сесии са..
От Италия включваме монсеньор Йовко Пищийски , служител в Държавния секретариат на Ватикана, с него говорим за конклава (под ключ), който ще избере новия глава на Римокатолическата църква. Йовко Пищийски каза в началото, че процедурата започва с литургия, където всички 133 кардинали ще се помолят, за да може Светият Дух да ги озари и те да..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Ще превали и прегърми